Майкъл Крайтън
Изгряващо слънце (10)

Неколцина от гостите чакаха момчетата от гаража да им докарат колите. Ишигура разговаряше с кмета Томас и с жена му. Конър ме поведе към тях. Японецът излъчваше сърдечност, граничеща с раболепие. Щом ни забеляза, той се усмихна лъчезарно.

— Как върви разследването ви, господа? Мога ли с нещо да ви бъда полезен?

До този момент всъщност не се бях ядосал истински. Но когато видях как Ишигура се мазни пред кмета, започнах да почервенявам.

Конър отговори, сякаш нищо не се беше случило:

— Благодаря ви, Ишигура сан. — И леко се поклони. — Разследването върви добре.

— Надявам се, че нашите хора ви съдействат?

— О, да — кимна Конър. — Всички са толкова любезни.

— Чудесно. Много се радвам — рече Ишигура, погледна кмета и му се усмихна.

Явно не се скъпеше на усмивки.

— Има само едно нещо… — подхвърли Конър.

— Да, кажете. Ще направя каквото мога, за да…

— Записите на охраната са подменени.

— Записите на охраната ли?…

Думите на детектива явно завариха японеца неподготвен.

— Видеозаписите от охранителните камери.

— Не знам нищо за това — каза Ишигура, — но ви уверявам, че всички наши записи са на ваше разположение.

— Благодаря ви — отговори Конър. — За съжаление касетите, които имат отношение към убийството, са били взети от дежурната, просто липсват.

— Липсват ли? Господа, убеден съм, че тук има някаква грешка.

Кметът следеше съсредоточено разговора.

— Възможно е — не отстъпваше Конър, — но мисля, че не бъркам. Господин Ишигура, ще съм ви много задължен, ако лично се заемете с изясняването на въпроса.

— Непременно, непременно — рече Ишигура. — Още веднъж искам да подчертая, капитан Конър, че не вярвам да липсват каквито и да е записи.

— Благодаря ви, че се съгласихте да проверите случая, господин Ишигура — натърти Конър.

— Няма защо, капитане — отговори японецът, все така усмихнат. — За мен е удоволствие да ви помагам с каквото мога.

— Мръсно копеле! — процедих аз. — В очите ни лъже!

Карахме на запад по магистралата Санта Моника.

— Това наистина дразни — отвърна спокойно Конър, — но Ишигура не възприема нещата от тази гледна точка. Той смята, че докато е заедно с кмета, е длъжен да се държи по определен начин. За японеца са изключително важни обстоятелствата. Той е способен да промени изцяло поведението си в зависимост от обстановката. За нас това е лицемерие, а за тях — адекватно държане.

— Най ме вбеси с демонстративната си самоувереност.

— За него това е естествено — рече Конър. — Той би се учудил, че поведението му те е разгневило. Ти го смяташ за неморален, а той теб — за наивен. Японецът не може да се отнася еднакво към всички. Пред хора с различно положение в обществото той се държи по различен начин. Променя се дори когато минава от стая в стая в собствената си къща.

— Може и така да е, но това не променя факта, че Ишигура е мръсно лъжливо копеле.

Конър ме изгледа.

— Би ли използвал такива думи пред майка си?

— Не, разбира се.

— Виждаш ли, че и ти се променяш според ситуацията — продължи той. — Всички го правим. Само дето американците си мислят, че във всяка индивидуалност има някаква същина, която остава неизменна. А при японците всичко зависи от обкръжението.

— Това ми звучи като оправдание за лъжата — продължих да упорствам аз.

— Те не го възприемат като лъжа.

— Лъжата си е лъжа.

Конър вдигна рамене.

— Ти мислиш така, кохай. А те гледат на нещата другояче.

— Да, да… — изсумтях аз недоверчиво.

— Виж какво, щом искаш, продължавай да се дразниш, но по-добре се опитай да разбереш японците и да ги приемеш такива, каквито са. Проблемът на нашия народ е, че не познава нравите им и не умее да общува с тях.

Колата друсна в една дупка и слушалката на радиотелефона падна на пода. Конър я вдигна и я закачи на мястото й.

Наближавахме отбивката за Бънди. Престроих се в дясното платно.

— Едно нещо не ми стана ясно — казах аз. — Защо мислиш, че човекът с куфарчето може да е убиецът?

— В осем и трийсет и две са се обадили в полицията. По-малко от петнайсет минути след това, в девет без четвърт, някакъв японец слиза в дежурната, подменя касетите и заличава следите. Твърде бърза реакция за японска фирма.

— Какво имаш предвид?

— При кризисно положение японските организации обикновено действат доста бавно. Ръководството взема решение въз основа на прецеденти. Когато възникне необичайна ситуация, направо се оплита. Спомни си за факсовете, които са си подавали от ръка на ръка. Предполагам, че цяла вечер са хвърчали факсове до централата на Накамото в Токио и обратно. Без съмнение фирмата още не е решила какво да предприеме. В непривични условия японските компании не могат да се справят бързо.

— Но един японец може.

— Точно така.

— Затова ли смяташ, че човекът с куфарчето вероятно е убиецът? — попитах аз.

Конър кимна.

— Да. Или е пряко свързан с убиеца. Ще узнаем повече в апартамента на госпожица Остин. Мисля, че стигнахме. Ей там, вдясно.