Иван Вазов
Нова земя (114) (Из живота на българите през първите години след Освобождението)

X. У доктор Фобела

Невянка се събуди сутринта болна. Снощи бяха ходили във французката опера и в един антракт Невянка неблагоразумно беше излязла през фойето на каменния балкон, за да се прохлади и порадва на вълшебния нощен вид на центра на Париж. Там беше настинала и я фанало гърлото. Едно сериозно гърлоболие. Тя с голяма мъка можа да преглътне утренното си млечно кафе. Това обстоятелство обезпокои Стремски, то можеше да ги накара и да отложат тръгването си днес. Той се погрижи веднага да покаже Невянка на някой добър доктор-ларингист.

С тая цел Найден се качи на кола и отиде при Шопова, за да се допита. Студентът му препоръчи доктор Фобела, който приима от един часът до два и половина подир обед.

— Фобел е мой професор във факултета. Той е европейска знаменитост. У него има голям наплив. Аз ще ви напиша картичка до него, която ще предадете на лакея му. Той ще ви приеме добре, приказлив е, любезен и горещ монархист… По четири часът ще дойде при вас.

Доктор Фобел имаше собствен дом, son hotel, на улица Rocher. Когато натиснаха копчето на електрическия звънец, вратата се отвори и на горното стъпало на стълбата ги дочака лакей във фрак и с бели ръкавици. Той ги въведе в широка стая, богато мобелирана. По канапетата седяха вече около двайсетина гости, мъже и жени. Стремски и Невянка седнаха на последнето свободно място, което остаяше близо до вратата. Чакането беше дълго и тягостно в тая разкошна стая, пълна със страждущи човеци със сериозни лица и мълчащи всички. Някои бяха зели от масата книга или илюстровано списание, за да се залишат. Час по час влизаха нови болни. Невянка търпеливо чакаше със Стремски своя ред. Едно тежко чувство налягаше душата й. Сегиз-тогиз вратата на докторовия кабинет се отваряше и нов болен влазяше там, подир изпратения, из отвъдна врата прежен болен. Тя и той изглеждаха по неволя във всичките й подробности стаята. Това беше една аристократическа приемна с тежка луксозност. Орехови мобили, белгийски ковьори, кадифени кресла, люстър от потона, разкошно изработен комод, вътре със севърски фарфор; японски вази, антични камфори, статуи бронзови — поставени пред големи огледала. Големи маслени картини. Под тях — по-малки кръжила, съдържащи фотографии или автографи с подписи. Това бяха подарки и изявления на благодарност от излекувани болни. В близкото кръжило Стремски прочете от мястото си, под един автограф, написано с голям почерк името: Comte de Paris. Очевидно и другите автографи принадлежаха на високи личности. Малко креслива реклама на доктора, която зачудва другоземеца, който не е запознат със славолюбивия и суетен характер, сроден с природата на френеца — от вратаря до гения. После Стремски научи, че подобни благодарствени изявления висят в приемните и на другите доктори.

Душата на двамата българи фана много да се стяга. Те се умориха от чакане, а пред тях имаше още десетина души. Часът беше вече два и половина. Вратата на кабинета се отвори пак и там се показа един стар господин, с бяла коса и с бели бакембарди. Той направи знак с ръка на болния, който се изпречи пред него, да чака, изгледа присъствующите и извика:

— Madame et monsieur Stremski.

Те станаха и влязоха в кабинета, завистливо изгледани от преварените клиенти.

Доктор Фобел, человек шейсетгодишен, с широко, добро и засмяно лице, със сиви очи, покани ги да седнат.

— Добър ден, добър ден!… Госпожо, кажете какво ви е? — попита Фобел, като примигна с ляво око и изгледа Невянка.

Той я прегледа, предписа бертолетова сол и й каза, че може да пътува, защото нищо сериозно няма.

Оставиха два наполеона на масата (определената цена за консултация) и станаха да си вървят.

Докторът ги задържа на местата им.

— Не бързайте и аз не бързам — клиентите ще почакат и аз ще си почина. Господин Шопов, мой ученик, ми писа за вас. Та вие сте българи? Драго ми е. Аз познавам мнозина студенти, ваши съотечественици и без комплимент: трудолюбиви и способни. Виж, entre-nous, за румъните не мога да кажа това… Например, тоя Шопов, о, какъв огнен и бързорек господин!… Българите въобще са енергични, млади хора… Вие сте от Филипопол? Какво прави вашия княз?

Стремски помисли, че го пита за княз Алека Богориди — за чието сменяване още не беше чул вероятно, и му разправи, че сега Източна Румелия има нов главен управител, който не е княз.

— Не се касае за Румъния… а за княз… Петър Карагеоргевич.

Стремски щеше да зине да поправи заблуждението на доктора, но той не го остави да стори това и продължи:

— Княз Петър Карагеоргевич, да. Аз го лекувах също преди три години… Той е мой приятел… Видяхте ли в приемната стая автографа му с образа? Ах, прекрасен и като човек, и като господар. Вий, младите народи, сте по-щастливи. У вас не е република — и много по-добре. Нашето републиканско правителство е една сган от разбойници и гладни аферисти. Де времето на монархията? Религия, закон, чест — тогава беше. Тогава беше и блясъкът… Французинът е роден природно монархист. Той обича славата, лъскавината, обича да има цар, обиколен с обаянието на трона и величието. А републиката що му дава? Един беден дявол Жул Греви, в редингот, днес президент, когото всеки псува, и утре, като го изтират, всеки ще забрави. Франция е възпитана, господа, в традициите на една хилядогодишна монархия. Обичат ли Франция у вас?… Да? И литературата наша е разпространена у вас?… Драго ми е. Франция е, господине мой, светилото на света… Чели ли сте Виктора Хюго?… Да, вашите българи му отдадоха голяма чест при погребението през май. Какъв чудесен венец! Ето един велик гений, който аз не давам за всичките победи на прусите… Вие ще пътувате довечера?… Поздравете княза си, той е мой приятел. Вие сте там високопоставен мъж и депутат?

Стремски разбра от думите му, че докторът желае да ги отпусне. Той се възползува от случая и поиска някои наставления за Невянка относително предпазването й от последствията на предишното боледуване. Докторът даде нужните съвети, като й препоръчи особено да се пази от студа.

Стремски забележи, че именно студът я вреди.

— Де живеете вие, във Филипвил?

— Във Филипопол.

— О! Там климатът е студен и жесток. Зимувайте по на южно място — в Европа.

Найден разбра, че знаменитият доктор никога не е търсил на картата България и мисли Филипопол да е при Архангелск, но счете за излишно да го осветлява върху географическото положение въз земното кълбо на една страна, „un pays perdu“, която го съвсем не интересуваше.

Те се поклониха и излязоха, изпратени до вратата от любезния насмихнат доктор.