Александер Кравчук
Октавиан Август (92)

Край Дон

В това време Агрипа управляваше на Изток. Така си бяха разделили земите с Август. Най-напред, през 22–19 година на Изток беше Август, а Агрипа ръководеше работите в столицата, Галия и Испания. От 16 години настъпи промяна. Август се зае с Галия, а Агрипа — с източните провинции.

По покана на приятеля си Ирод той пристигна в Юдея. Царят на евреите му показа новопостроените градове, на които беше дал многозначителни имена. Единият, който се намираше край морето, се наричаше Цезарея, а другият, който се издигаше на мястото на древната Самария, носеше гръцкото наименование Себаста, което в превод на латински значи Августа.

Ирод и Агрипа влязоха тържествено в Ерусалим. Населението, празнично пременено, пееше и издигаше приветствени възгласи. От благодарност за това посрещане Агрипа принесе сто вола на юдейския бог в храма, възстановен разкошно от Ирод, а за народа уреди пищно пиршество.

В същото време на север, на полуостров Крим, възникна огнище на размирици. Там от векове процъфтяваха гръцките колонии. Най-голямо значение сред тях си извоюва Пантикапея, сегашният Керч. Тази колония беше разположена на удобно място, край пролива, водещ към Азовско море. Гърците наричаха този пролив Кимерийски Боспор, оттук и наименованието на царството, чиято столица беше Пантикапея боспорска. Там избухнаха борби за престола. В тях се намеси Полемон, по милостта на Рим владетел на държавицата Понт и на черноморското крайбрежие на Мала Азия. Полемон победи в една от битките, но по-голямата част от боспорците все още му оказваха отпор. Срещу Полемон се обяви и град Танаис при устието на река Дон, голям и важен център на търговията със степните народи — скитите.

Завладяването на Крим от неизменно лоялния Полемон беше добре дошло за римляните. Затова Агрипа реши да му се притече на помощ. Това обаче се оказа излишно, защото при самата вест, че римляните идат, боспорското население се покори на новия владетел. Така Крим и земите при устието на Дон станаха васални на империята.

С това последно звено веригата от малки васални държави на север и по източната граница на Рим се затвори. Ако се тръгне от юг, най-важни от тези държавици бяха: арабското царство на Набат; Юдея, царството на Ирод; Комагена в източната част на Мала Азия; Армения — земята на Тигран; Понт и Пантикапея, където властваше Полемон.