Александер Кравчук
Октавиан Август (27)

Марс Ултор

Четиридесет години след битката при Филипи Октавиан, който тогава носеше титлата Август, извърши тържественото освещаване на храма на Марс Ултор, намиращ се на новия форум в Рим. Дебелите каменни стени са се запазили до ден-днешен, сиви и зловещи. Още на бойното поле при Филипи, когато се решаваше изходът от противоборството, той даде обет да построи това светилище на бога на войната и отмъщението.

Брут и Касий сами сложиха край на живота си. В битката загинаха много от заговорниците. Други, по примера на военачалниците, се самоубиха. Трети бяха заловени и незабавно обезглавени. Някои успяха да избягат и да намерят убежище в Сицилия при Секст Помпей, но по-късно и върху тях се стовари наказващата десница на бога на войната.

Така че замисълът бе изпълнен. Синът отмъсти за смъртта на баща си. А това беше велик и свят дълг — разбираше го всеки римлянин. Кръв за кръв, живот за живот — такъв е законът. Октавиан изпълни докрай задачата, която си беше поставил още като младеж, неопитен и без приятели, обграден отвсякъде от врагове. Но той не отмъщаваше сляпо и кръвожадно. Само към убийците и безогледните врагове беше безмилостен. На другите лесно и от сърце прощаваше.

В битката при Филипи се спасиха няколко пълни формации на Брут. Веднага ги приеха в армията на триумвирите. Също така почти всички войници и офицери, които се пръснаха по света, по-късно напълно възстановиха правата си. Сред тях беше и онзи студент от Атина, Квинт Хораций Флак, на когото не провървя много като трибун на легион. Въпреки че беше нисък и късоглед, той бягаше добре. Веднага захвърли тежкия щит. Не след дълго стигна до Рим и започна да си търси работа. А приятелят му Помпей Вар, който избяга в Сицилия, се завърна в Италия чак след дванадесет години.

Победителите протегнаха ръка дори на висшите офицери на Брут и Касий. Един от тях беше Месала Корвин, който по време на първата битка превзе лагера на Октавиан. Той премина на страната на триумвирите, а по-късно се свърза с Октавиан и му служи вярно. Единадесет години по-късно именно Месала Корвин помогна много за победата на Октавиан над Антоний и Клеопатра при Акциум. Тогава Октавиан го похвали малко заядливо:

— Ти пак се прояви както при Филипи!

А Корвин му отговори съвсем спокойно:

— Защо не? И сега, както и тогава, воювах за справедлива кауза.

Октавиан се усмихна и те останаха приятели до края на живота си.