Майкъл Крайтън
Изгряващо слънце (58)

Намирахме се в малко помещение на третия етаж на общежитие за чуждестранни студенти. Тереза Асакума ни обясни, че стаята не била нейна, а на приятелка, която заминала да учи един семестър в Италия. На масата бяха инсталирани миниатюрният видеомагнетофон и един малък монитор.

— Не можех да остана повече в лабораторията, а исках да видите това — рече Тереза и започна да превърта касетата напред. — Става дума за края на една от лентите, непосредствено след като сенаторът излиза през аварийния изход.

После натисна някакво копче и записът тръгна с нормална скорост. На екрана се появи безлюдният четиридесет и шести етаж. Бледият труп на Черил Остин лежеше на заседателната маса.

Нищо не се случваше. Наблюдавахме статична картина.

— Какво има за гледане? — проявих нетърпение аз.

— Почакай.

Пак нищо.

И изведнъж забелязах, че кракът на момичето видимо помръдна.

— Какво беше това?

— Може би мускулен спазъм?

— Не знам, не знам.

Сега пък ръката се раздвижи върху тъмната повърхност на масата. Пръстите се разтвориха и пак се свиха.

— Тя е още жива!

Тереза кимна.

— Така изглежда. А сега наблюдавайте стенния часовник.

Той показваше осем и тридесет и шест. Не откъсвах очи от него, но нищо не се случи. Изминаха около две минути.

Конър въздъхна и констатира:

— Стрелките не се движат.

— Правилно — потвърди Тереза. — Забелязах го по структурата на растера. Точките трептят твърде систематично.

— Какво означава това?

— Ние му викаме рокендрол. Така обикновено се прикрива застопорен кадър. Когато видеото е „на пауза“, всичко спира да се движи, дори и най-малките точици. А ако камерата снима някаква статична картина, все пак има известно трептене. Затова се вземат две-три секунди запис и се въртят безконечно. Така се създава илюзията, че камерата продължава да работи.

— Значи според теб записът е спрян в осем и трийсет и шест?

— Да, по това време момичето явно е било още живо. Може и да се лъжа, но…

Конър кимна.

— Затова оригиналната касета е била толкова важна.

— Каква оригинална касета? — не го разбра Тереза.

Извадих от джоба си кутийката, която бях намерил предната вечер в апартамента си.

— Пуснете я! — нареди Конър.

Този път четиридесет и шестият етаж бе заснет от една странична камера, която ясно показваше заседателната зала. Касетата действително бе от оригиналните. Видяхме убийството и това как Мортън изчезна през аварийния изход.

После продължихме да наблюдаваме момичето.

— Не забелязвам часовника…

— Тази камера не го лови.

— Колко време мислите, че е изтекло? — попита Конър.

Тереза поклати глава.

— Не знам. Няколко минути.

Момичето на масата се размърда. След крака и ръката, главата й също се помести. Без съмнение Черил бе жива.

После отдясно в кадър се появи някакъв мъж. Влезе в заседателната зала и се обърна, за да се увери, че е сам. Разпознах Ишигура. С делова крачка той стигна до момичето, стисна го за врата и го удуши.

— Господи!

Черил се сгърчи в агония. Ишигура не я пусна още дълго, след като тялото й бе вече безжизнено.

— Не оставя нищо на случайността — изкоментирах аз.

— Педант — съгласи се с мен Конър.

Ишигура си свърши работата, оправи си ръкавелите и си приглади сакото.

— Това, което видяхме, ни стига — рече моят наставник. — Спрете касетата.

Излязохме на улицата. Рехавите слънчеви лъчи едва пробиваха смога. Край нас профучаваха коли, друсайки се по безбройните дупки на платното. Сградите наоколо ми изглеждаха отчаяно занемарени.

Качихме се в автомобила.

— Накъде? — попитах аз.

Конър ми подаде слушалката.

— Обади се в управлението и им съобщи, че разполагаме с касета, на която е записано как Ишигура убива момичето. Уведоми ги, че тръгваме към Накамото да го арестуваме.

— Мислех, че си против използването на радиотелефони.

— Прави, каквото ти казвам.

Послушах го. Обясних на дежурния нашите намерения. Той ме попита дали имаме нужда от подкрепление. Конър поклати глава и аз отговорих отрицателно.

После затворих телефона.

— А сега?

— Карай към Накамото.