Александер Кравчук
Октавиан Август (109)

Тевтобургската гора

Вълци изпращаха не само в Панония и Далмация. Пет дни след окончателната победа, в началото на август 9 г. от н.е. Тиберий научи за поражението на римската армия в Тевтобургската гора. Там беше загинал главнокомандващият Публий Квинтилий Вар. Избити бяха три легиона, три ескадрона конници, шест самостоятелни кохорти — общо около двадесет и пет хиляди души. Обширните земи между Рейн и Елба, завоювани с толкова мъка и кръв от Друз и Тиберий, бяха изгубени. По-късно, когато разследваха причините за поражението, с пълна сигурност бе установено, че главната вина носи самият Вар.

Той беше истински вълк. Обичаше спокойствието и удобствата, но от всичко най-много обичаше парите. Той доказа това още като наместник на Сирия. В Рим се говореше, че влязъл в тази провинция като просяк в богаташка къща, а си отишъл като милионер от просешка колиба. В Германия Вар управляваше и трупаше пари по същия начин. Изобщо не се съобразяваше, че тук хората и отношенията са други. На много места между Рейн и Елба римското управление беше по-скоро номинално. Тук още нямаше римски градове и гарнизони, не съществуваше мрежа от пътища. Всичко това тепърва трябваше да се организира и строи — енергично, но и тактично, за да не предизвика съпротива сред войнствените народи, добре въоръжени, живеещи в трудно достъпни земи.

А в това време Вар въвеждаше римската администрация и съдопроизводство така безогледно, сякаш се намираше в страна, умиротворена отпреди няколко поколения. Той налагаше на свободното население данъци и повинности, които биха предизвикали недоволство дори в отдавна покорените провинции. Поне във военните работи да беше проявил далновидност и енергия! Той не държеше армията в бойна готовност, дисциплината отслабна. От главните сили бяха откъснати малобройни отряди за малките крепости във вътрешността на Германия, макар всеки да разбираше, че в случай на голямо въстание тези хора ще бъдат пожертвани съвсем безсмислено.

Безгрижието на Вар беше просто смайващо. Приятелски настроените германи неведнъж му обръщаха внимание, че сред много племена става нещо лошо. В антиримски намерения обвиняваха най-вече Арминий, предводителя на херуските отвъд река Везер.

Вар посрещаше със смях тези донесения. Твърдеше, че те са продиктувани от ненавистта им към верния и сърдечен приятел на римляните. Та нали Арминий няколко години бе служил в римската армия и се бе отличил с храбростта си, получил бе римско гражданство и всеки ден седеше на трапезата на наместника! А кой най-настървено обвинява Арминий и разпространява слухове за някакъв заговор, подготвян от него? Разбира се, Сегест, негов съперник в борбата за влияние сред херуските; а не е тайна също, че Арминий отвлече Тиснелда, дъщерята на Сегест.

И тъй, каквото и да го съветваше Сегест, Вар презрително вдигаше рамене. Той нямал намерение, както настояваше Сегест, да хвърли в затвора пристигналите в римския лагер германски военачалници. Вар можел предварително да каже какви ще бъдат резултатите от евентуалното разследване. Всъщност наместникът вече беше решил да вдигне армията от брега на Визург, за да сплаши едно от малките племена, които не проявяваха необходимото покорство пред новите власти. След като се справи с тази лека задача, тя ще се върне на зимен лагер край Рейн.

Легионите потеглиха в определения ден. Германските военачалници, а сред тях и Арминий, сърдечно се сбогуваха с Вар и си заминаха за селищата.

Римляните се движеха в слабо познати области, обрасли с гори, хълмисти, на места заблатени. Налагаше се непрекъснато да секат дървета, да строят мостове, да запълват проломи. В похода участваха и семействата на много от офицерите, както и техните роби, обозите се точеха и забавяха придвижването. Улисани в работа, пренебрегваха необходимите мерки за безопасност.

Ударът на германите се сгромоляса като гръм от ясно небе върху нестройната, разтегната, почти неспособна за бой колона на римляните. Въстанието се подготвяло отдавна и много старателно. Оказа се, че Сегест, на когото никой не вярваше, е казвал истината. В един и същи ден се хвърлиха в бой могъщите племена на херуските, бруктерите и хатите. Върху римските отряди, сковани в горите, се сипеха стрели и копия. Легионерите бяха безсилни пред воините, които ги покосяваха, скрити в непроходимите, мрачни горски дебри.

Макар че още първия ден загубите бяха значителни, римляните успяваха да се доберат до една голяма поляна. Там се установиха на бивак. Изгориха всичко излишно, за да вървят по-лесно. Но на следния ден отново навлязоха в гъсти гори, където беше невъзможно да се движат в строй. Отвсякъде ги поразяваха стрели. Отрядите страшно оредяха. Вечерта, когато спряха, бивакът беше значително по-малък от предишния. Дисциплината се разхлаби толкова, че никой не се погрижи за укрепването на лагера, както изисква правилникът.

На третия ден мъченическият поход продължи. Но този път и природата не пощади измъчените, отчаяни войници. Развихри се страхотна буря. След проливния дъжд блатистата местност стана непроходима. Хората бяха мокри до кости, оръжието и дрехите им тежаха двойно.

Намираха се в Тевтобургската гора. Безлюдна, страшна гора някъде между средното течение на Везер и горното течение на Емс. Тук римляните бяха обкръжени отвсякъде — от врага, от гъсталаците и мочурищата.

Сега германите атакуваха в плътна маса останките от армията. В последния момент конницата се опита да се измъкне от обкръжението и да остави пехотинците на произвола на съдбата. Но маневрата не сполучи. Германите настигнаха бягащите и ги избиха до крак. Легионерите отблъскваха бесните атаки на бунтовниците с много усилия и без всякаква надежда за спасение. Още в началото на битката Вар беше ранен. От страх да не попадне жив в ръцете на германите, той се самоуби. Офицерите с най-висок чин — тримата легати на легионите, последваха примера му. Войниците се опитаха да изгорят и погребат трупа на военачалника, но вече беше късно. Битката се превърна в сеч. Накрая един от малкото оцелели офицери, префектът на лагера Цезоний, обяви безусловна капитулация.

Победителите-бунтовници донесоха на Арминий отсечената глава на Вар и орлите на легионите. Заловените офицери принесоха в жертва на своите богове; редниците разпънаха на кръст или ги погребаха живи; на други избодоха очите и им отсякоха ръцете. Ако някой е оцелял, е влачил жалко съществуване като роб на варварите.

Арминий изпрати на Маробод главата на Вар като очевидно доказателство за победата си. Той пък я предаде на Август като добросъседски подарък.