Александер Кравчук
Октавиан Август (60)

Смъртта на Антоний

Когато пълководецът без армия Марк Антоний бързаше към двореца, на пътя го пресрещна изплашената прислуга на Клеопатра. Царицата се затворила във великолепната гробница, която бе наредила да издигнат близо до храма на Изида, и там се самоубила.

Антоний влезе в стаята си и свали ризницата. Прислугата и няколко приятели го наобиколиха. Той се обърна към тях с едва забележима тъжна усмивка:

— Такъв военачалник съм, че дори една жена излезе по-смела от мен.

Извика верния си роб Ерос и му припомни отдавнашната си молба да му забие меча в сърцето. Ерос взе меча, замахна — и го заби в гърдите си. Издъхна в краката на господаря си. Антоний го изгледа с възхищение и каза:

— Ти хубаво ми показа как се прави това!

Но самият той не заби меча толкова сръчно — улучи стомаха си, и то не смъртоносно. Окървавен се строполи на леглото, но не изгуби съзнание, а стенеше и молеше присъстващите да го доубият. Всички обаче се разбягаха и го оставиха да се гърчи от болка, надавайки ужасни викове.

Така го завари секретарят на Клеопатра, Диомед. Той му съобщи, че царицата още не се е самоубила, жива е и иска да види мъжа си.

Диомед извика няколко роби и те на ръце занесоха Антоний до огромната гробница. Но тежката плоча на входа й беше спусната и не беше лесно да я вдигнат. Тогава Клеопатра и двете робини, затворени заедно с нея, спуснаха въже от горния прозорец. Вързаха ранения и трите жени с мъка започнаха да дърпат нагоре мъжа, целия в кръв и полуприпаднал от болки.

Когато най-после го вкараха в гробницата, царицата го положи на ложето си и го покри с одеждите си. Горчиво плачеше и го наричаше свой мъж и господар. Антоний поиска вино. Отпи малко и успя да каже няколко думи. Молеше я да не скърби. Той умира щастлив. Преживял е много прекрасни мигове. Бил е един от най-прославените хора. Постигнал е голямо могъщество. И сега умира достойно — като римлянин, победен от римлянин.