Александер Кравчук
Октавиан Август (8)

Банкрутът

Така започна първата война между Антоний и Октавиан — Финансовата война.

За да може да изплати на народа завещаните от Цезар суми, Октавиан обяви за продан всичко, което бе получил в наследство. Но в същото време по силата на постановлението на сената започна следствие във връзка с парите, които според счетоводните книги и баланса с дата 15 март е трябвало да се намират в държавното съкровище — намерено съвършено празно. Следствието беше дълго, досадно, мудно и обхващаше все по-широки кръгове. Както обикновено става, когато се касае до големи суми, виновните за злоупотребата не бяха открити и тази история някак се потули. Но няколко месеца разследването около държавното съкровище висеше над главата на Цезаровия наследник като канара, която всеки момент може да се сгромоляса и да смаже безсилния младеж.

Всъщност много по-опасни за Октавиан се оказаха предявените от частни лица искания за връщане на имоти, привидно или действително заграбени от осиновителя му. Явиха се много ищци, а съдът обикновено бързо се произнася в тяхна полза, макар че от правно гледище основателността на претенциите в редица случаи будеше значителни съмнения. Тъй че наследството бързо се топеше. За да избегне загубите, Октавиан беше принуден да ускори продажбата на оставените му от Цезар имоти. На практика това означаваше да се съгласява на най-ниските предлагани цени. Щом вземеше парите, той веднага ги даваше на чиновниците, които упражняваха надзор над отделните квартали на Рим, а те по списък ги раздаваха на гражданите.

Твърде скоро се оказа, че така окастрено, наследството на Цезар няма да стигне за погасяване на задълженията, наложени на наследника му. Тогава Октавиан реши да продаде собствените си имоти — а те бяха значителни, — само и само да се сдобие с необходимите пари. А когато и това се оказа недостатъчно, за продажба бяха обявени родовите имения на Атия, а после и на Филип. Как ли се е тюхкал този иначе благовъзпитан старец, когато безумието на заварения му син е заплашвало с пълно разорение цялото семейство! И всичко това само за да си спечели популярност сред непостоянната, оригваща се на боб тълпа!

Малко оставаше момчето да си запази само правото да носи името на осиновителя си. А това наистина не беше много. Но кой знае — може пък да се окаже твърде много.