Александер Кравчук
Октавиан Август (58)

Рожденият ден

Октавиан се приближавате бавно, но неотвратимо като съдба.

След битката при Акциум той се отправи към Атина и после към остров Самос. Зае се с въвеждането на нов ред на Изток. Тук го завари началото на 30 година, когато за четвърти път стана консул. Но още посред зима трябваше да се върне в Италия, защото бяха избухнали безредици сред бившите легионери на Антоний. Те искаха земя и награди наравно с ветераните на Октавиан. Меценат, който беше останал в Рим, не можа да се справи с метежниците. Октавиан се върна в Брундизий за един месец, въдвори ред и пак се отправи на Изток. Той усмири войниците както с парите, които вече бе успял да изстиска от гръцките градове, така и с обещанието да ги възнагради щедро, след като завладеят съкровищата на Египет.

През пролетта на 30 година, след като прекоси Мала Азия, Сирия и Палестина, Октавиан вече беше близо до Александрия.

Клеопатра и Антоний започнаха тайни преговори с него наскоро след победата му при Акциум. Тайната беше двойна, защото заедно проводиха едни пратеници, а други — поотделно, тайно един от друг. Египетската царица заявяваше, че е готова да сключи мир и дори да абдикира в полза на децата си. Това беше официалната версия. А тайно изпрати на Октавиан символите на властта си в знак на пълно подчинение. Антоний пък го молеше да му разреши да живее свободно в Египет или в Атина, сам, в уединение.

Октавиан пренебрегна предложението на Антоний. А отговорът до Клеопатра беше пълен със заплахи и завършваше с думите, че чак когато тя се откаже от царската власт и прекрати военните действия, ще може да се говори за бъдещето. Тайно обаче Октавиан нареди да й кажат, че тя ще запази царството си, ако убие Антоний.

Вторите пратеници от Египет предадоха обещанието на Клеопатра да даде значителна сума пари. В писмото си Антоний се позоваваше на старото приятелство и роднинство, оправдаваше се за любовта си към египтянката и накрая припомняше някакви стари общи любовни приключения. Всичко това беше жалко и недостойно. Като дар предаваше на Октавиан Публий Турулий, един от последните живи убийци на Цезар. Тайно съобщаваше на Октавиан, че е готов да се самоубие, ако по този начин би могъл да спаси Клеопатра. Турулий беше посечен, но Антоний не получи в отговор нито дума.

Като трети пратеник от Антоний пристигна най-големият му син Антил с голямо количество злато. И той се върна в Александрия без отговор.

Всички писма на Октавиан до Клеопатра бяха издържани в остър тон. Но в царския двор се появи негов довереник — освободеният роб Тире. Той водеше с владетелката дълги поверителни разговори. По всичко личеше, че вече се плетат нишките на тайно споразумение. Разнесоха се даже слухове, че чрез този посредник Октавиан уверява Клеопатра в любовта си към нея.

По-трезвите хора бяха на мнение, че победителят се стреми само да заграби египетските съкровища изцяло и без главоболия. Не беше тайна, че Клеопатра беше събрала скъпоценностите си в специални скривалища близо до храма на Изида. Едни твърдяха, че там има и леснозапалими вещества, за да бъдат унищожени богатствата в случай на поражение, а други — и това изглежда беше по-вярно, — че съкровищата са събрани там, за да са им под ръка в случай на бягство.

Съвещанията между Тире и царицата не убегнаха от вниманието на Антоний. Той изпадна в бяс, заповяда да нашибат с пръчки Тире и го изпрати на Октавиан. Тогава, за да разсее подозренията на мъжа си, Клеопатра уреди великолепен пир по случай рождения му ден. Александрия, най-богатият град в тогавашния свят, още не беше виждала такъв разкош.

Антоний шумно отпразнува своя петдесет и трети — и последен — рожден ден.