Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Какви сетива ни липсват, та не можем да видим или чуем един друг свят, който е навсякъде около нас?

Оранжевата Католическа Библия

Някои откриваха красота в местността около Горския стражеви пост — истинско чудо на девствената природа. Но барон Владимир Харконен с неохота се отделяше от затворените помещения, правите ъгли, метала и стъклопласта. Режещо студеният въздух му се струваше особено неприятен без привичните миризми на смазка, механизми и инсталации. Твърде суров, дори враждебен дъх.

Съзнаваше обаче, че са се запътили към много важна цел, а и се забавляваше от още по-явното недоволство на извратения ментат. Пайтър дьо Врие едва смогваше да не изостава, връхната му роба се цапаше все повече, косата му стърчеше на всички страни. Макар неговото съзнание да работеше не по-зле от могъща машина, тялото му беше изнежено, хилаво и немощно.

— Господарю, тук всичко е излишно примитивно… — подхвърли ментатът. — Наистина ли се налага да вървим толкова надалеч? Нима няма какво друго да правим, освен да блуждаем в гората?

— Някои хора плащат прескъпо — отвърна баронът, — за да посещават такива места за отдих, както ги наричат.

— Пайтър, я си затваряй устата! — озъби се и Рабан. Катереха се по доста стръмен склон към заледен и прояден от пещери скален масив. Дьо Врие се начумери и също се сопна:

— Рабан, нали онова момченце надхитри тъкмо тук и теб, и прехвалените ти ловци?

Племенникът на барона се извъртя на пети и изгледа ментата изпод тежките си клепачи.

— Следващия път ти ще си дивечът — обеща злобно, — ако не си държиш езика зад зъбите!

— Аз, скъпоценният ментат на твоя чичо?! — безгрижно промълви Пайтър. — А с кого би могъл да ме замени?

— На място казано! — подсмихна се Владимир Харконен.

Рабан промърмори нещо нечленоразделно.

Стражи и егери на династията бяха претършували открай докрай усамотения ловен резерват, за да могат тримата мъже да вървят без обичайните си придружители.

Рабан носеше маула-пистолет в кобур на хълбока си, а през рамо — топлинна пушка. Уверяваше ги, че е способен да се разправи с който и да е хищник. Баронът не споделяше самоувереността му, защото едно момченце наистина се бе подиграло с него…

Приседнаха на каменен перваз да си поемат дъх и пак продължиха нагоре. Добраха се до оголени стени от пясъчник. Нисък процеп чернееше между ронливите скали и пръстта.

— Ето го — отдъхна си Рабан. — Да влизаме.

Баронът приклекна и освети дупката с малкия фенер на един от пръстените си.

— Не съм любител на пещерите — изсумтя дьо Врие. — А и вече се преуморих.

— Понеже не се поддържаш в добра форма — поклати глава Владимир Харконен. — Явно имаш нужда от физическо натоварване.

— Господарю, не за това ме купихте навремето.

— Купих те, за да вършиш всичко, което ти заповядвам!

Баронът се наведе и пропълзя на колене в отвора. Тесният, но ярък лъч прорязваше мрака напред.

Макар че самият Владимир Харконен полагаше неимоверни усилия да запази съвършенството на тялото си, през последната година го тормозеха необясними болежки и неочаквани пристъпи на слабост. Никой не забелязваше… или не смееше да спомене, че започваше да трупа тлъстини, въпреки че не ядеше повече отпреди. И кожата му доби някак плътен, нездраво блед вид. Вече се чудеше дали да не обсъди състоянието си със своите медицински експерти, може би дори с някой лекар от Сук въпреки чудовищната такса. Засега обаче се успокояваше с прозрението, че животът несъмнено е безкраен низ от проблеми.

— Тук вони на меча пикня — оплака се ментатът.

— Ти пък откъде знаеш как вони мечата пикня? — ухили се Рабан и го побутна, за да се промъкне след него.

