Александер Кравчук
Октавиан Август (71)

Милиариум Ауреум

Върху каменната триумфална арка, запазена и до днес в град Римини — древния Аримин, личи следният надпис:

От сената и римския народ — на император Цезар Август, син на Божествения Цезар, император за седми път, консул за осми път, възстановил по собствена инициатива и на собствени разноски Фламиниевия път и други от най-важните пътища на Италия.

Всички пътища водеха за Рим. Колкото повече се разширяваха границите на държавата, толкова повече растяха и те. Пресичаха в различни посоки Италийския полуостров, бързаха през планини и равнини към пристанищата, появяваха се отново отвъд моретата и стигаха до далечните краища на Изтока и Запада. В Рим пътищата от векове са били предмет на най-внимателни грижи. Всеки римлянин знаеше, че те са първото условие за нормалното функциониране на държавния организъм. От състоянието на пътищата зависеха търговията, съобщенията, безопасността на границите. Малко древни народи са проявявали такава загриженост за строежа и функционирането на животворната пътна мрежа.

Най-изтъкнатите политици на Рим са били инициатори за създаването на важни съобщителни пътища. Това винаги се е смятало за голяма заслуга и затова пътищата са носели имената на онези, на които са дължали построяването си. Приспособени към новите нужди, тези пътища съществуват и до днес — и носят и до днес знаменитите древни имена. Те са живо доказателство за приемствеността в историята и културата на Италия.

В края на IV век пр.н.е. прочутият Гай Апий Клавдий построява път от Рим на юг, към Кампания. Той се нарича „Виа Апиа“. По-късно той е продължен чак до Тарент и Брундизий, едно от най-важните пристанища, свързващи Италия с Изтока. Сред мнозината, които са го подобрявали и разширявали, е и Цезар. По същото време е възникнала и „Виа Валериа“, път, който прекосява Апенинските планини и излиза на Адриатическо море почти на височината на Рим.

На север, през Умбрия, от Рим до Аримин до Адриатическо море минава „Виа Фламиниа“. Този път е построен малко преди втората пуническа война от най-дейния по онова време държавник — консула-демократ Гай Фламиний. Няколко години по-късно, през 217 година, той загива в битката с Ханибал край Тразименското езеро. Пътят и до днес носи неговото име.

От Аримин той продължава под името „Виа Емилиа“, минава през долината на Пад и овързва намиращите се там големи градове: Бонония, Мутина, Парма, Плацентия и Медиолан. Той е построен в началото на II век по инициатива на Марк Емилий Летия, един от най-влиятелните сенатори по онова време. На север от Рим покрай брега на Тиренско море минава „Виа Аврелиа“. Този път е още от II век. Едновременно с него е построен „Виа Касиа“, свързващ най-важните градове на древна Етрурия — Клузий и Ареций.

Всички пътища са покрити с трайна твърда настилка, постоянно поддържана и подобрявана. Над реките са построени каменни мостове, а в планините — там, където е било необходимо — са разбивали скалите.

По силата на вековните традиции на Рим от 27 година първата грижа на Август стават пътищата, в което същевременно има и нещо символично. Продължителните граждански войни довеждат до сериозното им занемаряване. Сам Август се заема на свои разноски да възстанови най-важния път на север, „Виа Фламиниа“. Той призовава сенаторите да последват примира му и със собствени средства да възстановят други важим пътища. Но малцина отделят пари за тази цел. Накрая самият Август е принуден да покрие разноските за поправката на пътищата в цяла Италия през следващите години. Точно тези негови заслуги се прославят, от надписа на триумфалната арка в Аримин.

През 20 година пр.н.е. пред храма на Сатурн на Форума в Рим е бил поставен позлатен камък за отбелязване на милите (Милиариум ауреум). Тава е символичната точка, от която излизат всички пътища в Италия и цялата империя. Затова на камъка са написани всички по-важни градове, пътищата към тях и разстоянието от столицата^[1].