Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cesarz August, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Петър К.
Корекция
Mat
Форматиране
stomart (2011)
Форматиране
maskara (2012)

Издание:

Александер Кравчук. Октавиан Август

 

Преводач: Ангелина Дичева

Редактор: Магдалена Атанасова

Редактор на издателството: Маргарита Владова

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректор: Ана Байкушева

Издание първо

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

Войната край Пад

Цизалпийска Галия не беше подходящо място за военни действия. Обширната долина между дъгата на Апенините и Алпите беше прорязана от реки, поточета и канали, на места заблатена и при това гъсто населена. Големите военни формации маневрираха трудно и всяко тяхно движение веднага се забелязваше от противниковата страна.

Изобщо зимата е тежко време за война. Затова през януари, февруари и март в Галия не ставаше почти нищо, макар че една до друга се намираха три армии: на Брут в Мутина, на Антоний, която обсаждаше града, и на Октавиан и Хирций, дошла на помощ на Брут.

Още през януари при Аримин консулът Хирций се присъедини със своите сили към Октавиан. Хирций веднага пое командването на четвъртия и на Марсовия легион. Разбира се, той действаше съгласно тайните инструкции на сената, който въпреки клетвите и уверенията на Цицерон не вярваше на „божествения младеж“. Октавиан предаде на консула двата легиона — половината, и то най-ценната от своите сили — без да каже нито дума. Но такова унижение не се забравя. Отначало лагерите на двамата военачалници бяха доста далеч от Мутина. По-късно, когато до тях стигна вестта, че в обсадения град се шири глад, те се приближиха. Брут се мъчеше да се свърже с тях чрез гълъби. Но те отлагаха битката, защото чакаха консула Панса с подкрепленията.

Антоний също протакаше, очаквайки всеки момент трите легиона, които формираше за него Публий Вентидий Бас. Така дните и седмиците минаваха само в незначителни сблъсквания. Октавиан имаше време да чете и дори да се упражнява по красноречие. А това е умение, важно за всеки политик.

В същото време в Рим трескаво се готвеха за война. В началото на февруари, когато пратениците се върнаха и предадоха условията на Антоний, категорични и прекалени, Цицерон най-после постигна своето. Сенатът въведе извънредно положение. Ускори се набирането на войници за формиращите се нови легиони. Оръжейните ехтяха от ударите на чукове — ковеше се оръжие. Населението на Италия недоволстваше, защото след близо сто години отново бяха въведени данъци. Вестите от Изток бяха по-скоро благоприятни. Марк Брут завладял всички балкански провинции. Събрал значителни военни сили и заловил брата на Марк Антоний — Гай, който трябваше да стане наместник на Македония. Касий беше в Сирия. Едва в средата на февруари в Рим стана известно, че Гай Требоний, наместник на Азия и един от заговорниците, е убит. Убиецът беше Долабела. На път за провинцията си Сирия той се отбил в Смирна, седалището на Требоний. Предвидливият наместник не го пуснал в града, но през нощта Долабела тайно проникнал през защитните стени. Войниците му сварили Требоний в леглото. Отсекли му главата и на разсъмване я набучили на трибуната на главния площад в града, на същото място, където до преди един ден заставал самият той. След това се гаврили с него, като ритали главата му като топка по улиците на Смирна.

Така загина първият от Цезаровите убийци. Същият, който на 5 март, за да задържи Антоний, го заговори пред заседателната зала на сената.

Цицерон преживя тежко тази трагична смърт, защото ценеше Требоний и вярваше, че той ще успее да запази за сената провинция Азия. Но най-мъчителен за Цицерон беше фактът, че именно Долабела беше извършил убийството. Този Долабела, който на 15 март публично сипеше хвалебствия по адрес на убийците и хулеше паметта на Цезар, когото само преди няколко месеца Цицерон превъзнасяше до небесата като пазител на реда и враг на цезарианците и най-сетне — който преди няколко години беше зет на Цицерон. Сега стана ясно, че през последните месеци Долабела тайно се е свързал с Антоний. Затова по предложение на Цицерон сенатът обяви убиеца на Требоний за враг на народа.

Антоний от своя страна изпрати до Хирций и Октавиан писмо, в което изразяваше радостта си от смъртта на „убиеца“. Той виждал в това волята на боговете, които го наказват за отцеубийството, още преди да е минала и година. Съжаляваше, че Долабела е обявен за враг на народа, защото очистил един „бандит“. И добавяше:

Но най-печалното е, че ти Хирций, след като Цезар те обсипваше с благодеяния и те издигна толкова високо, та сигурно се чудиш на това, и ти, момче, дето дължиш всичко на името си и двамата правите всичко възможно, за да бъде осъден Долабела, а онзи престъпник в Мутина да бъде освободен от обсадата, а пък Брут и Касий да станат могъщи.

По-нататък Антоний изброяваше одобрените или толерирани от двамата военачалници действия на сената срещу разпоредбите и приятелите на Цезар. Накрая обаче завършваше с предложение:

Затова хубаво си помислете кое е по-достойно и по-полезно за нашата групировка; да отмъщаваме за смъртта на Требоний или за Цезар. И кое е по-правилно: да се бием помежду си и по този начин да позволим на многократно погребваното дело на Помпей отново да възкръсне или заедно да помислим какво да направим, за да не станем за смях на враговете си. Досега самата съдба ни е пазила от това, защото не е искала да гледа как две армии от една групировка се бият помежду си под диктовката на майстора на фехтовката Цицерон.

Двамата веднага препратиха писмото на Цицерон.[1]

Бележки

[1] Писмото на Антоний се цитира от Цицерон. — Б.авт.