Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Робините-наложници, които баща ми можеше да има съгласно уговорката между Сдружението и Бене Гесерит, разбира се, нямаше да родят наследник на трона, но интригите бяха неуморни и потискащи с еднообразието си. Майка ми, сестрите ми и аз станахме извънредно сръчни в избягването на изтънчени оръдия на смъртта.

Из „В дома на моя баща“ от принцеса Ирулан

В образователния комплекс на кронпринца сигурно би се побрало цяло селце от друга планета. Наследникът се мусеше пред пулта на учебната си машина, а Фенринг го гледаше.

— Баща ми още ме кара да зубря като детенце. — Шадам се намръщи към играещите по машината светлинки. — А трябваше вече да съм женен. И да имам наследник…

— Защо? — подсмихна се Хазимир. — За да прескочим едно поколение и на трона да седне направо синът ти, щом достигне разцвета на силите си?

На тридесет и четири години кронпринцът май трябваше да чака още колкото живота на обикновен човек, за да стане император. С всяка глътка меланжова бира старецът активизираше по малко от тайната отрова… но вложената в мозъка му н’кий, действаща от месеци, сега-засега само правеше поведението му по-смахнато. Тъкмо от това нямаха нужда!

Тази сутрин например Елруд сгълча сина си, че не влага достатъчно усърдие в обучението.

— Наблюдавай и се учи! — Поредната изтъркана от повторение глупост на дъртака… — Поне веднъж се изравни в нещо с Фенринг.

От ранното им детство Хазимир Фенринг се занимаваше заедно с кронпринца — за да не страда Шадам от липсата на компания. Така доби остър усет за дворцовите интриги и политиката. Винаги поглъщаше знанията по-успешно от приятеля си. Това комай бе единственият му шанс някой ден да постигне повече.

Майка му Чаола, затворена в себе си придворна дама, се бе настанила в тих усамотен дом и живееше от имперската си пенсия, останала й след смъртта на Хабла, четвъртата съпруга на Елруд. Бе дала на сина си шанса да се издигне до немислимо високо положение. Преструваше се, че изобщо не подозира с какво се занимава Хазимир, макар че беше възпитаничка на Бене Гесерит. Фенринг беше твърде хитър, за да не проумее, че майка му има представа от много повече тънкости, отколкото подсказваха житейските й занимания, както и че доста планове и размножителни програми са били пуснати в действие с нейно знание, без той да има възможност да се осведоми за тях.

Шадам изпъшка жално и обърна гръб на учебната машина.

— Защо спаружената твар не вземе да умре и да ми облекчи най-сетне живота?

Притисна длан към устните си, щом осъзна какво бе изрекъл. Фенринг крачеше из залата и се озърташе към наредените флагове на Ландсрада. Кронпринцът би трябвало да познава цветовете и гербовете на всички Велики и Малки династии, ала Шадам трудно задържаше в паметта си дори имената им.

— Търпение, приятелю. Всичко с времето си. — Хазимир спря пред малка ниша и драсна с нокът по самозапалващото се конусче с дъх на ванилия. Вдиша дълбоко ароматния дим. — Засега изучавай онези от бъдещите си поданици, които ще бъдат особено важни за твоята императорска власт. Информацията ще ти е твърде полезна в близко бъдеще, хм-а-а…

— Хазимир, не издавай тези звуци. Досадно е.

— Хммм?

— Дразнеше ме още като дете, а сега направо ме вбесяваш. Престани!

В съседната стая, зад уж непроницаемо поле наставникът на Шадам се кискаше, чуваше се шумолене на чаршафи и отъркване на влажна кожа. Следобедите му запълваше една стройна и потресаващо красива жена с официално признати сексуални умения на майстор-експерт. Шадам й бе дал подробни нареждания и момичето се грижеше наставникът да не се пречка, а кронпринцът и Фенринг разговаряха откровено и на спокойствие — сериозно постижение в дворец, претъпкан със зорки очи и наострени уши.

