Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cesarz August, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Ангелина Дичева, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александер Кравчук. Октавиан Август
Преводач: Ангелина Дичева
Редактор: Магдалена Атанасова
Редактор на издателството: Маргарита Владова
Художник: Веселин Цаков
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактор: Станка Милчева
Коректор: Ана Байкушева
Издание първо
Издателство на Отечествения фронт
ДП „Георги Димитров“ — Ямбол
История
- — Добавяне
Марцел и Юлия
Макар и женени повече от петнадесет години, Август и Ливия все още нямаха потомство. Единственото им дете се роди мъртво.
Затова Август все повече се привързваше към най-близкия си родственик, към младия Марцел — син на Октавия от първия й брак с Гай Клавдий Марцел, консул през 50 година. Той беше потомък на онзи Марцел, който по време на втората пуническа война, през 212 година, беше превзел Сиракуза.
Историята се повтаряше. Както преди двадесет години Август придружаваше вуйчо си Цезар в похода срещу Испания, сега в кампанията на Август срещу кантабрите участва племенникът му Марцел. Наистина, за да не дразни Ливия и да запази привидно равновесие в семейството, Август взе в Испания и сина й от първия брак, завареника си Тиберий, макар че не обичаше това момче, заради неговата потайност.
Марцел се върна в Рим през 25 година, а Август остана в Испания. Поради разклатеното си здраве той още не можеше да тръгне на дълъг път. По съвети на лекарите отиде да се лекува в полите на Пиренеите, където имаше горещи минерални извори. Продължителното боледуване накара императора по-бързо да изпълни отдавна замислените си планове — да ожени Марцел за единствената си дъщеря Юлия. По този начин властта щеше да остане в рода на Юлиите. Марцел щеше да стане приемник на Август, а след него бъдещият му син, внук на императора.
Естествено, Август предпочиташе да не обсъжда тези деликатни въпроси с Ливия. Чувстваше, че съпругата му мисли — както всяка жена — само за своите деца. Но какво общо имаше Август с Тиберий и Друз, синове на негов заклет враг? Проявяваше към тях благосклонност и отзивчивост, но само до известни граници. И това положително е била една от причините да не бърза със завръщането си в Рим. Мъжът трудно понася сълзите и сръдните на жената, с която дели леглото, затова му е по-лесно някои неща да урежда отдалеч.
Гръцкият поет Кринагор, учител на Марцел, го приветства с весела епиграма:
Марцел се върна от испанската война в родината, на скалистия бряг на Италия. Носи й голям дар. Чак сега си обръсна брадата, та родината, която го изпрати момче, да го види мъж[1]!
Скоро след това осемнадесетгодишният мъж се ожени с всички церемонии за Юлия, петнадесетгодишната дъщеря на Август. Агрипа заместваше отсъстващия баща и принцепс.