Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cesarz August, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Ангелина Дичева, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александер Кравчук. Октавиан Август
Преводач: Ангелина Дичева
Редактор: Магдалена Атанасова
Редактор на издателството: Маргарита Владова
Художник: Веселин Цаков
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактор: Станка Милчева
Коректор: Ана Байкушева
Издание първо
Издателство на Отечествения фронт
ДП „Георги Димитров“ — Ямбол
История
- — Добавяне
Част пета
Немезида: Богиня на възмездието
Смъртта на Агрипа
На 6 март 12 година бяха обявени избори за върховен жрец — велик понтифекс. През зимата почина Лепид, бившият триумвир, който досега изпълняваше тази длъжност.
Кандидатът беше само един, самият Август. Въпреки това в столицата прииждаха огромни тълпи. Защото всеки гражданин желаеше да докаже лоялността си. Императорът спечели всички гласове и зае пожизнената магистратура върховен глава на римските религиозни култове. След главното командване на армията, наместничеството на най-важните провинции и народното трибунство — това беше четвъртият стълб на императорската власт.
Две седмици по-късно, на 19 март, започнаха традиционните тържества в чест на богинята Минерва. Те траяха пет дни като весел празник на всички занаятчии, към които причисляваха и лекарите и учителите. Тези дни бяха свободни и затова се очакваха с нетърпение не само от учениците, но и от самите учители, които получаваха за празника подаръци от родителите на момчетата.
Но този път едно необичайно явление развали ведрото настроение. На небето всеки ден започна да се появява огромна огнена комета[1]. Навсякъде твърдяха, че тя вещае страшни и необикновени събития.
Почти едновременно с появата на зловещата поличба до Рим достигна новината, че Агрипа е тежко болен. И той, както и Август се върна в столицата през 13 година. Същата година през есента замина на Север, край Сава, защото имаше известия за вълнения сред панонците. Но понеже със самото му пристигане войнственият народ се укроти, през зимата Агрипа се върна в Италия. Чувстваше се зле, затова отиде на бани край Неаполитанския залив. Избра си един странен метод на лечение: къпеше се в горещ оцет. Това ускори болестта.
Когато Август стигна в Кампания, неговият приятел вече беше мъртъв. Почина на 51 години.
И отново, както преди десет години, след смъртта на Марцел, по Апиевия път пое великолепно траурно шествие към Рим. Саркофагът беше изложен на Форума. Самият Август произнесе надгробно слово, изтъквайки заслугите на покойния. Тленните останки бяха изгорени в крематориума на Юлиите и погребани в мавзолея до урната с праха на Марцел. Тъй смъртта помири двамата съпрузи на Августовата дъщеря.
Три месеца след смъртта на Агрипа дойде на бял свят неговият трети син и внук на Август. Нарекоха го Агрипа Постумус (роден след смъртта на баща си).