Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cesarz August, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Петър К.
Корекция
Mat
Форматиране
stomart (2011)
Форматиране
maskara (2012)

Издание:

Александер Кравчук. Октавиан Август

 

Преводач: Ангелина Дичева

Редактор: Магдалена Атанасова

Редактор на издателството: Маргарита Владова

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректор: Ана Байкушева

Издание първо

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

Необикновени женитби

На щастливците след три месеца им се раждат деца — така се шегуваха в Рим.

В началото на новата, 38 година, на 17 януари Октавиан се ожени за Ливия. В това време тя беше бременна в шестия месец. Тиберий Клавдий Нерон, неин съпруг и баща на детето, което тя носеше под сърцето си, заместваше на сватбеното тържество починалия баща на Ливия. След три месеца тя роди момче, на което дадоха името Друз. Октавиан по стар обичай го вдигна на ръце. Това значеше, че признава детето за свое. Съвсем скоро обаче го изпрати на истинския му баща. Заедно с по-големия си брат Тиберий Друз остана при него шест години, чак до смъртта на стария Тиберий Нерон. Едва тогава Октавиан прибра двете си заварени деца.

Октавиан живя с Ливия до края на дните си, тоест още петдесет и две години, в мир и любов, макар да имаше много извънбрачни връзки. Но умната жена не обръща внимание на дреболии.

Почти по същото време в Атина се състояха изключително великолепни сватбени тържества. Антоний и Октавия прекарваха там медения си месец. Животът им тръгна добре. Скоро им се роди дъщеричка — Антония. Прочутият военачалник се чувстваше много добре сред гърците. Скромно облечен, той се разхождаше из града като простосмъртен, слушаше риторите и лекциите на учените, участваше в състезания по гимнастика и фехтовка. Но все пак не забравяше, че преди няколко години в Ефес се бе представил като бог Дионис. Затова и тук понякога се появяваше с венец от злато и бръшлян, като пристъпяше с котурните и размахваше божествен скиптър.

Атиняните решиха, че им се е отдал прекрасен случай да поласкаят варварина и едновременно с това да се позабавляват за негова сметка. Те се обърнаха към Антоний с официална, тържествена молба той, живият бог Дионис, да се ожени за покровителката на техния град — богинята Атина.

Антоний благосклонно прие това необикновено предложение за женитба. Но веднага отбеляза, че трябва да получи зестра от съпругата. И то се знае, зестра, подобаваща на една богиня и един бог: един милион денария в наличност. Хитрите гърци пребледняха от ужас. Напразни бяха молбите и жалбите им. Преди сватбата трябваше да донесат цялата зестра. По време на сватбените тържества най-весел беше Антоний.