Майкъл Крайтън
Изгряващо слънце (26)

Пасадина бе сякаш потънала в чаша млечен шейк. Лабораторията за космически изследвания се намираше в покрайнините на града, в подножието на планината, близо до големия футболен стадион Роуз Боул. Въпреки че беше едва осем и половина сутринта, околните възвишения не се виждаха, целите забулени с жълто-бял смог.

Мушнах кутията с касетите под мишница, показах на пазача значката си, разписах се и се заклех, че съм американски гражданин. След това той ме пропусна в централната сграда, до която се стигаше през вътрешен двор.

В продължение на десетки години Лабораторията бе служила за команден център на американските космически кораби, които фотографираха Юпитер и пръстените на Сатурн и изпращаха на Земята видеокартина. В тази лаборатория бяха положени основите на съвременната компютърна обработка на видеоизображения. Никой не би могъл да се справи с касетите по-добре от тукашните специалисти.

Мери Джейн Келъхър, отговаряща за връзките с обществеността, ме поведе към третия етаж. Тръгнахме по дълъг коридор, боядисан в яркозелено. Минахме край няколко зеещи врати, зад които се виждаха опразнени кабинети. Това ми направи впечатление и го споделих с Мери.

— Вярно е — отвърна тя. — Напуснаха ни куп свестни хора, Питър.

— И къде отидоха?

— Повечето се разбягаха по разни фирми. Някои постъпиха на работа в Ай Би Ем, други — в лабораториите на Бел в Ню Джърси. Но там оборудването не е на ниво. Сега японците предлагат най-добри условия и най-съвършена техника. Хитачи в Лонг Бийч, Санио в Торънс, Канон в Ингълуд — там отива цветът на американската наука.

— Това не ви ли тревожи?

— Разбира се, че ни тревожи. Всеизвестно е, че вместо да крадеш технологии, е по-добре да привлечеш мозъците, които са ги създали. Но какво да правим? — Тя вдигна рамене. — Учените искат да се занимават с наука. А Америка вече не може да си позволи да развива мащабно приложните изследвания. Да не говорим за фундаменталните! Не достигат средства. От друга страна, японците плащат добре и уважават науката. Разполагат с богата материална база. Приятели, които работят при тях, са ми казвали, че в това отношение имат буквално от пиле мляко. Ето, стигнахме.

Тя ме въведе в някаква лаборатория, натъпкана с видеотехника. Навред имаше метални уреди, по пода се виеха снопове кабели, а по бюрата бяха разположени монитори. Насред всичко това седеше брадат, около тридесет и пет годишен мъж на име Кевин Хаузър. Той се беше взрял в екрана пред себе си и разучаваше цветното изображение на някакъв предавателен механизъм. По бюрото се търкаляха кутии от кока-кола и обелки от шоколади. Явно Хаузър бе работил цяла нощ.

— Кевин, това е лейтенант Смит от лосанджелиското полицейско управление. Донесъл е някакви особени видеокасети, от които иска да му направим презапис.

— Само презапис ли? — Не скри разочарованието си ученият. — Без да коригираме нищо?

— Да, Кевин — каза Мери. — Само презапис.

— Лесна работа.

Показах на Хаузър една от касетите. Той я огледа и вдигна рамене.

— Обикновена осеммилиметрова касета. Какво е записано на нея?

— Заснетото от японски видеокамери с висока разделителна способност.

— Имате предвид сигнал с висока разделителна способност, така ли?

— Май да.

— Не би трябвало да ни затрудни. Носите ли магнетофон към това?

— Да.

Извадих плейъра от кутията и му го подадох.

— Боже, какви красиви играчки правят тези японци! — възкликна Кевин. — Вярно, че е за сигнал с висока разделителна способност — добави той, погледна магнетофона отзад, там където се включват кабелите, и се намръщи.

После нагласи настолната си лампа, отвори с отвертка пластмасовата касета и се вторачи в сребристата лента.

— Мдаа. Това за доказателство пред съда ли трябва да послужи?

— Точно така.

Кевин ми върна касетата и махна с ръка.

— Съжалявам, но в такъв случай не мога да направя копия.

— Защо?

— Виждате ли сребристото покритие на лентата? То е получено чрез изпаряване на смес от метални частици. Много наситена смес. Предполагам, че при записа реалното време се свива, а после при „прочитането“ му от главата на магнетофона отново се възстановява в истинското си измерение. Не съм в състояние да направя точно копие на записа, тъй като не мога да получа сигнал, който със сигурност ще бъде възпроизведен в съответствие със заснетата действителност. Както му казваме на професионален език, не мога да напасна форматите. Така че, ако записът представлява доказателствен материал, трябва да се обърнете другаде.

— Къде?

— Предполагам, че това е новата патентована система на формат Д4. Единственото място, където ще ви направят автентичен презапис, е Хамагури.

— Какво е това „хамагури“?

— Изследователски център в Глендейл, собственост на Кайкацу Индъстрис. Те разполагат с абсолютно всичко, измислено в света на видеотехниката.

— Ще ми помогнат ли? Как мислите?

— Ще презапишат касетите, защо не? Познавам един от началниците там, Джим Доналдсън. Да му позвъня ли?

— Много ще съм ви благодарен.