Александер Кравчук
Октавиан Август (106)

Цената на триумфите

Старият болнав император не можеше да предвожда легионите в бой. Той на драго сърце отстъпи военните лаври на осиновения си син. Но в столицата той имаше по-трудна и по-неблагодарна задача от разгромяването на германските воини. Откъде да вземе средства за издръжка на армията? С какво да покрие военните разходи? Как да балансира бюджета? От години вече по всякакъв начин се мъчеше да разреши тези проблеми.

Благодарение на данъците от провинциите държавата имаше значителни доходи. Те отиваха предимно в главната съкровищница, наричана Ерариум Сатурни, защото се намираше в храма на Сатурн. С нея се разпореждаше сенатът, а формално императорът можеше да черпи от това съкровище само по силата на съответни постановления. Постъпленията от собствените му провинции в местните съкровищници, наричани „фискове“, Август най-често изразходваше веднага за текущи нужди, още преди парите да влязат в държавната хазна. Държавата често изпитваше финансови затруднения, тогава императорът прибягваше към личното си състояние, наричано „патримониум“. Така с течение на годините той бе изразходвал около шестстотин милиона сестерции за нуждите на републиката.

Основна причина за финансовите затруднения беше армията. Откакто престанаха гражданските войни, Август по всякакъв начин се стремеше към намаляване на въоръжените сили. Накрая остави в пълно въоръжение само двадесет и осем легиона, тоест около сто и осемдесет хиляди души, „ауксилии“, спомагателни отряди, които наброяваха около сто и петдесет хиляди войници и девет кохорти по хиляда души, както и личната си гвардия, преторианците. Общо това правеше към триста и петдесет хиляди войници, които трябваше да бъдат хранени, въоръжавани, награждавани, устройвани след завършване на службата.

Преторианецът служеше шестнадесет години и получаваше годишно по две хиляди и осемстотин сестерции, а след завършване на службата — пет хиляди сестерции. Заплатата на легионера възлизаше на деветстотин сестерции годишно. Той напускаше армията след двадесет години служба и тогава получаваше три хиляди сестерции. В спомагателните отряди и във флотата служеха предимно войници от провинциите, които нямаха римско гражданство. Получаваха го след двадесет и пет години, когато напускаха редиците на армията.

Всяка година империята трябваше да отделя за въоръжените сили триста милиона сестерции. Вече беше невъзможно да се намали числеността на армията, без да възникне опасност за сигурността и границите на държавата.

Най-големи бяха армиите на Рейн, Дунав и Ефрат. Значително по-малки въоръжени сили се намираха в Испания, Северна Африка и Египет. Едната военна флота беше разположена в Неаполитанския залив близо до нос Мизен, а другата — в Равена. По-малки ескадри патрулираха покрай бреговете на Южна Галия, в Черно море, а също край бреговете на Египет и Сирия.

През 6 г. от н.е. Август създаде така наречения Ериариум милитаре, т.е. военна хазна. Това трябваше да бъде постоянен фонд за изплащане дължимите суми на войниците при завършване на военната служба. В началото самият император внесе във фонда сто и седемдесет милиона сестерции, а по-късно в него трябваше да правят дарения владетелите на васалните държави. Във военната хазна се насочваха и постъпленията от други два източника: пет процента от данъка върху наследствата и един процент върху стойността от продажбите.

Две причини накараха императора да въведе тези два данъка именно през 6 г. от н.е. Първо, засилваха се признаците на недоволство сред войниците, които не си бяха получили заплатата и наградата за отбита служба. Второ, именно през 6 г. от н.е. се правеха приготовленията за голям поход срещу държавата на маркоманите със средище на Територията на днешна Чехия.

Гористи планини преграждаха достъпа до тази богата страна, където енергичният княз Маробод въоръжаваше многобройна войска. Той вече държеше на бойна нога седемдесет хиляди пехотинци и четири хиляди конници. Обучаваше ги по римски образец. Наистина Маробод официално заявяваше, че не иска война. И действително избягваше всякакви конфликти с Рим. Когато легионите бяха вече на Елба, той изтегли хората си, заселени там, за да не дава възможност за сблъсквания. От друга страна обаче същият този Маробод твърдеше, че ще защищава независимостта на страната си и приемаше всички, които по каквито и да било причини не искаха да се примирят с римското владичество.

В обкръжението на Август и Тиберий господстваше убеждението, че ликвидирането на държавата на маркоманите е безусловно необходимо. Страхуваха се, че поради самото си положение тази държава е опасна за римските владения в Германия и алпийските страни. Изработен бе план за атака от две страни. Легатът Гай Сений Сатурнин трябваше да поведе рейнската армия нагоре по течението на река Мен, днес Майн, проправяйки си път през девствените гори. Дунавската армия трябваше едновременно с нея да тръгне под предводителството на Тиберий от град Карнунт на Дунав^[1] в северна посока. Определено беше и мястото във вътрешността на страната на маркоманите, където трябваше да се срещнат двете армии. Но те никога не се срещнаха.