Иван Вазов
Нова земя (128) (Из живота на българите през първите години след Освобождението)

XII. „Марково коляно“

Вечерта на 6 септември кръчмата „Марково коляно“ при градската градина беше пълна с гости. Тя беше сега главно сборище на революционерите.

Хъшовски дрехи с много чапрази от зелен ширит на гърди, рунтави шапки с левчета, попски калимявки, паларии с широки смачкани поли — отличителния знак на гимназистите-социалисти; една мома с бяло перо на калпака и със сабя; пушки, револвери; много врява и революционен глъч, алкохолна атмосфера и миризма от печена пастърма.

Час по час викове: „Да живее!“ и „Ура!“ Понякога свирепи възклицания: „Долу московските ботуши!“

„Московските ботуши“ наричаха вече русофилите, които се олицетворяваха в Народната партия, паднала тая заран.

Тъкмо през тая година, и по-после, беше пуснат в обиколка чудовищния Захариев словар от прякори, прикачки и подбиви за приятелите на Русия — естествено — всичките предатели:

Московски ботуш, козе месо, нечист косъм, рубладжия, поклонник на нагайката, черна душа.

Този исторически овчар имаше страшната мощ на популярния език, който пленява тълпата и се запечатва в паметта толкоз по-дълбоко, колкото е по-зъл или по-смраден. Жилото на Свифта не е било по-опасно.

С една дума той убиваше една репутация; с един епитет — една партия…

Българският език в неговата история, полемика, памфлет издаде секрета си, доби рядка дотогава сатанинска сила.

Захариевата образна и богата — а при това тъй проста — фразеология идеше на грубия вкус на българина, затова стигаше сърцето му.

Той беше казал таз година във вестника си „Борба“ една дума, която обиколи цяла Източна Румелия:

„Съединението ще стане само тогава, когато полите на Гавраил паша дойдат къде Ихтиман в хоризонтално положение.“

Никой по-гениално не умееше, с една фигура, да насъсква спящето винаги в душите на тълпата чувство на недоброжелателство към правителството.

За чиновниците при управлението на Кръстевича беше казал, че имат „вратове дебели — рубли на тях да броиш“.

Или: „Всеки месец трийсет туралии им изстудяват ръчицата!“

Всичките тия фрази, които сега будят само усмивка със своята празнина и площадност, бяха бомби, хвърлени в живо месо…

Знаменитият революционер и памфлетист разви тая си дарба до крайност, когато събитията го издигнаха високо. Той измисли по-после „Сухоежбината“ за политическите си противници, с която люто ги подиграваше и на която ги осъждаше — сам плувнал в доволство и световни блага и почести. Той по-после пусна игриво фразата: „Чупене на пръстчетата“ — фраза, от която прозата му доби дъх на касапница…

„Марково коляно“ беше сборно място и по-рано на метежните елементи в Пловдив, изходна точка на буйните похождения на опозицията, които вълнуваха Пловдив на последно време.

Но ний няма да се уклоняваме назад към събитията от това лято, които предхождаха и доведоха революцията. Разказът ни в своето движение напред се спря само на един неин момент и ний повече няма да нагазваме в историята. Ний оставяме на историка предаването живите факти на тая важна епоха, а ний се повръщаме на задачата си: схващането духа й.