Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cesarz August, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Петър К.
Корекция
Mat
Форматиране
stomart (2011)
Форматиране
maskara (2012)

Издание:

Александер Кравчук. Октавиан Август

 

Преводач: Ангелина Дичева

Редактор: Магдалена Атанасова

Редактор на издателството: Маргарита Владова

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректор: Ана Байкушева

Издание първо

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

Смъртта на Гай Цезар

По същото време Гай навлизаше в арменските планини.

Тигран II, който се качи на престола благодарение на партите, а напоследък преговаряше с Рим, почина. В страната отново избухнаха междуособни борби. Според договора, сключен край Ефрат, партите вече не се месеха непосредствено в работите на Армения, така че Гай Цезар със своите легиони успя да качи на престола Ариобарзан — владетел на съседна Мидия.

Когато римляните потушаваха възникналите тук-там огнища на съпротива в Армения, при Гай се яви комендантът на някаква крепост. Поиска поверителен разговор, давайки да се разбере, че знае къде са скрити царските съкровища. Когато го пуснаха при Гай, той го рани с меча си. Естествено, комендантът заплати за вероломството с живота си. Раната на младия Цезар зарасна, по-страшен обаче се оказа нервният шок. Гай открай време беше с крехко здраве, а сега съвсем рухна. Сякаш заедно с кръвта от раната му беше изтекла и енергията и желанието за живот. Омръзна му да управлява, да воюва, да взема решения. Волята го напусна, изпариха се всичките му амбиции. Обърна се към Август с молба да му позволи да се оттегли от политическия живот и да се засели някъде в Сирия, защото тази страна най-много му харесваше.

Изплашен от неочаквания обрат на нещата, императорът трябваше да съобщи за решението на внука си пред сената, макар че го направи с наболяло сърце и с истински срам. Той успя да го склони да се върне в Италия, нищо повече. Но по време на плаването покрай южните брегове на Мала Азия Гай Цезар почина. Това стана на 21 февруари 4 г. от н.е.

И отново, както преди половин година, към Рим се проточи траурна процесия. И този път сенатът удостои покойния с всякакви почести. Към постановленията на сената се присъединиха, както и след смъртта на Луций, градовете на Италия. Сред тях беше и неизменно лоялната колония Обсеквенс Юлия Пизанорум.

Само че в този град различните групировки водиха толкова яростна борба по време на изборите за управа на колонията, че накрая Пиза остана без най-висшите си магистрати. Затова съответното постановление беше взето на специално, общо събрание на съвета и всички жители. То гласеше:

Обявява се всеобщ траур от 2 април, деня, в който пристигна вестта за смъртта на Гай Цезар, до деня, когато прахът му ще бъде положен в гробницата. Всички жители ще носят жалейка и ще се въздържат от пиршества. Баните, храмовете и таверните ще бъдат затворени. Денят, в който умря Гай, ще се обявява вовеки за ден на траур, за нещастен ден. На този ден се забраняват жертвоприношения и обреди, публични приеми, игри, театрални и циркови представления. На този ден магистратите на колонията ще принасят жертви пред сянката на покойния, а също пред сянката на неговия брат Луций. На най-лично място в колонията ще бъде издигната арка със статуята на Гай в триумфални одежди, а до него ще бъдат поставени също така позлатени конни статуи на Гай и Луций.

Щом бъдат законно избрани най-висшите магистрати, те официално ще представят това постановление на съвета на колонията, а след утвърждаването му ще го внесат в архивата. А засега ще бъде упълномощен Тит Сатулен Юнк, жрецът на култа към Август, младши жрец за жертвоприношенията на римския народ, заедно с делегацията да запознае императора Цезар Август, баща на отечеството, народен трибун за двадесет и шести път, с решението и волята на всички жители на колонията, За тази цел трябва да му бъде връчен текстът на постановлението и да му се обясни сегашното положение в колонията[1].

Бележки

[1] Corpus Inscriptonum Latinarum, XI, 1421. — Б.авт.