Майкъл Крайтън
Изгряващо слънце (9)

Конър се отправи към телефона във фоайето. Апаратът беше от онези с две слушалки. Двама души можеха да говорят едновременно по една линия. Такива кабини бяха инсталирани в Токио още преди години и сега започваха да се появяват навред и из Лос Анджелис. Естествено, Пасифик Бел отдавна бе загубила позицията си на основен доставчик на улични телефони в Америка. Японците бяха завладели и този пазар. Конър записа телефонния номер на апарата в тефтерчето си.

— Какво правиш? — попитах го.

— Тази нощ трябва да намерим отговорите на два въпроса. Защо момичето е било убито на етажа на администрацията? И кой се е обадил в полицията, за да съобщи за убийството?

— Мислиш, че е телефонирал оттук ли?

— Възможно е.

Той затвори тефтера и погледна часовника си.

— Стана късно. Да тръгваме!

— Смятам, че допускаме голяма грешка.

— Защо? — сепна се Конър.

— Трябваше да вземем касетите от дежурната. Някой може да ги подмени.

— Те вече са подменени — махна с ръка той.

— Как разбра?

— Такава хубава химикалка пожертвах… Хайде, да вървим!

И тръгна към стълбището, което се спускаше към подземния паркинг. Аз го последвах.

— Щом Филипс обясни системата на въртене на комплектите, веднага ми стана ясно, че вероятно касетите са били подменени. Въпросът беше как да го докажа — прокънтя гласът му из бетонното стълбище.

Конър вземаше стъпалата по две наведнъж. Аз бързах надолу след него, за да не изостана.

— Който го е сторил, сигурно не е разполагал с много време и се е страхувал в бързината да не направи грешка, като пропусне да вземе някой уличаващ запис. За по-сигурно навярно е подменил целия комплект касети. Но с какво? Ако на негово място сложи следващия, по-късно ще се забележи, че един от деветте липсва — ще остане празно чекмедже. Затова е донесъл двайсет нови касети — цял комплект. Потвърждение намерих в кошчето.

— Затова ли си изхвърли химикалката?

— Да, не исках Филипс да разбере, че търся нещо в боклука.

— И какво бе то?

— Целофанени опаковки от нови видеокасети.

— А, ясно!

— След като се убедих, че касетите са били подменени, оставаше да разбера само кои, кой комплект. Направих се на трудно схватлив и разгледах съдържанието на всички чекмеджета. Навярно и ти си забелязал, че етикетите на комплект „В“ бяха по-бели от останалите. Разликата в цвета на хартията бе едва доловима, защото системата функционира само от два месеца, но все пак си личеше, че някои касети са по-нови.

— Аха — рекох аз.

Значи някой бе донесъл в дежурната двадесет чисто нови касети. Беше ги разпечатал, надписал етикетите им и ги бе заредил във видеомагнетофоните на мястото на лентите със записа на убийството.

— Ако питаш мен, Филипс знае повече, отколкото ни каза.

— Възможно е — отвърна Конър. — Но ние с теб имаме по-важна работа. Освен това той не може да знае много. За убийството е било съобщено в осем и трийсет, а Филипс е пристигнал в девет без петнайсет. Така че не е видял престъплението. Да предположим, че предишният дежурен, Коул, го е видял. В девет без петнайсет вместо него в дежурната вече е шетал непознат японец.

— Според теб той ли е подменил касетите?

Конър кимна.

— Твърде вероятно е. Не бих се изненадал, ако е извършил и убийството. Надявам се да разбера това в апартамента на госпожица Остин.

Той отвори вратата и влязохме в подземния гараж.