Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cesarz August, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Петър К.
Корекция
Mat
Форматиране
stomart (2011)
Форматиране
maskara (2012)

Издание:

Александер Кравчук. Октавиан Август

 

Преводач: Ангелина Дичева

Редактор: Магдалена Атанасова

Редактор на издателството: Маргарита Владова

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректор: Ана Байкушева

Издание първо

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

Пречистването

Колко всъщност са римските граждани в тази огромна държава? Дали всички членове на сегашния сенат имат формално и морално право да заседават в почетното събрание, решаващо най-важните въпроси на държавата? Трудно беше да се отговори на тези въпроси, а още по-трудно — да се предприемат каквито и да било по-нататъшни стъпки, без да се изяснят тези въпроси.

Последното преброяване на римските граждани беше направено преди четиридесет и две години. Оттогава броят на гражданите нарасна много, главно поради това, че Цезар щедро удостояваше с римско гражданство. А имаше и мнозина, които сами си бяха присвоили права на римляни. Сега сенатът наброяваше около хиляда души. Но през периода на гражданските войни и смутовете в него незаконно се бяха промъкнали много хора с позорно минало и подозрителен произход.

През 28 година Октавиан стана консул за шести път. Заедно с него за консул беше избран и Марк Агрипа. По принцип преброяването на гражданите и проверката на сенаторския състав влизаше в задълженията на специални чиновници, наричани цензори. Но поради различни причини повече от четиридесет години не се избираха такива длъжностни лица. Като консули Октавиан и Агрипа не можеха едновременно да бъдат и цензори. От друга страна, те не искаха да поверят на друг тази важна задача. От тази трудност те излязоха по един много характерен за римския формализъм начин — запазиха консулската си длъжност и в същото време се нагърбиха и с пълномощията на цензори. Така че бяха консули с цензорски компетенции. Но не цензори!

Извършено бе точно преброяване на римските граждани както в Италия, така и в провинциите. Те наброяваха четири милиона и шестдесет и три хиляди души. Тук влизаха само пълнолетните мъже. В древността жените и децата изобщо не са вземани предвид при преброяване. Изключваха се, естествено, и робите, и жителите на провинциите без римско гражданство.

Според преброяването отпреди четиридесет години римските граждани са били деветстотин хиляди души. Нарасналият им почти пет пъти брой се дължеше главно на това, че много от жителите на провинциите със заслуги към държавата бяха удостоени с граждански права. Това увеличение показваше също, че Рим престава да бъде държава на завоеватели и се превръща в политическа общност на победители и покорени.

Октавиан се стремеше да уреди тактично преразглеждането на сенаторския състав. Той прикани всички, които не отговаряха на високите изисквания за член на почетното съсловие, да се откажат доброволно от поста си. Само четиридесет сенатори откликнаха на този призив. Основната проверка показа, че трябва да бъдат отстранени още сто и шестдесет.

На първо място в новообявения списък на сенаторите стоеше името на Октавиан. Това означаваше, че той е „принцепс сенатус“, т.е. нещо като глава на най-висшестоящата институция на републиката.

Прозаичната работа по проверката и уточняването по списъците завърши с тържествена религиозна церемония. Това беше така нареченият „луструм“, т.е. пречистване на голямата общност на римските граждани чрез специално жертвоприношение. С три животни — овца, свиня и бик, три пъти обиколиха отрупания на Марсово поле народ. След това ги принесоха в жертва на Марс, бог на войната и покровител на Рим. В същото време жреците отправяха молитви за запазване и увеличаване мощта на държавата.

Октавиан извърши още едно пречистване, но от друг характер и засягащо единствено него. Публикуван бе декрет, подписан от него. Той гласеше, че с изтичането на шестото консулство на Октавиан всички несъответстващи на закона и справедливостта наредби, издадени през изминалия период, губят сила.