Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Гледана от орбита, планетата Икс е девствено чиста и мирна. Но под повърхността й се осъществяват проекти с неимоверен размах и се постигат смайващи резултати. Нашият свят може да се възприема като метафора за цялата Империя.

Доминик Верниус,

„Тайните структури на Икс“

Преливащ от самодоволство, Хазимир Фенринг подаде на Шадам купчина документи на особения език, който бяха измислили още в детството си. В голямата зала за аудиенции, където дори всеки шепот отекваше, те можеха да са спокойни за тайните си. Кронпринцът се гърбеше уморено на трона, който сякаш светеше отвътре с огнени отблясъци. Фенринг обаче направо трептеше от нервна енергия, предостатъчна и за двамата.

— Това са досиета за Великите династии в Ландсрада, които ще имат представители в процеса срещу Атреидес.

— Огромните очи бяха като черни дупки към лабиринта на ума му. — Убеден съм, че открих по нещо срамно или дори незаконно за всяка от тях. Общо взето, вече разполагаме с убедителни доводи…

Шадам се сепна. Зачервените му от недоспиване очи зейнаха гневно. Фенринг бе виждал тази паника и преди, например когато подготвяха убийството на по-големия му брат Фафнир.

— Защо не се успокоиш, хм-а-а? — промълви той тихо…

— За всичко съм се погрижил.

— Дяволите те взели! Ако плъзне мълвата, че сме се опитали да ги подкупим или изнудим, с династията Корино е свършено. Никой не бива да ни забърка в тази история! — Кронпринцът тръсна глава. Сякаш светът се сгромолясваше… а дори още не беше обявен за император.

— Хората ще се питат защо толкова се престараваме да опазим някакъв незначителен дук.

Фенринг се усмихна, искайки по този начин да предаде малко от своята увереност на Шадам.

— Повелителю, много от Великите династии в Ландсрада поначало са ваши съюзници. Няколко внимателно подхвърлени намека, малко меланж, тук-там подкупче или заплаха…

— Аха! Ясно. Открай време те слушам, все едно си нямам собствен мозък. Само че скоро ще бъда император на милион светове и съм длъжен да мисля самостоятелно. Тъкмо това правя сега!

— Императорите имат съветници — подчерта Фенринг. — Винаги.

Изведнъж прозря, че трябва да бъде много предпазлив. Нещо бе раздрусало жестоко Шадам. „Знае нещо, което аз още не съм научил…“

— Хазимир, този път ще се откажем от твоите методи — властно отсече кронпринцът. — Забранявам! Ще измислим друг начин.

Сериозно уплашен, Фенринг изкачи стъпалата и застана до трона като равен. Долавяше обаче твърде неприятна промяна. Какво ли е потръгнало накриво? Нима не бяха израснали заедно? Нима не замисляха заговори и интриги още като момчета? Защо сега изведнъж отказва да се вслушва в съветите му?

Наведе се почти до ухото на кронпринца и придаде на гласа си необходимата нотка разкаяние.

— Моля за прошка, повелителю, но… Хм-а-а, вече е сторено. Не се съмнявах в одобрението ви, затова тези бележки бяха подхвърлени на съответните представители с молба да подкрепят императора, когато гласуват по делото.

— Осмелил си се да направиш това?! Без дори да ме попиташ? — Шадам пламна от ярост и няколко секунди не можа да изтръгне звук от гърлото си. — Смятал си, че ще ме водиш за носа, каквито и плитки хитрини да скалъпиш?

Кронпринцът явно побесня… и то някак пресилено. Какво ли го бе ядосало така? Фенринг се дръпна на крачка от трона.

— Моля ви, повелителю. Реагирате прекалено емоционална…

— Напротив, май най-сетне се опирам на здравомислието! — Ноздрите на Шадам се раздуха. — Хазимир, според теб не съм особено схватлив, нали? Откакто се помня, все ми обясняваш нещо с тънка усмивчица. Винаги си мислел по-бързо, по-прозорливо, по-безмилостно… Или поне се стараеше да ми го внушиш. Ако щеш вярвай, но съм способен и сам да се справя!

— Приятелю, никога не съм се съмнявал в твоя ум. Но с положението си в династията Корино ти винаги си имал осигурено бъдеще, докато аз трябваше да извоювам мястото си в живота стъпка по стъпка. Искам само да бъда твой довереник.

— Да-а… Въобразяваше си, че ще бъдеш истинският властник в сянката зад трона, а аз — кукла на конци?

— Кукла ли? В никакъв случай!

Фенринг отстъпи още една крачка. В момента Шадам беше непредсказуем, а неизменният му съветник изобщо не проумяваше как бе изпаднал в такава опасност. „Знае нещо…“ Никога досега кронпринцът не се интересуваше от действията му, не задълбаваше в подробностите на насилието и изнудването.

— Хм-а-а… Винаги съм се стремял да помогна в израстването ти като велик владетел.

