Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

В историята намираме потвърждение, че технологичният напредък не може да бъде представен с равномерно издигаща се крива. Има периоди на застой, на резки скокове и дори на връщане назад.

„Технология на Империята“, 532-ро издание

Двете фигури в сенките наблюдаваха как доктор Юнгар, изтрил всякакво изражение от лицето си, прокарва медицинския скенер над тялото. Проснатият на леглото старец имаше пепеляв цвят и сякаш тънеше в пухкавите завивки. Апаратът жужеше.

„Вече няма нужда от наложниците си“ — помисли Шадам.

— Императорът е мъртъв — обяви лекарят от Сук.

— Ах, най-сетне е намерил покой — дрезгаво промълви кронпринцът.

Дали Елруд накрая бе научил кой е виновникът за смъртта му? Преди да се изцъклят, гущерските очи на дъртака се бяха вторачили в него. И коремът на наследника сякаш се вледени от спомена за деня, в който императорът бе разкрил съучастието му в убийството на Фафнир…

Подозирал ли е? Проклинал ли го е в последните си мисли?

Е, вече нямаше как да промени фактите. Престарелият повелител най-после се спомина, и то заради решението на Шадам. А, не… Фенринг измисли всичко! Нека той понесе цялата вина, ако се наложи.

Скоро нямаше да бъде кронпринц, а падишах-императорът на Опознатата Вселена. Не биваше да издаде с нищо вълнението и ликуването си. Ще почака до тържествената церемония.

— Предполагаше се — изрече Хазимир Фенринг до него, свел голямата си глава. — Горкият, отдавна боледуваше, хм-а-а…

Лекарят затвори апарата и го пъхна в джоба на туниката си. Всички други бяха прогонени от спалнята — наложниците, стражите, дори лорд-камерхерът Хезбан.

— Все пак има нещо странно — промълви Юнгар. — Дни наред ме измъчва мисълта за някакво несъответствие… Не е напълно естествена смърт. И е задължително да бъдем абсолютно точни в заключенията си заради императора…

— Покойния император — изтърси Шадам, преди да помисли.

С едва забележим жест Фенринг го подкани към сдържаност.

— Именно — подчерта и лекарят.

Дали този типичен представител на школата Сук не беше просто огорчен, че повече няма да смуче от тях фантастичните такси за проточилото се лечение?

— Драги ми докторе — подхвана Фенринг, — император Елруд беше на преклонна възраст и не издържаше на напрежението. Ние, най-приближените до него, нямаше как да не забележим промените към по-лошо в здравето и умствените му способности през… да речем, през последните две години. Струва ми се, че не е уместно да изказвате необосновани подозрения, които само могат да навредят на реда и спокойствието в Империята в толкова труден момент, хм-а-а… Падишах-императорът Елруд IX живя повече от сто и петдесет години, което е едно от най-дългите царувания в историята на Корино. Нека почива в мир!

Шадам се прокашля.

— Докторе, а какво друго е, ако не естествена смърт? Кой би могъл да се справи с мерките за сигурност на баща ми? Навсякъде стражи и детектори за отрови…

Юнгар погледна неловко към дребния мъж с лице на невестулка и пак се взря в кронпринца.

— Не съм следовател, за да отговоря на въпросите за вероятния извършител, подбудите му и възможностите, които е имал. Убеден съм обаче, че един ментат би ви дал достатъчно изчерпателен отговор. Ще представя наличната информация пред контролния ни съвет. Задължителна формалност.

— Кой би дръзнал да стори това с баща ми?! — повиши тон Шадам и пристъпи към леглото.

Този надут самохвалко от Сук отдавна го вбесяваше. А и мъртвецът сякаш ги гледаше обвиняващо.

— Сир, първо трябва да събера допълнителни данни.

— Данни ли?! Какви по-точно?

Шадам се овладя с усилие. Пот изби по челото му и той неволно прокара пръсти през грижливо вчесаната си червеникава коса. Май прекаляваше…

А непоклатимо хладнокръвният Фенринг нехайно пристъпи от другата страна на императорското ложе, където беше чашата с недопита меланжова бира.