Наставникът обаче не знаеше, че момичето е трябвало да бъде подарено на Елруд като съвършено попълнение за неговия харем. Малката уловка даваше в ръцете на Шадам тежък камшик, с който да разиграва скучния си учител. Винаги би могъл да го заплаши, че императорът ще узнае…

„Умението да дърпаш конците на хората е съществена част от изкуството на управлението“ — изтъкваше Фенринг, когато му подхвърляше поредната идея. И Шадам разбра поне това. „Ако кронпринцът слуша съветите ми — казваше си Хазимир, — все пак от него може да излезе свестен владетел.“

Екраните преливаха от влудяващо безинтересни статистически данни за основния износ на главните планети, придружени с холографски снимки на всевъзможни стоки — от най-фината боядисана кожа на мъхнати китове до иксианските звукови драперии… мастилени лози, шигърова жица, приказни произведения на изкуството от Еказ, пунди-ориз, магарешка тор. Учебната машина бълваше данни като отприщен извор на изобилието, сякаш кронпринцът беше длъжен да запомни всичко. „Нали ще имам съветници и специалисти около себе си!“

Фенринг се взря в екраните.

— Шадам, според теб кое в Империята е най-важно, хм-а-а?

— Сега пък ти ли ще ми бъдеш наставник?

— Ако един ден станеш превъзходен император, от това ще имат полза всички твои поданици… включително и аз.

Леглото оттатък издаваше разсейващи ритмични звуци.

— Мирът и спокойствието — изсумтя Шадам. Фенринг натисна бутон на пулта. Нещо избръмча в учебната машина. Появи се холограма на пустинна планета. Аракис. Той седна до приятеля си.

— Подправката меланж. Ето ти го най-важното. Без нея Империята ще се разпадне.

Наведе се и пръстите му затанцуваха по клавиатурата. Гледаха записи от добива на подправка. Шадам позяпа как гигантски червей погълна наведнъж комбайн в дълбоката пустиня.

— Аракис е единственият известен ни източник на меланж във Вселената. — Фенринг удари с юмрук по плота от мраморпласт. — Но защо? С толкова много изследователи и търсачи и при чудовищната награда, обявена от династията Корино преди много поколения, защо никой не е открил подправката другаде? В края на краищата, щом Империята обхваща милиард светове, непременно я има още някъде.

— Милиард ли? — усмихна се скептично Шадам. — Измислици за пред простолюдието. Истинският им брой е около милион.

— Милион, милиард — все тая, хъммм… Опитвам се да ти подскажа, че подправката е вещество, което намираме в естествено състояние. Следователно трябва да я има не само на едно място. Чувал ли си за планетолога, когото баща ти изпрати на Аракис?

— Разбира се. Пардот Кайнс. Очакваме всеки момент да получим поредния му доклад, понеже минаха няколко седмици от предишния. — Шадам се наду от гордост. — Старая се да чета докладите му веднага щом ги получим.

В другата стая се задъхваха и смееха, местеха се тежки мебели, нещо тупна на пода. Кронпринцът си позволи още една усмивчица. Наложницата наистина беше обучена великолепно.

Фенринг завъртя големите си очи и пак посочи машината.

— Шадам, внимавай, моля те. Подправката е жизнено необходима, обаче цялото й производство е под контрола на една династия и на един-единствен свят. Вероятността да изпаднем в безнадеждно положение е висока въпреки имперския надзор и натиска на ПОСИТ. За да сме уверени в устойчивостта на Империята, имаме нужда и от друг източник на меланж. Ако се наложи, ще синтезираме тази проклета подправка. Не бива да се лишаваме от избор. — Обърна се към кронпринца и очите му блеснаха. — Особено ако владеем алтернативния източник.

Шадам се увличаше по тези разговори много повече, отколкото по скованите лекции на наставника си.

— Ами да! Друг източник на меланж би променил напълно съотношението на силите в Империята, нали?

— Правилно! ПОСИТ, Сдружението, Бене Гесерит, ментатите, Ландсрада, дори династията Корино се боричкат за добива и разпределението на подправката… от единствената засега планета, където сме я открили. Но ако новият източник е само в ръцете на императорския род, ще станете истински владетели, а не марионетки, с които да си играят други политически сили.

— Не сме марионетки! — сопна се Шадам. — Не можеш да кажеш това дори за изкуфелия ми баща. — Стрелна с неспокоен поглед тавана, като че там се бяха скупчили „очи“ и „уши“, макар приятелят му да бе проверил прилежно има ли наблюдаващи устройства. — Уф… дано живее още дълги години.

