Александер Кравчук
Октавиан Август (21)

Проскрипциите

През нощта на 27 срещу 28 ноември на много места в града се появиха големи обяви — проскрипции. Тълпите, които се събраха пред тях на разсъмване, прочетоха:

Злодейското покушение върху живота на Цезар ясно показа, че прекалената снизходителност към вероломните елементи не може да бъде норма на поведение. Ето защо цялата отговорност за въвежданите сега принудителни мерки за осигуряване на реда пада върху убийците на Цезар и техните покровители.

Благото на римския народ изисква да се вземат наказателни мерки срещу тези престъпници, които до ден-днешен остават безнаказани. С цел да се осигури пълна безопасност на населението по време на военните действия, необходимо е напълно да бъдат обезвредени враждебните елементи в самата столица.

Бързото и цялостно провеждане на тази акция е в интерес на целия народ, който понесе толкова страдания в резултат на продължителните войни.

За сурово наказание на престъпните елементи настояват въоръжените сили.

С цел да се избягнат всякакви недоразумения и възможности за злоупотреба, публично се съобщават имената на лицата, които се обявяват извън закона.

Забранява се подслоняването, укриването и подпомагането по какъвто и да било начин на долуизброените лица. Виновните в такова престъпление, както и в укриване на подобни деяния от властите подлежат на същото наказание, както лицата, обявени извън закона. Който убие такова лице и докаже това, като донесе главата му, получава: роденият свободен — 100000 сестерции за всяка глава; робът — 40000 сестерции за всяка глава и освобождение — за донесение се предвижда награда в същия размер. На наградените и направилите донесение се гарантира запазване на имената им в пълна тайна.

Имуществото на лицата, обявени извън закона, преминава в собственост на държавата, с изключение на: зестрата, донесена от съпругата на лицето, фигуриращо в проскрипциите; 1/10 от имуществото на бащата за всеки син и 1/20 за всяка дъщеря.

Подписано от:

Марк Емилий Лепид,

Марк Антоний,

Гай Юлий Цезар Октавиан,

Триумвири, управляващи републиката^[1].

Отдолу се изброяваха имената на сто и тридесет души, обявени извън закона. На следващия ден излязоха нови списъци.

Общо бяха осъдени около 300 сенатори и 2000 души от съсловието на конниците. Целта на проскрипциите беше да се отстранят богатите хора, настроени враждебно към триумвирите, и да се сплаши цялото население. Но същевременно трябваше да се спасят и финансите на държавата, като се заграби имуществото на проскрибираните. Съкровищницата на републиката беше празна. Поддържането на огромните армии изискваше милиони, а подготовката за война — още повече. В същото време от най-богатите, източните провинции данъци изобщо не постъпваха, а сумите, които идваха от Запад, бяха твърде скромни.

Започна голям лов. Дивеч бяха хората, които до вчера заседаваха в сената, заемаха най-висши длъжности, притежаваха милиони. Различно беше и поведението, и участта на жертвите. Повечето от тях се опитваха да се укрият и по всякакъв начин бранеха живота си. Нещастниците биваха измъквани от най-невероятни скривалища: от отходни ями и кладенци, от комини и тавани, от скринове и колиби. Някои от страх се самоубиваха. Други си седяха пред къщи и спокойно чакаха палача, а дори и сами тръгваха към него. Най-смелите посрещаха джелатите с оръжие в ръка и скъпо продаваха живота си.

Семействата и близките на жертвите също се държаха различно. Имаше жени, които отиваха на смърт заедно с мъжете си или се самоубиваха до техните трупове. Други жертваха скъпоценностите, та дори и честта си, за да им спасят живота. А трети храбро споделяха със съпрузите си опасностите и трудностите, бягайки през планини, пустини и морета. Ала намираха се и такива, които сами показваха на войниците къде са се скрили мъжете им.

Някои роби сами убиваха проскрибираните или ги предаваха в ръцете на палачите. Други, дори когато ги изтезаваха, не издаваха господарите си. А трети загиваха заедно с господарите си или се предаваха вместо тях, за да прикрият бягството им. Имаше и господари, които се предаваха в ръцете на палачите, за да спасят робите си от изтезания.

Много от обявените извън закона успяха да избягат на изток — при Марк Брут и Касий, или в Сицилия — при Секст Помпей. Странстванията им изобилстваха с необикновени приключения, с оцеляване по чудо и страшни перипетии. Но не бяха малко — осъдените на смърт, които успяха да се укрият в самата Италия. Някои от тях по-късно стигнаха до най-високи държавни длъжности.

Главите на убитите бяха изложени на Форума, заковаваха ги на трибуната.

През тези мрачни седмици имаше и трагикомични сцени.

На 31 декември трябваше да се отпразнуват мнимите победи на Лепид над някакви малко известни племена в Испания. Съмняваха се обаче дали народът, угнетен и разстроен от последните събития, изобщо ще погледне тържественото влизане на ненавистния триумфатор в града. Предварително взеха мерки за преодоляване на тази пасивна съпротива. Издаден бе едикт, в който се призоваваше към масово участие в тържествата. Неявилите се подлежаха на включване в черния списък. Благодарение на това „насърчаване“ тържественият ден мина във „ведро настроение“.

На едно от заседанията на сената бе предложено всеки от триумвирите да носи венец, с какъвто се удостояват лицата, спасили живота на свой съгражданин. Защото — доказваха авторите на проекта — триумвирите повече от всеки друг са заслужили това отличие; та те биха могли, стига да искат, да обявят извън закона много повече граждани. Значи, всеки, който още е жив, трябва да благодари на тях.

Трудно е да се отрече убедителната логика на това умотворение.