Иван Вазов
Нова земя (126) (Из живота на българите през първите години след Освобождението)

X. Вътрешен неприятел

Догански и Стремски се повърнаха пак по същия път и се разделиха на Джумаята. Улиците бяха шумни и пълни с върволяк от граждани и тълпи войски. Стремски се срещна с чича си и тръгнаха заедно към дома.

В това време Благодумов приказваше с поручик Канелова, яхнал, в улицата пред театър „Люксембург“ за предстоящето стълкновение с Турция. Канелов му обади, че желязната линия е прекъсната при Харманли за предпазливост.

— Ний имаме и вътрешни неприятели, за които трябва да се земат потребните мерки — каза Благодумов.

— Кои са тия вътрешни неприятели?

— Ето един там — посочи с поглед Благодумов към Стремски, който отминуваше с хаджи Евтима.

— За Стремски ли говорите? — попита Канелов зачуден.

— Именно: той е опасен за нашето дело със своето влияние между падналата партия.

— Остави тия глупости! Стремски се е върнал от странство едвам тая заран… Ах, аз трябва да ида да го поздравя…

— Аз ви предупреждавам, че трябва да се отстраняват съмнителните личности и да оградим нашето велико дело от всякакви изненади — каза Благодумов с вид важен.

— Не говори нелепости, Благодумов… Ако ти имаш зъб против Стремски, то друга работа. Но недей се обръща към мене да ти съдействувам на твоето лично отмъщение… Властта, която ми е дадена, има съвсем друго назначение.

— Нека да спим на рози ние, па да видим как ще я изкараме — отговори намръщено Благодумов.

Канелов шибна коня си и препусна към станционната улица. Той беше се присъединил от снощи с горещина към движението и сега беше един от главните охранители на реда и сигурността в столицата.