— Ами… съдя по твоята смрад.

По-навътре тримата успяха да се изправят и баронът включи малък светоглобус. Всички грапави повърхности бяха покрити с влажен мъх и слегнала се мръсотия. Нямаше никакви признаци тук да е стъпвал човешки крак.

— Прекрасен образец на миметичната маскировка — одобри баронът. — Най-изпипаната ни работа.

Протегна ръка и изображението на задната стена помътня. Рабан пък напипа малка издатина и я натисна. Стената се изви настрана с тътен и откри входен тунел.

— Необикновено скривалище — отбеляза баронът.

Проходът към вътрешността на канарата се освети. Направиха няколко крачки и стената отново запуши входа. Дьо Врие се озърташе смаян.

— Господарю, налагаше ли се чак сега да науча тази тайна?

— Рабан е открил пещерата по време на лов. Ние… просто променихме това-онова с помощта на една чудесна нова технология. Мисля, че ще съзреш скритите й възможности, щом ти обясня всичко.

— Наистина сте подготвили добре скривалището — съгласи се ментатът. — Предпазливостта никога не е излишна с всички тези шпиони наоколо.

Баронът вдигна ръце към тавана и закрещя, докато почувства болка в белите си дробове:

— Дано кронпринц Шадам се удави в помийна яма! Не… нека се пържи в лавата на най-долния ад!

От този изменнически вопъл се стъписа дори Пайтър, а Владимир Харконен шумно се изкикоти.

— Тук — и никъде другаде по цялата Гайъди Прайм! — изобщо не ме е страх от подслушване. — Въведе ги в основното помещение. — Тримата можем да се затворим и да издържим дори нападение с незаконно атомно оръжие. И никой няма да ни открие. Негентропийните камери са толкова претъпкани с припаси и оръжия, че ще ни стигнат за цяла вечност. Вече скътах в пещерата най-важното: родословните архиви, финансовата документация, компроматите — до последната пикантна подробност, която сме научили за другите династии.

Рабан се настани до полирана маса и натисна бутон в края й. Изведнъж стените станаха прозрачни и жълтата светлина открои трупове, общо двадесет и един, окачени между слоевете стъклопласт като във витрини.

— Ето ги и строителите — обясни племенникът. — Това е нашият… мемориал в тяхна чест.

— Съвсем във фараонски стил — добави нехайно баронът.

Раздутата плът на телата беше покрита с петна, лицата им — зловещо разкривени. И все пак жертвите като че излъчваха безнадеждно примирение, а не ужас от смъртта, запечатан в последните им мигове. Всеки изпълнител на подобна поръчка за харконите би трябвало да знае, че е обречен.

— Ще бъдат малко неприятна гледка, докато изгният — продължи Владимир Харконен. — но след време ще имаме хубава колекция от спретнати чистички скелети…

Останалите стени бяха украсени със сложно преплетени грифони, както и с просташко откровени сексуални сцени с хора и животни, еротични орнаменти и механичен часовник, който също будеше отвращение. Рабан обаче доволно се засмя на равномерното и неспирно съчетаване между мъжки и женски полови органи, изрисувани по него.

Дьо Врие въртеше глава и попиваше с очи всяка подробност, за да попълни своята база данни. Баронът му се усмихна.

— Тези помещения са защитени с поле, което ги прави практически невидими. Никакъв скенер не може да ги засече: оптически, звуково, топлинно, дори с допир… Наричаме го не-поле. Помисли само — стоим в кухина, която просто не съществува за останалата Вселена. Идеалното място да обсъдим нашите… прелестни замисли.

— Не съм чувал да е създадено такова поле — усъмни се ментатът. — Нито от Сдружението, нито от иксианците. Кой го е открил?

— Сигурно си спомняш за онзи гостуващ изследовател от Ричиз.

— Чобин ли?

