Александер Кравчук
Октавиан Август (57)

Веселби и научни занимания

Корабите на Клеопатра влизаха в пристанището на Александрия, украсени с гирлянди от цветя, а от палубите им се носеха радостни триумфални песни.

Разбира се, с този декор тя успя да заблуди жителите на столицата за съвсем кратко време. Но то беше достатъчно на царицата, за да хване здраво кормилото на управлението. Който изразеше по някакъв начин радостта си от поражението, заплащаше с живота си. Всъщност и богатството също можеше да бъде достатъчна причина за смъртна присъда. Царицата имаше нужда от пари. Затова конфискуваше частните владения и ограбваше съкровищата на храмовете, недокоснати от времето на фараоните.

Парите бяха необходими за продължаване на войната — нещо, за което Клеопатра се готвеше с цялата си енергия. Пари бяха нужни и в случай на окончателно поражение и бягство в далечни страни. Клеопатра мислеше сериозно и за такава вероятност. Имаше предвид Испания или Индия. В Испания още тлееха огнищата на съпротива срещу римляните, а Индия беше толкова далеч, че там никаква средиземноморска сила не би могла да достигне бегълците. В Червено море вече чакаха кораби, готови да тръгнат накрай света. Едновременно с това царицата трескаво се мъчеше да си спечели съюзници. Навсякъде из Близкия изток се сипеха дарове и обещания. Дори и на далечна Мидия в знак на приятелство бе изпратен прекрасен дар: главата на арменския цар Артабаз, който преди няколко години отказа да се преклони пред владетелката на Египет.

Антоний пристигна в Александрия малко по-късно, тъй като първо се отби във Вирена, за да доведе оттам четирите си легиона. Но техният комендант, който вече знаеше за поражението при Акциум, дори не пусна военачалника в лагера, а скоро след това мина под заповедите на Октавиан. След този нов удар Антоний беше готов да свърши със себе си, но скоро промени намерението си и се върна в Александрия. Отначало не се показваше публично. Живееше в пълно уединение край морето, на дигата, водеща към морския фар на островчето Фарос. Известно време живя като отшелник, потънал в горчиви мисли, изпълнен с омраза и презрение към човешкия род.

Когато се върна в двореца си, той, заедно с жена си, се хвърли във водовъртежа на развлеченията и пировете, сякаш искаше да навакса пропуснатото през дните на усамотението. Известно време пируваха по случай официално обявеното пълнолетие на Цезарион и на Антил, сина на Антоний и Фулвия. Вярно, че момчетата още не бяха навършили осемнадесет години, но се смяташе, че като ги обявят за пълнолетни, те ще могат да изиграят някаква роля в политиката при поражение или смърт на родителите.

А в това време отвсякъде идваха новини за поражения и неуспехи. В Александрия пристигна Канидий Крас и потвърди вестта за преминаването на легионите при Акциум на страната на Октавиан. Научиха и за измяната на верния съюзник Ирод, царя на Юдея. Пратениците, дошли от Червено море, донесоха новината, че арабските шейхове подпалили корабите, приготвени за плаване до Индия.

Колкото по-черни облаци се трупаха на хоризонта, толкова по-буйни ставаха веселбите в царския дворец. От тази лудост постепенно се зарази целият град. На времето Антоний и Клеопатра бяха основали веселия съюз на „несравнимите в забавленията“. Сега на негово място изникна друг, с по-красиво название: „Дружество на умиращите заедно“. Изисканата пищност на безумните оргии, организирани от това дружество, остана за дълго в паметта на хората.

Но Клеопатра намираше време и за други, значително по-полезни занимания. Тя правеше научни изследвания върху действието на смъртоносни отрови. Търсеше отрова, която да предизвика бърза и безболезнена смърт. Опитите си правеше върху затворници. Царицата установи, че бързодействащите отрови причиняват остри болки, но по-слабите пък забавят смъртта. Особено внимание отдели на змийската отрова. Ден след ден в затворническите килии и подземия пускаха най-ужасни влечуги, а красивата владетелка внимателно следеше как се гърчат нещастните жертви и се вслушваше във воя на хората, обезумели от страх и болка. Малко са в историята изследванията от този род, провеждани в толкова широк мащаб и толкова системно.

Накрая царицата стигна до извода, че най-добри свойства има отровата на определен вид змии. Действа светкавично, без да предизвиква конвулсии и стонове.