Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rising Sun, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Майкъл Крайтън

Изгряващо слънце

 

Американска

Първо издание

 

Редактор на издателството: Елена Константинова

Художник: Тотко Кьосемарлиев

Художествен редактор: Веселин Цаков

Технически редактор: Веселин Сеизов

Коректор: Людмила Стефанова

Предпечатна подготовка: Екатерина Тодорова, Пламен Пеев

 

Формат 16/60/90

Печатни коли 23,5

 

ИК „Хемус“ ООД, София, 1993

ISBN 954-428-058-8

Печат ДФ „Полиграфически комбинат“, София

История

  1. — Добавяне

Асансьорът бързо се спускаше. Конър се облегна о стъклената стена на кабината.

— Съществуват много причини човек да мрази японците, но на Греъм не му е известна нито една от тях — въздъхна той. — Знаеш ли какво си мислят те за нас?

— Не знам.

— Смятат, че американците са прекалено нетърпеливи, за да създават теории. Според японците ние не отделяме достатъчно време за съзерцаване на света и поради това не разбираме същността на нещата.

— Това постулат от дзен ли е?

— Не — засмя се Конър, — просто наблюдение. Попитай който и да е японски търговец на компютри какво мисли за своите американски партньори и той ще ти каже именно това. Няма японец, общувал с американци, който да не е на същото мнение. Като гледам Греъм, напълно ги оправдавам. Той няма опит с японците, нито пък ги разбира. В главата му е пълна бъркотия от предразсъдъци и вестникарски измишльотини. Греъм не знае нищо за тая нация и дори не се опитва да научи…

— Значи според теб той греши и момичето не е убито от японец?

— Не съм казал такова нещо, кохай — отвърна Конър. — Възможно е да се окаже прав, но в момента…

Вратата се отвори и пред нас се ширна балната зала. Оркестърът свиреше „Лунна серенада“. Две двойки влязоха в асансьора. Мъжете изглеждаха като търговци на недвижими имоти: косите им бяха побелели, целият им вид говореше за солидност. Жените бяха хубави и леко глуповати. Едната от тях каза:

— На живо е доста по-ниска.

— Така е… Този с нея гаджето ли й е?

— Сигурно. Не се ли снима с нея в онзи видеоклип?

— Май беше същият.

Единият от мъжете се намеси в разговора:

— Мислиш ли, че циците й са силиконови?

— Вече не остана жена, която да не си ги е понапомпала.

— С изключение на мен, естествено — изкикоти се другата.

— Което си е вярно, вярно си е, Кристин.

— Но обмислям дали не е време и аз да се разкрася. Видя ли Емили?

— Направила си ги е огромни!

— Джейн е виновна. Тя първа си ги напомпа и сега всички искат като нейните.

Мъжът погледна надолу през прозрачната стена на кабината.

— Страхотна сграда — възкликна той. — Довършителните работи са изпълнени невероятно прецизно. Обзавеждането също си го бива. Сигурно е струвало цяло състояние. Напоследък работиш ли с японците, Рон?

— Около двайсет процента от бизнеса ми е с тях — отвърна другият. — Доста по-малко от миналата година. Заради тия японци трябва непрекъснато да се упражнявам на игрището си за голф. Петимни са да играят голф.

— Двайсет процента ли?

— Да. Сега изкупуват имоти в Ориндж Каунти.

— Защото Лос Анджелис вече е техен — разсмя се една от жените.

— Общо взето, така е. Купиха и онзи небостъргач, Арко. — И мъжът посочи през прозрачната стена. — Предполагам, че притежават около седемдесет, седемдесет и пет процента от центъра на града.

— А какво ще кажеш за Хавайските острови?

— Те са си техни. Деветдесет процента от Хонолулу, сто процента от Кона коуст. И навсякъде строят като побеснели игрища за голф.

— Дали ще покажат партито утре в „Ентъртейнмънт тунайт“[1]? Имаше доста камери.

— Да не забравим да го гледаме.

Мосугу де гозаймасу — обади се асансьорът.

Спряхме на нивото на подземния паркинг и двете двойки слязоха. Конър ги проследи с поглед и поклати глава.

— Няма друга страна по света, в която хората съвсем спокойно да обсъждат факта, че градовете им се разпродават на чужденци.

— Какво ти обсъждане? Тия бяха баш продавачите! — възмутено възкликнах аз.

— Да. Американците се натискат да продават. Това смайва японците. Те смятат, че извършваме икономическо самоубийство. И са прави.

Както си говореше, Конър натисна копчето, върху което пишеше „Алармен сигнал“.

Разнесе се тихо бръмчене.

— Защо го направи?

Конър погледна към видеокамерата, прикрепена в ъгъла на тавана на кабината, и махна весело пред обектива.

По вътрешната уредба се чу глас:

— Добър вечер, господа детективи. С какво мога да ви бъда полезен?

— Вие от охраната на сградата ли сте? — попита Конър.

— Да, сър. Асансьорът ли е повреден?

— Къде се намирате?

— На приземния етаж, в югоизточния край на фоайето, зад асансьорите.

— Благодаря ви — рече Конър и натисна копчето за приземния етаж.

Бележки

[1] Популярно американско телевизионно предаване в САЩ за живота на хайлайфа. — Б.пр.