— Пристигна при нас тайно със сведения за най-авангардната разработка. Технологията е нова и крие още непроучени рискове, но нашето приятелче веднага е надушило перспективите. И постъпи умно — даде я на династията Харконен, за да се възползваме само ние от предимствата й, стига да му се отплатим достатъчно щедро.

— Изръсихме се, няма спор! — вметна Рабан.

— Не похарчихме напразно нито един соларий — укори го баронът и по навик затропа с пръсти по масата. — В тази не-сфера никой не може да ни подслуша, дори навигатор от Сдружението с проклетите си прозрения… А сега Чобин прави за нас нещо още по-възхитително.

Рабан нетърпеливо зашава на стола.

— Хайде да приказваме по същество!

Дьо Врие седеше до самопочистващата се маса с блеснали очи, докато ментатският му ум вече напрягаше способностите си, за да осмисли всички приложения и последици от това изненадващо средство за постигане на невидимост. Как да го употребят?… Погледът на барона шареше между грубите черти на племенника му и напрегнатото лице на ментата. „Ама че контраст! Двете крайности в интелектуалния спектър.“ Но и Рабан, и дьо Врие трябваше еднакво бдително да бъдат държани под око — първият заради тъпия си инат и сприхавостта, вторият поради опасната си проницателност…

Въпреки очевидните му недостатъци Рабан беше единственият харкон, подходящ да го наследи след време. За Абулурд не си струваше дори да мисли. Самият Владимир Харконен нямаше свои деца, ако не се броят двете незаконни дъщери, които останаха при Бене Гесерит. Значи беше длъжен да обучи племенника си как да употребява властта… и дори да злоупотребява с нея, когато се налага. Някой ден, на смъртното си ложе, баронът трябваше да е сигурен, че династията му ще се съхрани. „И ще бъда още по-доволен, ако преди това веднъж завинаги приключим с атреидите!“

Питаше се дали Рабан няма да се нуждае от двама ментати до себе си вместо от обичайния един. Зверската същност на племенника му щеше да превърне неговото управление в още по-развихрено насилие, вероятно невиждано дори на Гайъди Прайм въпреки дългия опит на харконите в изтезанията и потисничеството спрямо техните роби.

Владимир Харконен неволно се начумери.

— Добре, да поговорим за най-важното. И двамата ме слушайте внимателно. Пайтър, искам от теб всичко, което можеш да постигнеш!

Дьо Врие извади шишенцето със сок от сафо. Преглътна и млясна с устни — особено противен според барона звук.

— Получих много неприятни сведения от агентите си — натърти Владимир Харконен, — касаещи Икс и последните интриги на императора преди смъртта му. Осъществят ли се плановете му, ще се отрази плачевно на нашето благополучие. А ПОСИТ и Сдружението още не подозират нищо.

Рабан изсумтя, дьо Врие очакваше още данни.

— Оказва се, че Елруд и тлейлаксианците са сключили нещо като съюз, за да извършат една абсолютно незаконна мръсотия.

— Свинохлите и говната си пасват — избоботи Рабан и баронът се подсмихна на сравнението.

— Нашият непрежалим император лично е поощрил превземането на Икс. Принуди Верниус да се отцепят и настани там Бене Тлейлакс, за да започнат те някакви тайни изследвания, възползвайки се от усъвършенстваните съоръжения на иксианците.

— Какви изследвания, господарю? — попита ментатът. Баронът най-сетне изплю камъчето.

— Опитват се да създадат метод за синтез на меланж. Надяват се подправката, произведена по изкуствен път, да бъде евтина. Така ще направят излишни доставките от Аракис, тоест нас.

— Измишльотини! — прихна Рабан. — Никой не може да създаде меланж.

Ала ментатът вече свързваше чутото с отдавна известното му.

— Не бих си позволил да подценя тлейлаксианците… особено когато имат в ръцете си иксиански технологии. Така практически разполагат с всичко необходимо.

Рабан кипна.

