Александер Кравчук
Октавиан Август (20)

Триумвиратът

В зори на 27 ноември римският форум беше обграден от въоръжени военни отряди. При такава грижлива охрана заседанията на Народното събрание протичаха бързо и гладко. Проектозаконът, предложен от народния трибун Публий Тит, беше приет единодушно. Ето главното съдържание на указа:

Създава се нова институция под название „Triumviri re publicae constituendae“ (Тричленна комисия за управление на държавата). В триумвирата влизат Марк Антоний, Марк Емилий Лепид и Гай Юлий Цезар Октавиан. Всеки от тях за срок от пет години получава власт, равняваща се на консулската.

От известно време и тримата военачалници бяха в Рим. Влязоха в столицата един след друг, всеки в различен ден, всеки с по един легион и личната си охрана. За да не превъзхожда с нищо колегите си, Октавиан трябваше да се откаже от консулската титла. Тази длъжност бе заета от доверен човек на триумвирата. Разбира се, при огромната власт на новите господари на Рим тя фактически означаваше вече само почетно звание.

В столицата беше вече известно, че при първата си среща триумвирите са си поделили провинциите. Антоний получи цяла Галия, без частта, която граничеше с Пиренеите. Тази част, както и цяла Испания се падна на Лепид. На Октавиан се паднаха Сицилия, Сардиния и Африка. Всъщност Октавиан остана на сухо, тъй като Сицилия се владееше от Секст Помпей, които същевременно господстваше и по море, като по този начин отрязваше достъпа и до останалите провинции. Но тази подялба отговаряше на съотношението на силите. Октавиан беше най-слаб и получи най-малко.

Освен това в Рим се говореше, че на войниците на триумвирите е обещана голяма награда. След победата над Брут и Касий легионерите щели да получат земите на осемнадесетте най-богати градове на Италия, чиито жители ще бъдат изселени.

Почти непосредствено след срещата при Бонония в столицата пристигнаха тайни пратеници на тримата военачалници със задача незабавно да ликвидират петнадесетина от най-влиятелните сенатори. Те успяха да убият само четирима, останалите или се скриха, или не бяха в Рим.

Тази акция предизвика паника в града. В усилията си да възстанови реда консулът Педий, роднина на Октавиан, получи сърдечен удар и умря. Но сега вече гледаха спокойно на бъдещето. Който трябваше да умре — умря. За по-нататъшни репресии не можеше и дума да става.