Иван Вазов
Нова земя (116) (Из живота на българите през първите години след Освобождението)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Трилогия „Бяла черква“ (3)
Година
(Обществено достояние)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Набиране
Надежда Владимирова
Източник
Словото

Първа публикация в сп. „Мисъл“, 1896 г.

История

  1. — Добавяне (от Словото)

XII. Нечакана развязка

Положението се обръщаше в трагическо — по-скоро, отколкото си въобразяваха. Из пътя приятелите разменяха мислите си и предложенията си. Брадлов е бил вероятно последван и уловен от властта по оплакване на някои от кредиторите, които трябва да бъдат повече от двамата, случайно узнати от Стремски. Това приключение туряше край на злочинствата му и завинаги залепяше позора на челото на тоя жив и способен момък, оставил се на влечението на лошите страсти. Репортерите добиваха материал и още тая вечер вестниците щяха да загърмят и извадят на публичното презрение един българин студент. Това беше най-тежкото в тая история. Стремски мислеше и за начина как да се помогне на бедния негов едногражданин. И за тая цел той би отложил тръгването си. За дълговете — имаше лек — той сам би станал поръчител, додето Рачко ги заплати; но се боеше да няма в живота Брадлов и някое углавно престъпление.

— Не вярвам такова нещо — каза Шопов — освен лъжливата графска титла… Но той се е представил не френски, а иностранен граф. Френската власт ще се отнесе в тоя случай снизходително пред факта, че българите студенти се радват на добро име досега… Във всеки случай Брадлов ще лежи поне две недели в затвора, доде се изпълнят разни формалности по опрощаването и пускането му. Това ще му бъде за обеца.

Стигнаха в участъка.

Комисарят ги въведе най-напред при полицейския следовател и му разправи, че и двамата тия българи познават престъпника.

— Ще имате, господа, очна ставка — каза следователят след получаване показанията им, па заповеда на един стражар да доведат Брадлова.

Подир две минути вкараха арестувания.

Стремски и Шопов го погледнаха, па се изгледаха поразени.

— Панаретов! — извика Шопов.

— Шведецът! — извика Стремски.

Действително, изкараният пред тях не беше Брадлов, а Шоповият познайник Панаретов, същия, който във вагона се прекара за шведец.

Панаретов, страшно засрамен, извини се пред Стремски за глупавата си постъпка в железницата и го помоли да извади из заблуждение полицията, която по погрешка го зима за Брадлова и още го набеждала, че си прикачил титлата „конт“.

— Негова милост е Панаретов, българин, и той ми беше другар в железницата — каза Стремски.

И Шопов удостовери личността Панаретова.

Следователят, преди това още наполовина подозрял измамата на полицията, сдъвка едно ругателство против полицейския агентин, който бе довел едного вместо другиго, помоли Шопова и Стремски да подпишат краткия протокол на показанията им, иска извинение от Панаретова за това прискръбно произшествие с него и ги отпусна.

А то беше произлязло по следующия начин: тая заран отиде Брадлов в хотел „Данемарк“ и завари там Панаретова, принуден да отложи тръгването за Лондон, въпреки предишния си план. Скъпливият Панаретов се отърва само с един наполеон. Брадлов излезе сърдит и влезна в писалището на хотела, за да удари на баща си една депеша. В тая минута двама полицейски агенти се явяват там и съобщават на гостинничарката, мадам Рашел, да предупреди жилецът в № 28, че полицията желае да го види.

— Господин Панаретов ли желаете?

— Господин Брадлова, госпожо.

Произлезе недоразумение.

Брадлов разбра веднага, че е бил съгледан от някой свой измамен кредитор, като е влазял в хотела „Данемарк“, който помислил, че е открил жилището му, и заявил в ближния участък. Той се обърна към агентите и госпожа Рашел спокойно:

— Напразно се препирате, господа: Панаретов и Брадлов — е същото нещо. Това е едно славянско име, което се произнася двояко.

И когато госпожата тръгна към стаята на Панаретова, последвана от агентите, Брадлов зимаше по четире стъпала изведнаж надолу из каменната стълба.

Закаран на полицията, в продължение на пет часа Панаретов бе три пъти изпитван, за да се признае, че е конт Брадлов. За заблуждението на полицията спомогна и това още, че той беше чернокос като Брадлова — макар и мургав — и самото му име, което за френското ухо, кой знае как, имаше голямо съзвучие с „Брадлов“.

При всичкото негодувание, което им вдъхваше Рачковия син, Стремски и Шопов не можаха да не усетят задоволство, че се е изтървал. Шопов обаче вярваше, че той няма да избегне от полицията.

Когато се върнаха в хотела „Trois Princes“ намериха Невянка, че приготвила всичко за път. Случката с шведеца много я разсмя.

— Но защо ни той мистифицираше във вагона — това не мога да разбера — казваше Стремски.

— Не сещате ли се? — каза Шопов. — Именно, се е срамел от циганията си, като се е тъпкал в трети клас при такива големи командировачни пари, и не е искал да се запознава и да се открие кой е и какъв е. Престорил се е прочее на шведец, а той е чер като корфиотин!… Ах ти, Панаретов! Ах, вариклечковска българия!

И Шопов се кискаше неудържимо…

…………………………………………………

След малко и троицата потеглиха за гарата.