Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cesarz August, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Ангелина Дичева, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александер Кравчук. Октавиан Август
Преводач: Ангелина Дичева
Редактор: Магдалена Атанасова
Редактор на издателството: Маргарита Владова
Художник: Веселин Цаков
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактор: Станка Милчева
Коректор: Ана Байкушева
Издание първо
Издателство на Отечествения фронт
ДП „Георги Димитров“ — Ямбол
История
- — Добавяне
Октавия
Октавия замина на Изток, изпълнена с най-светли надежди. Носеше на съпруга си великолепни дарове — доказателство за своите чувства и за братовата си благосклонност. Победеният военачалник не беше забравен, притичаха му се на помощ, забравили бяха връзката му с Клеопатра и раздаването на римски владения. Октавиан дори прокара в сената постановление за благодарствени молитви по случай победите на Антоний над партите. Защото в официалните донесения за неговия поход се говореше само за победи.
Корабите на Октавия караха облекло за армията на Антоний, голям брой товарни животни, пари и скъпи подаръци за офицерите. Придружаваха я и две хиляди войници, които трябваше да се включат в кохортите на личната му охрана. Но в Атина Октавия преживя неприятна изненада. Връчиха й писмо, в което мъжът й я молеше да спре в този град. Той се позоваваше на политическото положение в момента. Възползвайки се от дрязгите между царя на Мидия и партите, той подготвял нов поход от Сирия.
Що се отнася до плановете за нова война, Антоний казваше истината. Вярно беше и това, че е в Сирия. Но истинската причина да спре пътуването на Октавия бе друга. Антоний беше заедно с Клеопатра.
Владетелката на Египет следеше с голямо безпокойство вестите за предвижданата среща между Антоний и жена му. Тя смяташе за необходимо да се противопостави с всички средства на тази среща. Избра една типично женска, винаги успешна тактика. Не сваляше от Антоний влюбения си поглед. Потъваше в дълбока тъга, ако той дори за миг се отделеше от нея. Често, когато се върнеше, той я заварваше да плаче. Клеопатра изтриваше сълзите си бързо и уж крадешком, сякаш искаше да скрие от него някаква тъжна тайна. Все повече слабееше, ставаше все по-бледа. В двора шушукаха, че царицата искала да посегне на живота си.
Кой мъж би устоял на такава искрена, дълбока и безкористна любов. А Антоний беше тщеславен.
Скоро Октавия получи дълго писмо, в което Антоний й нареждаше да се върне в Италия, но да изпрати даровете и войниците в главната му квартира. С тази постъпка Антоний обиждаше не само съпругата си, но и цялото й семейство. Затова Октавиан поиска от сестра си да напусне дома на съпруга си. Октавия отказа. Остана в дома на човека, който открито живееше с друга жена. Отнасяше се еднакво грижливо към своите деца от Антоний и към децата от предишните му бракове.