Александер Кравчук
Октавиан Август (69)

Август

По време на шестото и седмото ми консулство, когато вече бях сложил край на гражданските войни и по единодушно настояване на всички управлявах цялата държава, аз предадох съдбата на републиката в ръцете на сената и на римския народ. За тази ми заслуга по решение на сената бях удостоен с титлата „Август“; държавата пое разноските и украси вратите на дома ми със златни лаврови клонки; над входа беше окачен граждански венец; в сградата на Курия Юлия бе поставен златен щит, чийто надпис гласеше, че това е дар от сената и римския народ заради моята смелост, милосърдие, справедливост и набожност. От този момент аз управлявах с авторитета си, защото по власт не превъзхождах никого от своите колеги в управлението^[1].

Така пише Октавиан към края на живота си, когато мислено се връща към онези първи години след победата и към началото на управлението си в империята.

Корона и скиптър, хермелинова кожа и златна ябълка, тържествена церемония на миропомазване в храма, благоволението на боговете и ореола на монаршеското величие — ето какво извиква пред очите ни, когато чуем думата „император“.

Смята се, че от 27 година, от седмото консулство на Октавиан, започва епохата на римската империя. Смята се също, че първият римски император, удостоен с титлата Август, е Октавиан. Но ето че същият този Август ясно и категорично заявява, че през 27 година възстановил стария републикански строй, че тогава се е отказал от властта и станал пръв измежду равните! Известно е, че нито той, нито приемниците му не са имали някакви символи на властта, не са били коронясвани с тържествена церемония, а държавата, която са управлявали, винаги са наричали република. И което е по-важно, през всичките тези векове са функционирали всички стари републикански институции: сенатът и народното събрание, консулите и йерархията на сменящите се ежегодно магистрати.

Какво всъщност е станало през онези първи дни на 27 година, когато Октавиан застава пред сената и демонстративно предава на достойните патриции всички права, които му дават действителна власт?

Тогава републиката се възстановява формално, официална, с всички подобаващи тържествени декларации. Но може ли един слаб човек да устои на молбите на няколкостотин уважавани мъже, молещи го коленопреклонно да не изоставя републиката, която все още има нужда от мъдра помощ и опитно ръководство?

След дълги увещания Октавиан отстъпва, но само частично и само — според неговата уговорка — за десет години. Той се съгласява през това време да управлява част от провинциите, които могат да бъдат застрашени от война и размирици, а именно: Цизалпийска Галия, по-голямата част от Испания, Сирия, а по-късно и Илирия. Египет след завземането му стана провинция, подчинена само на Октавиан и от негово име управлявана от префект. Понеже по-голямата част от легионите бяха разквартирувани именно в тези провинции, Октавиан ставаше върховен главнокомандващ въоръжените сили.

Сенатът трябваше да управлява чрез наместници вътрешните провинции, където положението беше по-безопасно и спокойно. Октавиан не пропусна да обърне внимание на сенаторите, че при такава подялба той се нагърбва с всички трудности и с цялата отговорност. Предвидливо не добави, че взема почти всички легиони.

На същото заседание на 16 януари беше прието предложението на Мунаций Планк за удостояване на Октавиан с титлата „Август“. В представата на римлянина тази дума е символ на възвишеност и святост. Оттогава Октавиан се наричаше „Император Цезар Август“. Титлата „император“ той използваше едва ли не като собствено име още от 40 година. Името Цезар му служеше само за да покаже, че е осиновен син на Гай Юлий Цезар. Нарицателното „цезар“ е произлязло именно от това, че е влизало като съставна част в името както на Август, така и на неговите приемници. Съвременниците са се обръщали към владетеля, с която и да е част от презимето му или с титлата „принцепс“. Август категорично отхвърлил титлата „доминус“ — господар. Смятал я е едва ли не за обида — така са се обръщали робите към своите господари. А той е управлявал свободни хора!

Веднъж в театъра в присъствието на Октавиан един актьор извикал: „Ето добрия и справедлив господар.“ Цялата публика посрещнала тези думи с ръкопляскания и възгласи. Октавиан веднага дал да се разбере, че тези ласкателства не са по вкуса му. На другия ден излязъл едикт, който заклеймявал събитието и използването на титлата „доминус“ по отношение на лицето, което управлява единствено от името на сената и народа.

Толкова — само толкова — е извършено през януари 27 година. Октавиан се отказал от извънредните си пълномощия, управлението на провинциите било поделено между сената и него и той получил титлата „Август“. Това на пръв поглед е съвсем малко. И все пак основателно се смята, че от този момент започва нов период в историята на римската държава. Защото макар и самият Август неведнъж да е допълвал и преобразувал някои аспекти на новия строй, принципната концепция е била изработена тогава и си останала неизменна.

Важен елемент на тази концепция е едно гениално просто откритие: върху формирането на представите и следователно върху поведението и действията на хората огромно въздействие оказват думите, външната форма. Малцина могат да устоят на магията на словото. Само единици се замислят дали формата е употребена правилно, дали отговаря на действителността и дали изобщо означава нещо. Август е разбрал, че умелото използване на известни термини и създаването на фикции може да се превърне в реална политическа сила като армията и парите. Ето защо решил:

Републиката формално ще съществува. Постоянно и настойчиво ще се говори за нейното възстановяване и защита. Ще се запази напълно цялата красива фасада на републиканските институции, толкова скъпи на римлянина. Първият гражданин в голямата общност от равни няма да се кичи със символи на властта и с непознати в миналото звания, ще избягва гръмките и необичайни титли. Компетенциите му ще произлизат от стари и признати източници, но ще имат общо русло и посока, защото ще се определят от волята на едного^[2].