Майкъл Крайтън
Изгряващо слънце (34)

Във фоайето един работник закачаше над бюрото на портиера голям надпис с едри позлатени букви: „ДАРЛИ-ХИГИНС — СЪВЪРШЕНСТВО В МЕНИДЖМЪНТА“. Други пък застилаха преддверието с тежък килим.

Показахме значките си и поискахме да разговаряме с шефа на фирмата, Артър Гримън.

Портиерът имаше южняшки акцент и високо самочувствие.

— Господин Гримън е зает. Имате ли уговорена среща с него? — попита той.

— Тук сме във връзка с продажбата на Майкро Кон.

— В такъв случай най-добре ще е да се обърнете към господин Ендърс, вицепрезидента, който завежда връзките с обществеността. Той дава изявления за Майкро Кон.

— Добре — съгласи се Конър.

Настанихме се на едно канапе във фоайето. Срещу нас седеше красива жена с впита пола и стискаше под мишница руло скици. Работниците продължаваха да чукат и да се суетят наоколо.

— Мислех, че фирмата има финансови проблеми, а те обновяват интериора — учудих се аз.

Конър вдигна рамене.

Портиерът, който явно бе и телефонист, прехвърляше обажданията.

— Дарли-Хигинс, добър ден. Един момент, моля… Дарли-Хигинс, бихте ли изчакали секунда, господин сенатор… Дарли-Хигинс…

Взех от масичката някаква брошура. Оказа се, че това е годишният отчет на холдинговата група Дарли-Хигинс, която има свои клонове в Атланта, Далас, Сиатъл, Сан Франсиско и Лос Анджелис. От първата страница ми се усмихваше Артър Гримън, щастлив и самодоволен. В брошурата бяха поместени и негови размишления, озаглавени: „Стремеж към съвършенство“.

— Господин Ендърс ще дойде след минута — уведоми ни портиерът.

— Благодаря ви — отговори Конър.

Миг след това от горния етаж слязоха двама мъже в костюми. Жената със скиците стана и се отправи към тях.

— Добър ден, господин Гримън.

— Здравей, Бевърли — отвърна й по-възрастният. — Сега ще ти отделя минутка.

Конър също се изправи. Портиерът взе да обяснява:

— Господин Гримън, тези господа…

— Един момент — прекъсна го президентът и се обърна към съпровождащия го мъж, който изглеждаше около тридесетте. — На всяка цена предай на Роджър нашите условия.

Онзи поклати глава и рече:

— Надали ще се зарадва.

— Знам, но държа да му кажеш следното: настояваме за не по-малко от шест милиона и четиристотин хиляди компенсации за ръководството.

— Но, Артър…

— Просто му предай думите ми.

— Добре, Артър — измънка по-младият и си оправи възела на вратовръзката.

После добави със снишен глас:

— В управителния съвет може да се появят брожения. Печалбата на групировката спадна значително, а ние си раздаваме такива суми…

— Тук не става дума за печалба, а за компенсации. Управителният съвет е длъжен да компенсира изпълнителното ръководство заради продажбата. Ако Роджър не успее да ги убеди, ще отменя заседанието през март и ще поискам промени в управителния съвет. Непременно му предай това!

— Добре, но…

— Действай! И довечера ми се обади.

— Окей, Артър.

Президентът му подаде ръка и по-младият мъж си отиде намусен.

Портиерът пак се обади:

— Господин Гримън, тези господа…

Шефът се обърна към нас.

— Господин Гримън, бихме искали накратко да поговорим с вас за Майкро Кон. — И Конър дискретно му показа значката си.

Гримън избухна:

— О, не! Стига вече! Няма ли край този тормоз?

— Тормоз ли?

— А как да го нарека? Първо идваха от Конгреса, после от ФБР, сега и лосанджелиската полиция! Ние да не сме престъпници! Притежаваме една фирма и имаме пълното право да я продадем! Къде е Луис?

— Господин Ендърс всеки момент ще дойде — успокои го портиерът.

— Господин Гримън, не желаем да ви безпокоим — спокойно каза Конър. — Имаме само един въпрос към вас. Няма да ви отнеме много време.

Президентът ни изгледа начумерено.

— Какъв е въпросът?

— Колко фирми проявиха интерес към Майкро Кон?

— Това не ви влиза в работата! — отвърна той. — А и в договора ни с Акай фигурира клауза, според която не можем да обсъждаме сделката публично.

— Имаше ли други кандидати освен Акай? — продължи да упорства Конър.

— Обърнете се към Ендърс, ако обичате. Аз съм много зает — отсече Гримън и насочи вниманието си към жената със скиците. — Какво си ми донесла, Бевърли?

— Новата концепция за интериора на заседателната зала, господин Гримън, и мостри на плочки за банята. Дискретно сиво. Сигурна съм, че ще ви хареса.

— Чудесно — рече президентът и я отведе настрана.

Конър ги проследи с поглед, после изведнъж се обърна рязко към изхода и каза:

— Да вървим, кохай. Имам нужда от глътка чист въздух.