Александер Кравчук
Октавиан Август (72)

Богът на гръмотевиците

Вестта за великия владетел на Средиземно море бързо стигна чак до полите на Хималаите и бреговете на Индийския океан. И понеже тамошните раджи много държаха на търговските връзки със Запада, установени от по-рано с посредничеството на Египет, те изпратиха при господаря на Рим пратеници с дарове и уверения в приятелство. Това беше първият официален контакт между владетелите на легендарните южноазиатски земи и римската държава. Заедно с посланиците на Индия пристигнаха и пратеници на скитите от степите, простиращи се на север от Черно море и долното течение на Дунав.

Пратениците от далечни краища трябваше да търсят Август чак в Испания. Императорът пристигна в тогавашния главен град Таракон в края на 27 година по пътя през Нарбонска Галия. Той прекара две години отвъд Пиренеите. Причината за идването му в Испания беше застрашителното положение в северозападните земи на полуострова, където живееха войнствените племена на кантабрите и астурите. От всички народи на Испания само те бяха запазили пълна независимост и дори си позволяваха грабителски набези в земеделските райони.

През пролетта на 26 година Август, който тогава стана консул за осми път, принесе главната си квартира на Запад, за да може лично да ръководи военните операции. В битките взеха участие шест легиона, разделени на три корпуса. Едновременно с тях действаше и флотата.

Дивите, непристъпни планини на Кантабрия и Астурия достигат над 2500 метра височина. Най-високите им върхове почти през цялата година са покрити със сняг. Склоновете им се спускат стръмно към морето, което на места се врязва дълбоко в сушата. Тесните долини и планински седловини лесно се отбраняват, а клисурите и гористите склонове са удобни за засада. Нищо чудно, че операциите бяха тежки и продължителни. Планинците се сражаваха храбро, но избягваха битките в открито поле. Водейки войната чрез отделни нападения, те си оставаха просто неуловими за римляните.

Именно тогава Август преживя едно неприятно приключение. По време на буря в планината, в непрогледната тъмнина гръм удари човека, който осветяваше с борина пътя на слугите, носещи лектиката на императора. Тази случка направи толкова силно впечатление на Август, че скоро след завръщането си в Рим той построи храм на Юпитер Тонанс — бога на гръмотевиците. Август открай време беше суеверен — вярваше в намесата на свръхестествени сили, в пророчески сънища, в лоша поличба — например ако сутрин си размени обувките на краката. А след този случай той до края на живота си се страхуваше от буря. Щом усетеше първите признаци, се затваряше в къщи.