Александер Кравчук
Октавиан Август (50)

Изида

В Рим пристигаха печални и все по-страшни вести. Проектът на Антоний за нов поход срещу партите се провали. През есента на 36 година военачалникът се върна в Александрия и отново се отдаде на разгулния живот, с който бе свикнал. Едва през пролетта на следващата година потегли от столицата на Египет за Армения. Защото повече от всичко жадуваше да отмъсти на цар Артабаз за това, че вероломно бе изоставил отряда на Статиан. За да приспи бдителността на арменеца, Антоний разгласи, че организира нов поход срещу партите. С голяма мъка успя да примами Артабаз в лагера си и да го окове във вериги. След това вече лесно превзе цяла Армения.

Безславна беше тази победа, но още по-позорен бе краят на този поход в очите на римляните. Антоний влезе като триумфатор в Александрия. Триумф без съгласието на сената! И то не в Рим, а край Нил! Триумф пред трона на египетската царица! С това Антоний потъпка най-светите римски традиции и явно показа, че ако си извоюва хегемония, столицата на държавата и света ще бъде на Изток. Триумфаторът водеше царя на Армения, окован в сребърни вериги, който обаче се държа с голямо достойнство и смелост. Отказа да се поклони на Клеопатра. За това плати с много мъки, а след три години и с живота си.

В Александрия скоро след триумфа се състоя не по-малко бляскаво, а от политическо гледище още по-важно тържество. В огромната, разкошна зала на градския гимназист се събраха най-знатните граждани на столицата. Върху сребърен подиум бяха поставени позлатени тронове. На двата по-големи седнаха Антоний и Клеопатра. Царицата беше облечена като древната богиня на египетските фараони — Изида. На по-малки тронове седнаха царските деца: дванадесетгодишният Птолемей XVI, наречен Цезарион, защото беше син на Цезар, шестгодишният Александър Хелиос и сестричката му Клеопатра Селена, а също и най-малкият, двегодишният син на Клеопатра и Антоний, Птолемей, наричан Филаделф.

Антоний оповести пред събранието своите важни решения. Клеопатра е царица на царете, владетелка на Египет, Кирена, Кипър и Южна Сирия. Заедно с нея ще управлява Цезарион. Александър Хелиос ще бъде владетел на Мидия, Армения и Партиа, т.е. на всички земи, простиращи се на изток от Ефрат, а по-малкият му брат получава Сирия, Финикия и Киликия.

Тъй раздаваше Антоний земите, които някога влизаха в пределите на великата империя на Александър Македонски. Вероятно в този момент се е смятал за равен на него владетел. Но той забравяше, че на Изток владенията му стигат само до Ефрат, а много от земите западно от тази река, с които той даряваше потомството на Клеопатра, принадлежат на Рим.

А Рим никога не е отстъпвал своите владения и завоевания — дори на Изида.

Надпис, издълбан със свещеното писмо на египтяните в чест на богинята Изида

Аз съм Изида, владетелка на цялата земя. Никой не ще обори законите, установени от мен.

Аз съм най-голямата дъщеря на първия бог, Кронос.

Аз съм съпруга и сестра на цар Озирис.

Аз съм тази, която е дала на хората първите плодове на земята.

Аз съм майка на цар Хор.

Аз съм Северната звезда.

Слава на Египет, който ме създаде^[1].