Александер Кравчук
Октавиан Август (63)

Мисли на Хораций за поражението и смъртта на египетската царица

Сега вече можем да пием и да танцуваме! Сега, приятели, трябва да принесем богати дарове пред олтара на боговете!

Не прилягаше да вадим от избите старото вино, докато оная луда царица и нейното стадо изнежени мъже заплашваха да сринат Капитолия и да погубят цялата държава. Тя имаше неудържими амбиции и беше опиянена от сладкия успех.

Но лудостта й мина, когато само един кораб успя да се спаси от пожара. Замаяна от египетското вино, царицата затрепери от страх пред Цезар. Когато панически бягаше от бреговете на Италия, Цезар се спусна след нея като ястреб подир гълъбче, като ловец подир заек в снежно поле. Той искаше да заключи в окови това зловещо чудовище. Но царицата търсеше най-благородната смърт. И затова, макар и жена, не се уплаши от меча, не избяга надалеч с бързите си кораби.

Тя гледаше спокойно как завладяват двореца й. Беше смела, сама хвана страшната змия, за да влее черната отрова в жилите си.

Именно самоубийството доказва нейната смелост. Жена от велик род, тя не се остави да я качат на военен кораб и като простосмъртна да я докарат за украса на пищния триумф^[1].

Значи римският поет не крие възторга си от смелостта на победената царица.

В паметниците и скулптурите на Вавилон, Египет и Асирия често виждаме победителя да тъпче поваления враг. В Рим, поне по онова време, никога не се среща толкова груба, толкова варварска надменност и презрение към победения. Защото уважението към мъжеството на врага е неделимо от истинската човечност.