Александер Кравчук
Октавиан Август (93)

Олтар на мира

Вече дълго те няма, потомъко на добрите богове, любими закрилнико на Ромуловия род! Върни се, нали пред свещеното събрание на патрициите обеща да не се бавиш! Добри вожде, върни се да озариш отечеството със светлина! Когато твоят лик сияе пред народа, и денят ни е по-драг, и слънцето грее по-ясно, като напролет.

Майката не откъсва очи от залива и с горещи молитви призовава младежа, защото ветровете повече от година го задържат отвъд морето, далеч от любимия дом. Така и изстрадалата родина копнее за връщането на Цезар.

Сега селякът спокойно си оре нивите, богините Церера и Фортуна бдят над него. Моряците кръстосват из умиротвореното море. Възцари се почтеност, нищо нередно не се върши в домовете, обичаите и законът обуздаха скверното безбожие. Децата следват примера на родителите си. Никое провинение не убягва наказанието.

Кой би се страхувал от партите или от скитите, населяващи студените страни, или от германските диваци, докато е жив Цезар? Кой би се безпокоил от война в Испания?

Всеки спокойно прекарва деня по родните хълмове и увива с лози самотните дървета. А после весел сяда на чаша вино и на трапезата те призовава като бог.

Дано, добри ни вожде, да осигуриш траен мир на Италия? Тези думи изричаме още в зори, преди да вкусим виното, тези думи повтаряме и вече упоени, когато слънцето се накланя към океана^[1]!

Хораций не преувеличава, той говори искрено. От години вече принадлежи към приятелите на Август. Благодарение на щедростта на Меценат мечтите на поета се сбъднаха. Той получи парче земя, имаше градина с поток край къщата и малко гора. Малкото имение на Хораций се намираше в Сабинските планини. Петима селяни и още толкова роби обработваха земята на поета. При всяка възможност Хораций бягаше там. Не понасяше глъчката, интригите и клюките в столицата. Обикновено в Рим въздишаше:

О, мое село, кога ще те видя отново? Кога ще забравя този мъчителен живот — ту прелиствам старите книги, ту дремя, ту просто стоя бездеен с часове.

При вестта, че императорът след тригодишно отсъствие се връща, сенатът постанови на Марсово поле да бъде издигнат голям олтар на Августовия мир — Ara Pacia Augustae. Всяка година жреците и весталките да принасят там благодарствени жертви.

Но както и преди пет години, когато се връщаше от Изток, Август влезе в града през нощта на 4 юли 13 година, за да избегне шумното посрещане. На следния ден отиде в храма на Юпитер на Капитолия, за да благодари на бога за благополучното завръщане. След това, както подобава на един потомък на боговете и любим закрилник на Ромуловия род, даде на народа малък подарък: заповяда на този ден баните и бръснарниците да работят безплатно.