Александер Кравчук
Октавиан Август (88)

Колко месеца има годината?

Много ясно — дванадесет — и у нас, и у римляните. Достатъчно е обаче да имаш елементарна представа от латински език, за да откриеш нещо нелогично. Ето септември, октомври, ноември и декември на латински се наричат: September, October, November, December или седми, осми, девети и десети. А в действителност тези месеци по ред са девети, десети, единадесети и дванадесети.

Обяснението е просто. В древността римската година е започвала на пролет, през март, и тогава декември наистина е десети по ред. Но още век и половина преди Август началото на годината беше преместено на първи януари, като старите, макар и вече несъответствуващи наименования на месеците, бяха запазени.

Разсъдливият човек от всичко може да извлече полза дори от имената на месеците. До този извод стигна прокураторът на Лугдунска Галия Юлий Лициний. С ловкост и предприемчивост вече доста бе постигнал в живота. По произход беше гал. По време на войните с Цезар попадна в плен и известно време беше един от слугите на великия пълководец. Успя да привлече вниманието му и скоро бе освободен. Оттогава сякаш влезе в рода на Юлиите и имаше подкрепата на осиновения син на Цезар, Октавиан. Понеже познаваше добре отношенията в родната си страна, получи доходната и отговорна длъжност прокуратор, тоест финансов инспектор на трите Галии със седалище Лугдун^[1].

Тук разви много енергична финансова и културна дейност. Той учеше например местното население, че „decem“ на латински значи десет, че „december“ (декември) е едва деветият месец на годината и още два месеца трябва да се плащат данъци. Разбира се, след известно време всичко това се разкри. Галите се оплакаха на самия Август. Но Лициний не изгуби присъствие на духа. Показа на владетеля част от съкровищата си — а тя бе внушителна — и каза:

— Всичко това съм събрал за тебе и за римския народ. Страхувах се, че галите, като разполагат с такива запаси, могат да вдигнат въстание.

Благодарение на тази дързост той спаси живота си и останалата част от имуществото си, но положението му се усложни. Сега Август редовно искаше от него да прави доброволни дарения за нуждите на държавата. Въпреки това Лициний умря като богат човек. По-късно един поет въздиша:

Гробът на Лициний е разкошен, а на Катон — скромен; Помпей пък изобщо няма гроб? И как да вярваш, че има богове?