Шадам се изправи бавно и царствено, и изгледа отвисоко мъжа с лице на невестулка, който вече стоеше под подиума на трона. Фенринг не помръдваше. „Какво ли са му съобщили?“

— Приятелю — продължи кротко той, — никога не съм и помислял да ти навредя с нещо. Ние… се познаваме твърде отдавна. И дори заедно сме се оцапали с кръв до лактите. — Фенринг вдигна длан пред гърдите си в ритуалния жест на Империята. — Просто познавам начина ти на мислене и… границите, отвъд които не пристъпяш. А ти всъщност си изключително интелигентен. Лошото е, че твърде често се затрудняваш при вземането на неприятни, макар и неизбежни решения.

Шадам слезе от подиума и стъпи върху полираните квадратни плочи, донесени от милион планети.

— Да, в момента също съм изправен пред неприятно, но неизбежно решение, което засяга службата ти при мен!

Фенринг чакаше търпеливо, макар да се страхуваше не на шега от безразсъдните идеи, с които очевидно беше пълна главата на господаря му.

— Чуй и запомни — изрече Шадам. — Няма да пренебрегна тежката ти простъпка. Ако твоите опити да подкупваш и да изнудваш се обърнат срещу нас, ще ти взема главата. Без никакви угризения ще подпиша смъртната ти присъда за държавна измяна.

Потресът на пребледнялото тясно лице предизвика топла вълна на удоволствие в тялото на кронпринца. Фенринг болезнено ясно разбираше, че в сегашното си настроение той като нищо може да издаде такава заповед.

Стисна челюсти и се престраши да сложи край на този разговор.

— Шадам, говорих съвсем искрено за приятелските си чувства. — Подбираше думите извънредно грижливо. — Но не съм глупак, така че предвидих подходящи мерки, за да разкрия при необходимост участието ти в някои… хм-а-а… да ги наречем, приключения. Сполети ли ме нещо лошо, всичко ще се разчуе — как умря баща ти, как се работи по създаването на изкуствен меланж на Икс, та дори за убийството на Фафнир в ранната ти младост. Ако не бях отровил твоя брат, сега той щеше да седи на трона. С теб сме обвързани завинаги. Или ще се възвеличим, или ще пропаднем… но заедно.

Кронпринцът като че бе очаквал тъкмо такава съпротива.

— Аха! Твърде предсказуемо, Хазимир. А именно ти си ме предупреждавал до втръсване да не бъда предсказуем.

Фенринг беше достатъчно честен към себе си, за да се засрами. Замълча си.

— Освен това пак ти ме въвлече в този рискован замисъл и все още никой не знае ще видим ли някога облаги от участието си в авантюрата на Икс. — Очите на приятеля му блеснаха ядно. — Изкуствен меланж… Как ми се иска да не се бяхме забърквали с тлейлаксианците! Сега затъвам в напълно нежелани последици. Е, виждаш ли докъде стигнахме заради твоите интриги?

— Хм-а-а… Шадам, няма да разпалвам този спор. Не виждам никакъв смисъл да го правя. Но ти знаеше от самото начало и рисковете, и потенциалните огромни печалби. Моля те, бъди търпелив.

— Търпелив значи? Пред нас има два коренно различни варианта на бъдещето. — Кронпринцът приседна на края на трона и се наежи като орел. — Както и ти спомена — или ще се възвеличим заедно след коронацията ми, или отново заедно ще бъдем прогонени, а може би и убити. — Издиша бавно и свистящо. — Наистина ни заплашва гибел заради пъклената ти измишльотина с подправката!

Фенринг направи последен отчаян опит, докато широко отворените му очи шареха сякаш в търсене на спасителен изход.

— Повелителю, научил сте тревожна новина. Моля ви, кажете ми какво се е случило.

Почти нищо не можеше да се изплъзне от вниманието му и в двореца, и в столичния град на Империята!

Шадам сплете дългите си пръсти, а Фенринг наостри слух. Кронпринцът въздъхна някак примирено.

— Тлейлаксианците са изпратили двама убийци да се разправят с Лето Атреидски в килията му.

Сърцето на Фенринг пропусна един удар. Добра вест… или лоша?

— Успешно ли е покушението?

— Не. Младият дук някак си се е сдобил с оръжие и се е защитил. Но аз изпитвам тежки опасения…

— Не мога да повярвам! — Фенринг не скри изумлението си. — Нали вече разговаряхте с техния представител и му заповядахте недвусмислено…

— Така е! — прекъсна го кронпринцът. — Явно не си единственият, който не се вслушва в заповедите ми. Или Аджидика е решил да не се подчини, или той вече няма никаква власт в Бене Тлейлакс.

Фенринг се зарадва, че е съзрял начин да отклони гнева на Шадам от себе си.

— Длъжни сме да ги ударим! Нека Хидар Фен Аджидика знае, че трябва да изпълнява волята на императора, иначе ще плаща прескъпо.

В погледа на приятеля му обаче личеше умора, а не предишното доверие.

— Хазимир, знаеш какво да правиш.

— Както винаги, повелителю.

Забърза към изхода на залата, вкопчен в шанса, който съдбата му даваше. Шадам крачеше пред кристалния трон и явно се опитваше да подреди мислите си. Подвикна след него:

— Не сме свършили разговора! Щом сложат короната на главата ми, ще има много промени.

— Да, повелителю. Постъпете… хм-а-а, както желаете.

Поклони се ниско и излезе заднешком — предоволен, че е отървал кожата.