Александер Кравчук
Октавиан Август (30)

Размишления на един беден писар в дните на Перузийската война

Вече второ поколение се изтребва в граждански войни. Рим се самоубива. Този Рим, който устоя и на страшните етруски, и на продажните гали, и на смелия Спартак, и дори на Ханибал, тъй омразен на нашите предци. Този Рим ще бъде погубен от нашето прокълнато поколение.

В тази земя отново ще се настанят диви зверове. Варваринът-победител ще стъпи върху руините на града, а из улиците, по най-светите за нас места, където е гробът на Ромул, ще препускат диви орди.

И накъде сте се забързали, злодеи? Защо ръката отново се протяга към меча? Малко ли латинска кръв е пролята и на суша, и по море? Но тя е пролята не за да рухнат гордите замъци на ненавистния Картаген и не за да бъде окована във вериги Британия, а за да се сбъдне най-съкровената мечта на нашите врагове, партите, и Рим да се погуби сам.

Питате ме: какво да правим? Къде да търсим спасение? Най-добре е да направите така, както някога са направили фокеите. Зарязали града си, земята и домовете си, оставили храмовете на глиганите и вълците. А те тръгнали, накъдето им видят очите. Може ли някой да ви даде по-добър съвет?

Хайде, качвайте се в лодките! Но нека първо всички да се закълнем: ще се върнем тук, когато на камъните им поникнат крила; когато Пад потече от морето към върховете на Алпите; когато тигърът обикне елена, а гълъбът — ястреба.

Пред нас е безбрежният океан, който опасва цялата земя. Да плаваме, докато стигнем Щастливите острови. Недокоснатата земя там ражда всяка година. Никой не се грижи за лозата, но тя пак цъфти. Маслините натежали от плод, смокините са чудесни, макар че никой не присажда дърветата. От дъбовите хралупи тече мед, а от високите планини с радостен звън се спускат потоци. Нощем около кошарата не дебне мечка-стръвница и в тревата не се е спотаила змия^[1].

Така роптаел и бленувал един бивш офицер, който при Филипи безславно захвърлил щита си, а след завръщането си в Италия трябвало да остави дома си и парчето земя на гордия войник. За да преживее, той станал писар-преписвач. Бедността и недоволството му вдъхнали смелост. Започнал да пише стихове.