— Но ако императорът сам си синтезира подправката, какво ще стане с нашите владения? И със запасите от меланж, които трупаме толкова години?

— Ако синтетичният заместител има свойствата на меланжа и е евтин — безстрастно изрече дьо Врие, — богатството на Харконен, опиращо се на подправката, ще се изпари мигновено.

— Това е самата истина, Пайтър! — Баронът удари с юмрук по масата. — Добивът на Аракис е безумно скъп. Ако императорът се сдобие със собствен източник на меланж, пазарът ще се срине… и династията Корино ще получи контрол над всичко. Императорът ще стане и монополист.

— В ПОСИТ изобщо няма да се зарадват на това — с неприсъща за него прозорливост отбеляза Рабан.

— Тогава да подхвърлим информация на Сдружението — предложи ментатът. — Трябва да им разкрием какво е подхванал императорът и да се погрижим Шадам да сложи край на експериментите. И ПОСИТ, и Сдружението едва ли биха искали да загубят всичко, което са вложили в добива на подправка.

— Пайтър, ами ако новият император успее да се договори с тях? — усъмни се баронът. — Династията Корино има значителен дял в ПОСИТ. Шадам ще гори от нетърпение да решава със замах проблемите в началото на властването си. Я си представи, че от ПОСИТ го притиснат да даде и на тях достъп до синтетичния меланж в името на разбирателството. А пък в Сдружението направо ще заподскачат от радост, ако си осигурят неограничени и евтини доставки на меланж. Просто ще забравят за Аракис.

— И ние оставаме на сухо! — изръмжа Рабан. — Всеки гледа да си изтрие краката в династията Харконен.

Клепачите на ментата се отпуснаха върху очите му, гласът нареждаше монотонно.

— Не можем да представим официално оплакване в Ландсрада. Членовете му ще се вкопчат яростно в новите възможности след появата на евтин заместител. В момента протичат промени и размествания в съюзните отношения и немалко от знатните родове горят от желание да ни лишат от монопола върху подправката. Не би ги спряло дори обстоятелството, че цената й ще намалее стремглаво. Единствените потърпевши ще бъдат онези, които са вложили много средства в трупането на незаконни запаси или в скъпия добив на Аракис.

— Тоест пак ние и най-близките ни съюзници — обобщи баронът.

— На вещиците от Бене Гесерит също ще им допадне да си купуват евтин меланж — подхвърли Рабан. — Какво ще правим тогава?

Дьо Врие отговори, без да се допита до господаря си.

— Династията Харконен ще трябва сама да се погрижи за своето бъдеще. Не бива да очакваме подкрепа от никого.

— Не забравяйте, че владеем Аракис само временно — обади се баронът. — Там сме, защото императорът и ПОСИТ ни търпят. А сега гадната планета се превърна в кука, на която сме овесени да съхнем. Налага се да бъдем много предпазливи!

— Нямаме военната сила да се опълчим срещу толкова много врагове — напомни Рабан.

— Значи ще прибегнем до по-изтънчени средства — вдигна рамене ментатът.

— Изтънченост?… — Веждите на барона се извиха. — Както кажеш! Винаги съм готов да опитам нещо ново.

— Задължително е да провалим изследванията на тлейлаксианците на Икс — отсъди дьо Врие. — Освен това предлагам династията Харконен да продаде част от собствеността си, за да увеличи наличните средства. Трябва да извлечем и повече печалби от добива на меланж, защото съвсем скоро можем да се простим с този източник.

Баронът се вторачи настойчиво в Рабан.

— Ще изстискаме всичко до капка. Ще накарам и онзи идиот — баща ти, да пришпори лова на мъхнати китове на Ланкивейл. Ще натъпчем хазната до пръсване. Иначе предстоящият сблъсък може да ни изцеди окончателно…

Пайтър избърса червена капка от устните си.

