Изчетох половината книга и забелязвам, че на моменти авторът като че ли напълно забравя и изоставя сюжетната линия в желанието си да описва и описва, и описва как японците превземат Америка — нейните предприятия, нейната земя, нейните блага… То бива шовинизъм, бива… Великата Америка!
Горките „глупави“ американци! Да ги ожалиш! Направо се чудя дали да продължавам да чета, че току виж съм намразила „умните“ японци.
Скандално! Как си позволява Крайтън да издига на пиедестал родината си!
А в химна на НРБ по времето, когато е писана книгата (края на 80-те) се възпяваше…Москва!
Току-виж някой заобичал „умните“ руснаци.
Книгата се чете на един дъх. Действието е много динамично и поглъщащо. Персонажите не са особено дълбоки, но въпреки това в съзнанието ми непрекъснато изникваше Шон Конъри, който игра във филма по книгата и направи много силна роля.
Силната страна на книгата е японската нишка. Както пише в първия коментар, авторът е пристрастен в това отношение. Това на моменти е аргументирано, на моменти е преувеличено. За нас като трета страна е интересно е да се чете от днешна гледна точка, особено като се има предвид, че Китай измести Япония като икономически враг номер 1 на американците.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.