Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cesarz August, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Петър К.
Корекция
Mat
Форматиране
stomart (2011)
Форматиране
maskara (2012)

Издание:

Александер Кравчук. Октавиан Август

 

Преводач: Ангелина Дичева

Редактор: Магдалена Атанасова

Редактор на издателството: Маргарита Владова

Художник: Веселин Цаков

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Станка Милчева

Коректор: Ана Байкушева

Издание първо

Издателство на Отечествения фронт

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

История

  1. — Добавяне

Октавия

Октавия замина на Изток, изпълнена с най-светли надежди. Носеше на съпруга си великолепни дарове — доказателство за своите чувства и за братовата си благосклонност. Победеният военачалник не беше забравен, притичаха му се на помощ, забравили бяха връзката му с Клеопатра и раздаването на римски владения. Октавиан дори прокара в сената постановление за благодарствени молитви по случай победите на Антоний над партите. Защото в официалните донесения за неговия поход се говореше само за победи.

Корабите на Октавия караха облекло за армията на Антоний, голям брой товарни животни, пари и скъпи подаръци за офицерите. Придружаваха я и две хиляди войници, които трябваше да се включат в кохортите на личната му охрана. Но в Атина Октавия преживя неприятна изненада. Връчиха й писмо, в което мъжът й я молеше да спре в този град. Той се позоваваше на политическото положение в момента. Възползвайки се от дрязгите между царя на Мидия и партите, той подготвял нов поход от Сирия.

Що се отнася до плановете за нова война, Антоний казваше истината. Вярно беше и това, че е в Сирия. Но истинската причина да спре пътуването на Октавия бе друга. Антоний беше заедно с Клеопатра.

Владетелката на Египет следеше с голямо безпокойство вестите за предвижданата среща между Антоний и жена му. Тя смяташе за необходимо да се противопостави с всички средства на тази среща. Избра една типично женска, винаги успешна тактика. Не сваляше от Антоний влюбения си поглед. Потъваше в дълбока тъга, ако той дори за миг се отделеше от нея. Често, когато се върнеше, той я заварваше да плаче. Клеопатра изтриваше сълзите си бързо и уж крадешком, сякаш искаше да скрие от него някаква тъжна тайна. Все повече слабееше, ставаше все по-бледа. В двора шушукаха, че царицата искала да посегне на живота си.

Кой мъж би устоял на такава искрена, дълбока и безкористна любов. А Антоний беше тщеславен.

Скоро Октавия получи дълго писмо, в което Антоний й нареждаше да се върне в Италия, но да изпрати даровете и войниците в главната му квартира. С тази постъпка Антоний обиждаше не само съпругата си, но и цялото й семейство. Затова Октавиан поиска от сестра си да напусне дома на съпруга си. Октавия отказа. Остана в дома на човека, който открито живееше с друга жена. Отнасяше се еднакво грижливо към своите деца от Антоний и към децата от предишните му бракове.