— Необходима е най-строга секретност. ПОСИТ бди зорко за финансовата ни активност. Веднага ще забележат всяко отклонение. Засега препоръчвам да не споделяме с никого за изследванията на тлейлаксианците. Не бива да изкушаваме ПОСИТ или Сдружението да обединят силите си с императора срещу династията Харконен.

Рабан се мръщеше от непривичните за него мисловни усилия.

— Но онези от Бене Тлейлакс вече се окопаха на Икс. Как ще им попречим, без всички да научат с какво се занимават? И без да издадем, че сме замесени? Имаме много врагове… Ще се нахвърлят вкупом срещу нас.

Ментатът изрече следващото си заключение:

— Някой друг ще ни подкрепи. И то без да съзнава ролята си.

— Кой? — недоверчиво попита Рабан.

— Затова доведохме Пайтър — усмихна се баронът. — Да чуем какво предлага.

— Основната възможност — промълви Дьо Врие — са атреидите.

Ченето на Рабан увисна.

— Пръста си няма да мръднат за нас!

— Старият дук е мъртъв, те още не са се опомнили. Лето е поривисто кутренце. Няма никакви приятели в Ландсрада и наскоро се изложи с речта си пред Съвета. Втори довод: династията Верниус, близък съюзник на Атреидес, бе прогонена от Икс при нашествието на тлейлаксианците. Доминик Верниус се крие и за главата му е обявена награда, а лейди Шандо бе убита. Атреидите приютиха двете им деца. Очевидно е, че подкрепят жертвите на Бене Тлейлакс. — Пайтър поучително вдигна показалец. — Безразсъдният младеж Лето е добър приятел на принца в изгнание. Новият дук ненавижда тлейлаксианците заради превземането на Икс, смъртта на лейди Шандо и съсипаното бъдеще на рода Верниус. „Атреидската династия цени верността и честта несравнимо повече от политическите изгоди“ — каза Лето пред Ландсрада. Може би дори смята за свой дълг да помогне на Ромбур Верниус да си възвърне Икс. Е, кой друг е по-подходящ да удари Бене Тлейлакс вместо нас?

Баронът обмисляше предложението със светнали очи.

— Тъй, значи… Ще предизвикаме война между династията Атреидес и тлейлаксианците! Така хем ще премахнем атреидите, хем ще смажем в зародиш производството на изкуствен меланж.

По погледа на племенника му личеше, че трудно смогва да следи плетеницата на узряващия план. Ментатът кимна.

— Ако не сгрешим в действията си, династията Харконен няма да бъде свързана със стълкновението. Получаваме каквото искаме, но ръцете ни остават чисти.

— Блестящо, Пайтър! Много се радвам, че не съм те екзекутирал досега, макар да ми даваш много поводи да го сторя.

— И аз се радвам, господарю.

Баронът отвори една от негентропийните камери и извади бутилка скъпо бренди от кирана.

— Ще вдигнем наздравица — ухили се той лукаво. — Тъкмо ми хрумна как да постигнем всичко това… — И двамата му слушатели наостриха слух. — Дук Лето ще присъства на коронацията на Шадам IV. Никоя Велика династия не би рискувала да оскърби падишах-императора в първия ден на възвеличаването му. Дьо Врие веднага схвана идеята.

— И щом потегли на път… имаме шанс да нанесем своя Удар.

— На Кайтен ли?! — сепна се Рабан.

— О, не. Подозирам, че ще бъде далеч по-забавно. Баронът опита на вкус сладкото отлежало питие.

— Ах… Какво чудо ще бъде възмездието ни… А Лето изобщо няма да знае какво му се е стоварило на главата.

— Ще го накараме да се гърчи, а? — грейна племенникът му.

Владимир Харконен подаде кристалните чаши на Глосу Рабан и на ментата си. Рабан изгълта напитката на един дъх, а дьо Врие само втренчено гледаше питието, сякаш извършваше химически анализ с очите си.

— Да, момко, ще се гърчи, докато не го настъпи големият имперски ботуш!