Метаданни
Данни
- Серия
- Трилогия „Бяла черква“ (3)
- Година
- 1896 (Обществено достояние)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
XVIII. Сутринта
…………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………
Сутринта, по освободения от стража мост, Иван и Рангел, пременени в заети дрехи, водеха гордо между себе си Стремски, твърде бледен.
На край моста се качиха на файтон и тръгнаха към дома му.
Кога дойдоха при Шадравана, срещнаха доктор Догански, уморен, зачервенял, бурен. Той спря файтона и подир първите обяснения се метна при Стремски и из пътя му разправяше много ядосан как цяла нощ е тичал, додето разбере накъде и защо е изгонен Стремски из Пловдив. Той псуваше по ужасен начин Благодумова, творецът на това грубо насилие, в което игра роля на първо оръдие злобния кознодеец Ладжович.
Благодумов сега беше намерил сгода да отмъсти Найдену за оскръблението в Искрец преди шест години!
Помнеше Благодумов!
На портата Невянка и хаджи Евтим, немигнали цяла нощ, изскочиха с радостни викове и посрещнаха дълбоко покъртения Найдена.
Избавителите се простиха с тях, без да им обадят страшното примеждие, от което отърваха Стремски, и тръгнаха пеш да си търсят дрехите при Марица, които намериха непипнати. Подир това Боримечката тръгна да търси Гурка и Скобелева, зарязани снощи при моста и оставени на произвола на съдбата.
— Майка му стара — усмихваше се самодоволно Боримечката, като мислеше, че тая нощ Гурка и Скобелева на един косъм остана да ги направи Марица сираци.
После прибави:
— Ама за Стремски, и пак умираш… И тоя ешек селянин, майчин син излезе — мислеше си Иван за Рангела, с когото бе забравил да се запознае…
А кипежния живот на града в революция пак зашумя и заклока с буйни талази…