Иван Вазов
Нова земя (49) (Из живота на българите през първите години след Освобождението)

XIII. Из улицата

Двамата приятели се завърнаха от разходката си по заник слънце.

Когато приближаваха до докторовото жилище, зададе се окръжния началник.

— Погледни, Стремски, какво лице има Беринков. Когато го видя това ледно спокойно лице, тръпки имам. Аз го видях, когато и той се намери при заклания турчин в Кутловица; нито едно нервно потръпване. Пак тъй спокойно! Такова е остало, казваше капитан Кузиревски, и когато мечката наскочила на тяхна страна… Темперамент от гранит. — Пръв път го видях, че се развълнува на Ком зарад събарянето на пирамидата.

Беринков се спря.

— Вий, докторе, няма утре да защищавате Рангела убийцата — каза той нервно, като се ръкува.

— И аз тъй реших — каза докторът.

— Вий, мосье Стремски, също няма да давате показания свидетелски за Рангела!

— Какво има? — попита докторът, като се взираше в побледнелия мрамор на Беринковото лице.

— Рангел побягнал одеве!

— Ах!

— Побягнал не е право: пуснали го да бяга — трябва да кажа! Аз съм уверен в това. Тъмничния стражар му е дал пътя, за да го отърве, защото счита, че е грях българин да наказват за убийство на турчин! Всеки ще види умишленост тук, нарочно изпущане злодея. И аз за това да нося отговорността! Става в моята полиция, под носът ми. Ох, тоя национален ваш фанатизъм. Имам си приятности от него… Отмъщение за минали насилия! Оня ден давай рапорт за убийството на турчина; завчера — давай обяснения на военното министерство за срутването на топографическия знак от оногова, утре оправдавай се за избягването на убиеца-българин, освободен от твоите собствени агенти. И турското население е в правото си да подаде жалби против мене… Ежедневно репресалии… Помилуйте, аз окончателно се компрометирах. Ще подам оставка. Пратих потеря по Рангела. Сто нагайки, ако го фана. После вашите съдии нека го оправдават!

И Беринков замина нататък сърдито.

— Добре, че Рангел си зе дърмите из гората… Той ме избави от неприятност и от борба в душата ми между дългът и патриотизма… Слушай, Догански, аз утре тръгвам.

— Какво те фана из един път? Ще тичаш подир оная госпожица? — каза докторът полусърдито.

— Не, но аз съм пътник, и гост до три дни бива, а аз стоя тук десетина дена. Имах предлог Рангеловата съдба, понеже бях записан свидетел. Но сега, няма извинение, а прекален светец и богу не е драг!

— Не те пущам!

— Но аз съм решил да разбия веригите си от твоето робство — изшегува се Стремски! — Мене ме чакат у дома толкова деня… И после, да си кажа ли едно нещо? Таз долина е рай; но тя е още много близко до мястото на корабокрушението на моята любов… Искам да туря Стара планина между него и мене — казваше Стремски, като погалваше веселия Дракул, който ги посрещна на вратнята с въртене опашката и бърчене носа.