Александер Кравчук
Октавиан Август (113)

Юлия, внучката на Август

Римлянинът, съвременник на Овидий, е знаел причината за изгнанието му, защото случаят живо се е коментирал от всички. Днес ние можем само да правим предположения.

Без съмнение поетът до голяма степен сам си е бил виновен. Навлякъл си недоволството на императора с писането на прекалено неприлични и поради това много популярни малки поеми, като известната поема „Изкуството на любовта“ или още по-фриволната „Лекарство за любов“. Въпреки това вероятно би си живял безгрижно в любимия Рим до края на дните си, ако не се е заплел в историите и в сгромолясването на нещастната Юлия, внучката на Август.

Едно е сигурно: двамата са осъдени на изгнание по едно и също време — през 8 г. от н.е. Юлия, тогава на двадесет и седем години, била въдворена на островчето Тример близо до адриатическия бряг на Италия, а побелелият вече поет бил изпратен край Черно море. Овидий със сигурност не е бил любовник на Юлия. Достатъчно било, че е един от близките й познати.

И Юлия като майка си обичала развлеченията. Строгият император вече от години се дразнел от прищевките на внучката си, от склонността й към излишество и лукс. Но Юлия не е виновна, че мъжът й Луций Емилий Павел се включил в заговор на група аристократи срещу Август. Заговорът бил разкрит. Павел заплатил с живота си за престъпните си замисли, а съпругата му отишла в изгнание. Скоро се върнала, но само за да предизвика неумолимия гняв на Август с разпуснатия си живот. При второто си заминаване в изгнание, на остров Тример, тя била бременна, макар и вдовица от няколко години. Императорът заповядал да убият детето веднага след раждането му.

Юлия, както някога и майка й, никога повече не се върнала в Рим. Умряла на скалистия остров след двадесетгодишно изгнание.