— Както кажеш, драги ми кронпринце — вдигна рамене Хазимир, но не позволи да се отклонят от темата. — Ако още сега задвижим тромавия механизъм, ще се радваш на облагите, когато седнеш на трона. — Пак натисна някакъв бутон на пулта. — Наблюдавай и се учи! — изписка със скърцащия фалцет и нравоучителния тон на императора.

Шадам се засмя на подигравката. Учебната машина показваше постиженията на Икс — всички нови изобретения и усъвършенствани модели, откакто династията Верниус бе се впуснала да трупа печалби.

— Защо според теб иксианците все не успяват да впрегнат технологиите си, за да създадат заместител на меланжа? Колко пъти им е заповядвано да анализират състава му и да го възпроизведат изкуствено, а те си играят с навигационни машинки и засукани часовничета! Кому е нужно да знае колко е часът на всяка планета от Империята? Нима тези играчки са по-важни от подправката? Поне от гледна точка на твоите потребности родът Верниус се провали напълно.

— И тази учебна машина е иксианска. Отвратителните нови хайлайнери също. Както и много удобната ти наземна кола…

— Не мислиш за същността — завъртя глава Фенринг. — Убеден съм, че династията Верниус изобщо не влага технологичните си ресурси, за да търси заместител на подправката. За тях това не е първостепенна цел.

— Значи баща ми трябва да им напомни по-твърдо техните задължения. — Шадам сплете пръсти зад гърба си и се постара да изглежда величествено в пристъпа на неискрено възмущение. — Когато седна на трона, ще се погрижа хората да не забравят кое стои на първо място. О, да — лично ще направлявам всички дейности, които са важни за Империята и династията Корино.

Фенринг заобиколи учебната машина с дебнещите стъпки на лаза-тигър.

— Старият Елруд също е изричал подобни самохвалства в първите си години, но е спрял само до приказките. Е, все пак в началото поискал от иксианците да се заемат с този проблем. И обявил много съблазнителна премия за всеки търсач, който се натъкне дори на предходна меланжова каша на някоя неизследвана планета. — Хазимир пусна в устата си една захаросана фурма, облиза лепкавите си пръсти и глътна сладкия плод. — Само че и досега — нищо…

— Баща ми трябва да увеличи наградата — подхвърли Шадам. — Не влага достатъчно усилия за намирането на решение.

Фенринг внимателно огледа безупречния си маникюр и чак тогава вдигна поглед към кронпринца.

— А не е ли по-правдоподобно допускането, че Елруд IX просто не желае да обмисли всички налични възможности?

— Той е некадърен, но не е тъпак. Защо го подозираш?

— Ами ако някой му подскаже да използва. Бене Тлейлакс например? И то като единствения достъпен изход?

Хазимир се облегна на най-близката каменна колона и зачака реакцията на Шадам, чието лице за миг се сгърчи от погнуса.

— Мръсните тлейлаксианци ли?! Защо пък би искал да си има вземане-даване с тях?

— Защото може и да стигнат до отговора на нашите въпроси.

— Сигурно се шегуваш! Как би могъл да се довериш на тлейлаксианците?

Кронпринцът си представи сивокожите джуджета с мазни коси, очички като мъниста, чипи нослета, остри зъби. Поддържаха изолацията си, а средищните им планети бяха напълно недостъпни. Съзнателно копаеха канавка за себе си в обществото, за да се въргалят на воля в нея.

Въпреки това бяха същински вълшебници в генното инженерство, охотно прибягваха до нетрадиционни и често смразяващи кръвта методи, занимаваха се с жива или мъртва плът, дори с биологически отпадъци. В своите загадъчни, но неизменно ефективни аксолотлови резервоари отглеждаха клонинги от живи клетки и голи от мъртви. Тлейлаксианците бяха извратливи твари. „Но как да се отнесеш сериозно към тях?!“

— Шадам, замисли се — нима те не са майстори в органичната химия и клетъчните механизми, хъм-а-а? Чрез собствената си шпионска мрежа научих, че джуджетата, независимо колко се гнусим от тях, са създали нова методика. И аз, както знаеш, имам някои… умения. Затова допускам, че тлейлаксианският подход може да се приложи и в едно бъдещо производство на изкуствен меланж… Ето го нашия източник. — Ярките очи на Фенринг се вторачиха в кронпринца. — Или и ти ще бягаш от всестранния анализ на проблема, за да оставиш всичко в ръцете на баща си?