Лекарят зашепна така, че да го чува само кронпринцът:

— Принц Шадам, като възпитаник на Сук мой дълг е да ви предупредя, че вероятно и вие сте изложен на голяма опасност. Някои сили… според прочетените от мен доклади… не искат династията Корино да остане на власт.

— Откога в школата Сук получават доклади за съотношението на силите и интригите в Империята? — попита Фенринг, плъзнал се безшумно към тях.

Не чу думите, но от години знаеше как да разчита движенията на устните — особено полезно умение при шпиониране. Мъчеше се да научи на същото и Шадам, но кронпринцът напредваше трудно.

— Имаме свои източници — сопна се Юнгар. — Уви, такива връзки са необходими дори и на школа, която се е посветила на човешкото здраве. Живеем в опасни времена…

— Подозирате ли някого? — тихо попита кронпринцът. Дали не можеха да насадят лорд-камерхера Хезбан?

Ще скалъпят доказателства, ще пуснат слухове…

— Сир, на ваше място щях да подозирам всекиго в името на собствената си безопасност. Бих искал да извърша аутопсия на император Елруд. Ако работя с някой от колегите ми, ще успеем да направим задълбочен анализ на всеки орган, всяка тъкан, дори всяка клетка… за да сме сигурни.

Лицето на Шадам се сви в гнуслива гримаса.

— Не е кой знае каква почит към баща ми да го накълцате. Той изпитваше ужас само от мисълта за операция. Сега трябва да се подготвим за погребалната церемония. И, естествено, за моята коронация.

— Напротив — настоя Юнгар, — почитаме паметта на императора, като се опитваме да установим от какво е починал. Може би нещо е заложено в тялото му по времето, когато поведението му се промени. Ние, лекарите от Сук, бихме могли да открием и най-малките следи дори две години по-късно.

— Гади ми се, като си представя аутопсия — промърмори Шадам. — Аз съм престолонаследникът. Забранявам!

Озърна се към мъртвия старец и космите по ръцете му настръхнаха от илюзията за реещ се над трупа призрак. Взираше се недоверчиво в сенките по ъглите и в студената камина. А бе очаквал да изпитва само въодушевление, когато най-сетне наследи Трона на Златния лъв от баща си!…

— Сир — все тъй спокойно изрече Юнгар, — имперските закони ми дават правото да предявя официално искане. И за ваше добро би трябвало да сторя точно това. Виждам, че още нямате опит в интригите, защото сте израснал под закрила. Несъмнено ме смятате за прекалено мнителен, но ви уверявам, че не греша. Интуицията ми подсказва, че има нещо нередно.

— Може би уважаемият доктор е прав — намеси се и Фенринг.

— Ти пък каква… — Шадам видя особения блясък в очите на приятеля си и млъкна. Изви глава към Юнгар. — Трябва да обсъдя въпроса със съветника си.

— Разбира се. Отдръпнаха се до вратата.

— Да не си се побъркал?! — сърдито зашепна кронпринцът.

— В момента е по-разумно да се съгласиш. А не след дълго поради… — Фенринг се усмихна, подбирайки подходящата дума — … злощастно недоразумение… дъртият Елруд ще бъде кремиран, преди те да са се докопали до трупа.

— Ясно — Шадам сякаш се сепна от нещо и се обърна към Юнгар. — Моля ви, извикайте колегата си и извършете аутопсията. Тялото на баща ми ще бъде преместено в дворцовата болница, където ще имате най-добри условия за работа.

— Докато другият лекар пристигне, ще мине поне денонощие — предупреди Юнгар. — Бихте ли наредили да замразят трупа?

Кронпринцът се усмихна любезно.

— Разбира се.

— В такъв случай, сир, с ваше позволение…

Лекарят от Сук се поклони и припряно излезе. Дългата му коса се поклащаше, пристегната от сребърния пръстен.

Когато останаха сами, Фенринг се подсмихна.

— Трябваше или да му угодим, или да затрием мръсника.

Само час по-късно поредица от недоразумения доведе до превръщането на император Елруд IX в купчинка пепел, която отгоре на това не попадна в урната. Един от низшите прислужници и двама санитари платиха с живота си за грешката.