Александер Кравчук
Октавиан Август (83)

Етиопия, партите, Индия

Започнатата от Август през 22 година инспекция в източните провинции на империята продължи три години.

От Сицилия той замина за Гърция. Прояви голямо благоволение към партите, защото преди двадесет години, след перузинската война, бяха посрещнали радушно Ливия и нейното семейство. Затова пък се отнесе сурово към атиняните, защото някога обсипваха с големи почести Антоний и Клеопатра. Отне им доходите от две градчета.

Императорът прекара зимата на 21–20 година на остров Самос. Тук прие чудновати пратеници на земите, намиращи се южно от Египет по средното течение на Нил. Тези земи, които днес влизат в Судан, сред гърците и римляните се наричаха Етиопия; за да не ги бъркаме с Абисиния, можем да ги наричаме и Нубия. Там от векове съществуваше могъща държава, която в миналото неведнъж бе завладявала Южен Египет. Напоследък, като се възползваха от похода на Гал в Арабия, етпопците отново прекрачиха границата на Египет. Те разгромиха римския гарнизон, взеха пленници, а също и статуите на Август, за да ознаменуват победата си.

Гай Петроний, който стана наместник на Египет след Гал, предприе два похода срещу етиопците. Първия път стигна чак до северната столица на държавата, град Напата. Там по онова време управляваше владетелката Аманишахете, наричана от римляните Кандаке, което всъщност беше нейната титла. Тя избяга навреме от града, защото Напата беше превзета и много хора отвлечени в плен.

Когато етиопците за втори път нападнаха граничните крепости, Петроний бързо се притече на помощ и отблъсна враговете. Тогава Кандаке проводи пратеници за окончателно уреждане на спорните въпроси. Петроний ги отпрати при Август; по този начин етиопците се озоваха на остров Самос. Понеже никоя от двете страни не можеше да разчита на лесен успех, в случай че войната продължи, споразумението бе сключено бързо. Оттогава южната граница на Египет минаваше край Премнис, днешния Касър Ибрим.

Ала Етиопия дори формално не призна върховната власт на Рим. Кандаке не върна и статуите на Август, заграбени преди няколко години. Една от тези статуи преди известно време беше намерена при разкопките в развалините на южната столица на царството — град Мероа. Владетелите преместили там резиденцията си от Напата, намираща се твърде близо до римските постове. Край Мероа има голямо гробище. Там са и гробниците на царете, строени по образец на древноегипетските пирамиди. В гробницата-пирамида на Кандаке Аманишахете бяха открити скъпоценни златни накити, носени някога от храбрата владетелка, която не склони глава пред Август.

Докато водеше преговори с етиопците, императорът едновременно уреждаше важни източни въпроси. По негово нареждане Тиберий се отправи от Самос за Армения, за да качи на трона Тигран. Той беше син на Артабаз, заловен коварно от Антоний, а по-късно обезглавен по заповед на Клеопатра. От години Армения се управляваше от сина му Артакс. Другият му син, Тигран II, беше отгледан в Рим. Когато част от арменската аристокрация се обяви против Артакс, Август веднага се възползва от случая да разпростре владичеството си и над тази страна. На Тиберий изключително му провървя, защото в това време Артакс беше убит от враговете си. Тигран влезе в столицата на дедите си и самият Тиберий го увенча с царската корона. Тигран управляваше само по милостта на Рим и беше просто васал на Август.

От завладяването на Армения имаше и друга изгода. Царят на партите Фраат върна на Тиберий римските орли и бойни знаци, пленени в предишните войни. С този великодушен жест той искаше да изрази приятелските си чувства към могъщия си съсед. Август прие знамената с голяма радост. От този момент той можеше да се гордее, че е измил петното на позора от някогашните поражения. Можеше да се хвали, че дори непобедимите парти са се уплашили от неговото име и се стремят да спечелят благоволението му. При вестта за това събитие сенатът постанови в чест на Август да бъде построена триумфална арка на Форума. След завръщането си императорът положи бойните знаци в храма на Юпитер и Капитолия, а по-късно те бяха пренесени в храма на Марс Отмъстителя.

Август прекара почти цялата 20 година в Мала Азия и Сирия, където подобряваше администрацията и раздаваше земи на малките васални владетели в пограничните области. През зимата на 20–19 година той отново беше на остров Самос. И тук отново посрещна странни пратеници, дошли чак от Индия. Те носеха дарове, които смайваха окото: момче, безръко по рождение, огромни змии и преди всичко едно животно, познато в Рим дотогава само по име — тигър.

Август се върна на Запад през Атина. Тук един от индийските пратеници на име Зармар реши да се прости с този свят. Той оповести това пред всички, най-спокойно се приготви, след което скочи в буйните пламъци на огъня.

През есента на 19 година Август беше в Италия. По силата на специално решение на сената най-висшите сановници начело с консула Квинт Лукреций дойдоха чак в Кампания да го посрещнат. За да избегне тържественото посрещане в самата столица, Август влезе в града през нощта на 12 октомври. Сенатът обяви този ден за свят и му даде името „Августалия“. А в памет на благополучното завръщане на владетеля след тригодишно отсъствие беше издигнат олтар на богинята Фортуна Редукс^[1].