Александер Кравчук
Октавиан Август (64)

Синът на Цезар

Това беше същата огромна великолепна зала на гимназиона, в която преди четири години Антоний тържествено обяви Клеопатра за царица на царете и раздели Изтока между децата й. Когато Октавиан се качи на подиума, тълпата александрийски първенци падна ничком на земята, прекланяйки се така робски пред него, както и пред досегашните си владетели. Октавиан им заповяда веднага да станат. Той беше римлянин и нито бе виждал, нито пък можеше да търпи подобно унизително раболепие.

Произнесе речта си на гръцки. Заяви, че прощава на александрийското население всички провинения към римската република. Градът ще бъде пощаден, никой няма да пострада. А причините за това са три: първо, почитта към основателя на града Александър Велики; след това красотата на египетската столица; и най-после молбата на Арейос — приятел на Октавиан.

Философът Арейос известно време беше негов учител. По-късно се засели в Александрия и принадлежеше към кръга на учените, които се събираха в голямата библиотека и Музейона. След като влезе в града, Октавиан веднага го покани при себе си. Разхождаха се из града и водеха дълги сърдечни разговори, хванати под ръка, което будеше най-голямо учудване в тълпите и нескрита завист у учените колеги на философа.

Александрия беше най-големият и най-прекрасният град в целия тогавашен свят. Рим, значително по-малък, застроен хаотично и нагъсто, без никакви представителни сгради, не можеше да се сравнява с нея. С Александрия не можеше да се мери и Атина, малка и запустяла, живееща само със спомените за някогашната си слава. А в Александрия от триста години се трупаха богатствата на голямата тучна долина на Нил. Тя беше средище на търговията между Изтока и Запада. Тук под покровителството на царския двор векове наред пулсираше сърцето на гръцката наука и литература.

Един от най-известните паметници на този град, пълен със съкровища на архитектурата, беше храмът, където почиваше балсамираното тяло на Александър Велики. Октавиан отиде да се поклони на най-великия между великите. Сега той беше на тридесет и три години, точно толкова, на колкото е умрял Александър. И той като Александър беше започнал пътя си към величието млад — още като двадесетгодишен момък. И двамата бяха поели бремето на голяма отговорност внезапно и при страшни обстоятелства — след убийството на бащите си. Пътят на Александър към създадената от него могъща империя беше романтичен и легендарен. Печелейки бляскави победи, той мина през всички страни на Изтока, за да стигне чак до Индия. А Октавиан трябваше да си извоюва престижа крачка по крачка, и то не само с битки на бойното поле, но и чрез политически интриги.

И двамата напълно постигнаха великата си цел. Александър стана господар на целия Изток, а Октавиан — на всички земи около Средиземно море. И двамата нямаха равни сред съвременниците си. Издигнаха се над всички. Внезапната смърт прекъсна живота на Александър в момента, когато той извоюва окончателна победа. А каква ли щеше да бъде съдбата на Октавиан?

В своята реч пред народа в Александрия Октавиан се позоваваше на великия цар, намеквайки по този начин, че се смята за негов наследник. Затова пък категорично отказа да посети гробниците на Птолемеите. Той каза:

— Исках да видя царя. Но тленните останки не ме интересуват.

Това означаваше, че династията, управлявала три века Египет, за него е мъртва. С Клеопатра тя минаваше в небитието. Египет преставаше да съществува като самостоятелна държава. Вярно е, че децата на Клеопатра бяха живи и можеха да претендират за трона. С по-малките беше лесно. Александър Хелиос, Клеопатра Селена и малкият Птолемей бяха изпратени в Рим. Там Октавия взе под грижите си и децата на своята съперница.

Но не беше така с двете момчета, които неотдавна бяха навършили пълнолетие. Антил, синът на Антоний от Фулвия, се беше скрил в храма, построен от Клеопатра в памет на Цезар. Там той бе заловен и убит от войниците.

Клеопатра беше предвидила, че на милосърдието на победителя ще могат да разчитат всички, с изключение на най-големия й син, защото той беше кръв от кръвта на Цезар. Затова тя много по-рано изпрати Цезарион на далечен път. Трябваше през Нубия да се добере до Червено море, а оттам да отплава за Индия. Той имаше много пари. Съпровождаше го възпитателят му. И именно той стана причина за гибелта на момчето. Уплашен вероятно от тази авантюра, той реши, че е по-изгодно да издаде възпитаника си на Октавиан. Убеди момчето, че е по-безопасно да се върнат и тайно да се доберат до Родос. Така Цезарион попадна в ръцете на римските войници.

Октавиан се колебаеше как да постъпи с природения си брат. Всичко се реши от едно лаконично, но многозначително изказване на философа Арейос:

— Не е хубаво да има много цезаровци!

Тези думи бяха само пародия на известния стих на Омир:

Не е хубаво, когато има много господари.

Цезар, осиновеният син на Цезар, разбра. Неговият брат, истинският син на Цезар, трябваше да си отиде. Защото Рим беше един и един трябваше да бъде и Цезар. Името започваше да се превръща в символ.