Шадам сгуши глава в раменете си. Не знаеше какво да каже. Предпочиташе да поиграят на нещо. Не му харесваше да мисли за джуджетата. Тези религиозни фанатици бяха нетърпимо потайни. Не ги интересуваше как се отнасят към тях на другите светове. Най-безочливо изпращаха представителите си да се пазарят за главоломни цени на уникалните биоинженерни продукти, които предлагаха. Навсякъде бе плъзнала мълва, че нито един чужденец не е виждал тлейлаксианска жена. Никога. Предполагаше, че са или фантастично красиви, или… неописуемо грозни.

Фенринг забеляза тръпката на отвращение и размаха пръст.

— Шадам, не падай в същия капан като баща си! Щом съм твой приятел и съветник, просто съм длъжен да огледам и пренебрегнатите досега пътища, нали? Забрави тези предразсъдъци и помисли за невероятното ни надмощие, ако успеем — победа над Ландсрада, Сдружението и ПОСИТ, както и над онези интриганти — харконите… Ах, колко ще е забавно, ако всички усилия на династията Харконен да се сдобие с Аракис след прогонването на Ричиз се окажат напразни! — Заговори още по-кротко и разсъдливо. — Какво значение има, че вероятно би се наложило да преговаряме с тлейлаксианците, стига династията Корино да се отърве от задушаващия монопол и да има свой източник на подправката?

Шадам се вторачи в него, обърнал гръб на учебната машина.

— Това сигурно ли е?

— Не е! — озъби се Фенринг. — Няма как да е сигурно, преди да бъде направено. Но нека поне разнищим тази идея, за да не пропуснем шанса си. Ако не ние, все някой ще се сети… рано или късно. Може би дори самите тлейлаксианци. Трябва да се погрижим за оцеляването си.

— Как ли ще се разстрои баща ми, когато научи? Такива хрумвания не му допадат.

Старият Елруд бездруго не се отличаваше със самостоятелно мислене, а отровата на Фенринг още повече вцепеняваше мозъка му. Открай време императорът беше жалка пионка, местена насам-натам от противоборстващи политически сили. Може би слабоумният лешояд е сключил тихомълком сделка с харконите и им е дал контрола над добива на меланж. Шадам не би се учудил ако открие, че младият могъщ барон върти баща му на пръста си. Династията Харконен бе натрупала легендарни богатства и си служеше с неизчерпаем арсенал от средства, за да наложи влиянието си.

„Няма да е зле да ги посмачкаме малко…“

— Мога да задвижа целия този замисъл — заяви Фенринг с ръце на кръста. — Имам връзки. Ще успея да доведа тук пълномощник на Бене Тлейлакс, без да се разчуе. Нека той изложи идеята ни пред императора… а ако баща ти откаже, ще научим кой всъщност му дърпа конците. Уликите направо ще лъснат. Хъм-а-а, да уредя ли срещата?

— Да, да, действай! — натърти Шадам, явно взел решението си. — Да не протакаме. И не издавай тези звуци…

— Ще мине малко време, докато подредя всички фигури върху дъската, но си струва да потърпим.

До ушите им стигна пронизващ стон от съседната стая, последва го тъничък писък на блаженство. Сякаш и стените вибрираха.

— Нашият наставник явно се е научил как да задоволява малката си любимка — изръмжа Шадам. — Или тя се преструва?

Фенринг се ухили и врътна глава.

— Не беше тя, приятелю. Чуваш неговия глас.

— Ще ми се да видя какви ги вършат онези двамата…

— Не се притеснявай, всичко се записва, за да се — позабавляваш на спокойствие. Ако любимият ни учител бъде послушен, просто ще гледаме записите. Ако започне да се инати, ще изчакаме наложницата да бъде подарена на баща ти като лична играчка… и ще покажем подбрани моменти на император Елруд.

— Тъй или иначе — ще имаме каквото искаме — сви рамене Шадам.

— Именно, кронпринце.