Александер Кравчук
Октавиан Август (22)

Кой е виновен

В тайните заседания на триумвирите не са участвали никакви външни лица. Не са запазени никакви документи и протоколи, от които да се види каква е вината на всеки от властниците за престъпленията, свързани с проскрипциите.

Най-спорна е ролята на Октавиан. Древните и съвременните почитатели на бъдещия император предпочитат да отминават с мълчание неговото участие в това недостойно дело. Затова пък привържениците на Антоний, както и защитниците на стария ред обвиняват Октавиан в най-тежки грехове: студена жестокост, язвителен цинизъм, сурова безпощадност. Тези обвинения се повтарят от векове.

Разбира се, човек може да се измъкне като Светоний, който обаче не е бил лишен от известни амбиции. Искало му се е да блесне с най-благородната от всички добродетели на историка — безпристрастността. Оказва се, че човек може невероятно лесно да придобие и да практикува тази добродетел. Когато се съмнява, трябва просто да съпостави противоречивите факти, без дори да проверява кой от тях е по-добре установен и по-правдоподобен. И така: според Светоний Октавиан изглежда дълго време се е противопоставял на въвеждането на проскрипциите. Това е хубаво. Октавиан се е отличавал с необикновена безпощадност, не е отстъпвал пред ничии молби, не е искал да се прекратят преследванията. Това е лошо.

Сред безбройните противоречиви възгледи и мнения, изказвани през вековете относно отговорността на Октавиан за проскрипциите, със своята съдържателност и точност се откроява оценката на Касий Дион. Той е живял 200 години след Октавиан. Достатъчно близко е бил до онази епоха, за да разполага с многобройни извори, от които почти нищо не се е запазило до наше време. А от друга страна, достатъчно далеч от нея, за да може да бъде истински безпристрастен. Но най-важен е фактът, че Касий Дион е бил не само учен-историк, но и активен политик. Това е рядко съчетание, еднакво ценно във всички времена — и в древността, и днес.

Ето защо си заслужава да се запознаем с мнението на Касий Дион за проскрипциите.

Всичко това е било дело главно на Лепид и на Антоний, които са имали много врагове, тъй като дълго време са били приближени на Цезар старши и години наред са били висши сановници и наместници. Изглежда, че Октавиан е участвал само дотолкова, доколкото е имал дял в управлението, защото много хора са били ликвидирани, без той да е имал някаква нужда от това. А и по природа не е бил жесток, възпитавали са го в духа на бащините му принципи, тоест в дух на търпимост. Всъщност той е бил още млад, едва е навлизал в политическия живот и не е имал причини да мрази толкова много хора. Напротив, жадувал е за популярност. За това говори фактът, че щом скъсал с другите двама и започнал да управлява сам, никога вече не допуснал подобни жестокости. А и тогава той не само че предложил малко хора за проскрипциите, но мнозина дори спасил. Отнасял се много сурово към тези, които издавали своите господари или приятели, и изключително меко към онези, които помагали на осъдените. За пример може да послужи случаят с благородната дама Танузия. Тя скрила съпруга си Тит Виний, жертва на проскрипциите, в един сандък у освободения роб на име Филопоймен. Успяла да убеди всички, че мъжът й е умрял. По-късно тя издебнала удобен случай, когато един неин роднина уреждал представление. Помолила Октавия да накара брат си да дойде в театъра сам, без другите триумвири. Тогава се приближила до него и му открила всичко. Казала дори да внесат сандъка и от него излязъл съпругът й. Цезар Октавиан бил смаян и простил на всички, а Филопоймен зачислил към съсловието на „конниците“.

В интерес на истината трябва обаче да признаем, че поне един човек с абсолютна сигурност е бил обявен извън закона изключително по настояване на Октавиан. Става дума за Силиций Корона, единствения съдия, който през август се осмели да гласува за оправдаване на Цезаровите убийци. Тук Октавиан е бил безкомпромисен. Той се е чувствал преди всичко като отмъстител на своя осиновител.^[1]