Иван Вазов
Нова земя (134) (Из живота на българите през първите години след Освобождението)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Трилогия „Бяла черква“ (3)
Година
(Обществено достояние)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Набиране
Надежда Владимирова
Източник
Словото

Първа публикация в сп. „Мисъл“, 1896 г.

История

  1. — Добавяне (от Словото)

XVIII. Сутринта

…………………………………………………………………………

…………………………………………………………………………

Сутринта, по освободения от стража мост, Иван и Рангел, пременени в заети дрехи, водеха гордо между себе си Стремски, твърде бледен.

На край моста се качиха на файтон и тръгнаха към дома му.

Кога дойдоха при Шадравана, срещнаха доктор Догански, уморен, зачервенял, бурен. Той спря файтона и подир първите обяснения се метна при Стремски и из пътя му разправяше много ядосан как цяла нощ е тичал, додето разбере накъде и защо е изгонен Стремски из Пловдив. Той псуваше по ужасен начин Благодумова, творецът на това грубо насилие, в което игра роля на първо оръдие злобния кознодеец Ладжович.

Благодумов сега беше намерил сгода да отмъсти Найдену за оскръблението в Искрец преди шест години!

Помнеше Благодумов!

На портата Невянка и хаджи Евтим, немигнали цяла нощ, изскочиха с радостни викове и посрещнаха дълбоко покъртения Найдена.

Избавителите се простиха с тях, без да им обадят страшното примеждие, от което отърваха Стремски, и тръгнаха пеш да си търсят дрехите при Марица, които намериха непипнати. Подир това Боримечката тръгна да търси Гурка и Скобелева, зарязани снощи при моста и оставени на произвола на съдбата.

— Майка му стара — усмихваше се самодоволно Боримечката, като мислеше, че тая нощ Гурка и Скобелева на един косъм остана да ги направи Марица сираци.

После прибави:

— Ама за Стремски, и пак умираш… И тоя ешек селянин, майчин син излезе — мислеше си Иван за Рангела, с когото бе забравил да се запознае…

А кипежния живот на града в революция пак зашумя и заклока с буйни талази…