Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cesarz August, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Ангелина Дичева, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александер Кравчук. Октавиан Август
Преводач: Ангелина Дичева
Редактор: Магдалена Атанасова
Редактор на издателството: Маргарита Владова
Художник: Веселин Цаков
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактор: Станка Милчева
Коректор: Ана Байкушева
Издание първо
Издателство на Отечествения фронт
ДП „Георги Димитров“ — Ямбол
История
- — Добавяне
Битката при Тавромений
Късно през нощта един малък кораб влезе в малкото заливче при най-южния нос на Италия. На палубата му се намираше Октавиан. Беше останал без сили, уморен и изтощен от дългите часове на отчаяно бягство и блуждаене из морето. Предния ден флотата му бе разгромена. Пред очите му още беше картината на пламтящите и разбити кораби, още чуваше отчаяните писъци на давещите се и победните крясъци на пиратите на Помпей.
Мрачни и отчаяни бяха тази нощ мислите на Октавиан. Той смъкна отличителните си знаци и заповяда на роба си в случай на крайна опасност да го прониже с меча си. А само преди няколко седмици, на 1 юли 36 година, когато огромната флота потегляше от Неаполитанския залив, Октавиан основателно лелееше най-светли надежди. Кампанията беше обмислена във всички подробности. В този ден три големи флоти излязоха от три пристанища и се отправиха към Сицилия. Първата — на Октавиан и Агрипа — от Неаполитанския залив; втората — под предводителството на Тит Статилий Тавър — от Тарент; третата — водена от Лепид — от Африка.
От триадата само Лепид стигна до целта, която си беше определил — до западния нос на Сицилия. Тук разположи легионите си и обгради гарнизоните на Помпей. Буря връхлетя флотата на Тавър, но само я принуди да се върне без всякакви загуби. Същата буря обаче хвърли много от корабите на Октавиан върху скалите на нос Сурент[1]. Флотата не можа да избяга от вихрушката дори в залива, където се приюти. Унищожени бяха няколко десетки кораба.
Октавиан нямаше в какво да се упрекне. Беше принесъл всички полагащи се жертви на съответните богове. Преди да отплава флотата, устрои голяма религиозна церемония за пречистването й. Но въпреки това богът на морето отново взе страната на Помпей. Ала младият Цезар не падна духом. Заедно с Агрипа той с удвоена енергия се зае да компенсира загубите и да реорганизира войските. Трескаво обикаляше базите в Южна Италия — от Тарент до Липарските острови, където Агрипа пренесе главната си квартира.
Планът на настъплението бе променен с оглед на тактиката на Помпей. Октавиан съсредоточи главните си морски сили в Месана, откъдето можеше бързо да се притече на помощ на застрашените места. Остави гарнизони във всички крайбрежни градове и места, удобни за слизане на сушата. Реши да нанесе удар в два пункта на северния и източния бряг на полуострова, най-издадената точка, на който беше Месана, и по този начин да отреже Помпей от останалата част на Сицилия.
Набегът от Липарските острови към северното крайбрежие се командваше от Агрипа. Под негова заповед беше поставена по-голямата част от флотата, защото беше ясно, че той ще се сблъска с почти всички морски сили на Помпей. Октавиан, чиято ескадра бе сравнително слаба, трябваше бързо да прехвърли с транспортни кораби три легиона от южния нос на Италия до срещуположното, западно крайбрежие на Сицилия.
Отначало всичко вървеше по план. Агрипа победи флотата на Помпей близо до нос Миле[2] и завладя крайбрежието при град Тиндарис. Октавиан незабавно излезе в открито море и направи десант близо до град Тавромений[3]. Но градът, разположен на високо, защитено място, не се предаде. Започнаха да се разполагат на лагер на самия бряг. В същия момент в морето се появи голямата флота на Помпей, а на сушата — пехота и конница.
През нощта с много мъки успяха да доукрепят лагера. Щом се съмна, Октавиан остави на сушата Луций Корнифиций, а той излезе с корабите в открито море.
Битката трая цял ден, корабите влизаха в бой два пъти. Победи Помпей — флотата му беше по-силна, а гребците му по-добри. Само част от корабите на Октавиан успяха да избягат. Много хора доплаваха до брега, но повечето попаднаха в ръцете на врага.
След това поражение корабът на Октавиан, спасен по чудо, потърси убежище в малко заливче по крайбрежието на Италия. Въпреки че досега бе преживял много тежки мигове, това бе една от най-черните нощи в живота на младия човек.