Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Ние сме любители на обобщенията. Но не можете да очертаете със спретнати линии проблеми от планетарен мащаб. Планетологията е наука, която крои по мярка.

Пардот Кайнс,

„Монография за екологичното възстановяване

на Салуса Секундус след бедствието“

На императорската планета Кайтен грамадните здания сякаш целуваха небето. Великолепни изваяния и пищни многоетажни фонтани обрамчваха кристалната настилка на булевардите като в съновидение. Човек можеше да ги разглежда с часове.

Пардот Кайнс обаче успя да зърне съвсем откъслечно гледките, защото имперските гвардейци го водеха с отсечена маршова стъпка към двореца. Не биха изтърпели някакъв планетолог да задоволява любопитството си. Имаха задача без забавяне да го съпроводят до огромната куполообразна тронна зала. Императорът на Опознатата Вселена не можеше да чака, докато поданиците му се зазяпват наляво и надясно.

Мъжете от ескорта на Кайнс носеха униформи в черно и сиво, безупречно чисти и украсени с медали и ширити. Всяко копче беше старателно излъскано, всяка лентичка — изгладена и опъната. Петнадесет сардаукари, елитните воини на императора, го обкръжаваха като малка армия.

Въпреки това блясъкът на този столичен свят бе зашеметил планетолога. Той подхвърли на най-близкия гвардеец:

— Обикновено лагерувам някъде на открито или газя в блатата на планети, където никой друг не иска и да стъпи.

Когато обикаляше из суровите затънтени местности, не си бе и представял, че има такава красота. Войникът не отговори на високия кльощав чужденец. Сардаукарите се обучаваха за съвършени бойни машини, не за светски приказки.

— Ето — продължи Кайнс, — сега съм тук, изтъркан чак до третия подкожен слой и натруфен като благородник.

Подръпна дебелия рипсен плат на тъмносинята си куртка, за да подуши аромата на чиста кожа. Пипна и оредялата си пясъчноруса коса, сресана право назад над високото чело.

Ескортът припряно изкачваше привидно безкраен водопад от полирани каменни стъпала, украсени със златни шарки и искрящи скъпоценни сукоази. Кайнс отново заговори войника отляво:

— За пръв път идвам на Кайтен. Обзалагам се, че вече не забелязвате тукашните прелести, щом ги виждате всеки ден…

Да, сякаш говореше на глух.

Пардот Кайнс беше изтъкнат и уважаван експерт по екология, геология и метеорология, познаваше добре ботаниката и микробиологията. Изучаваше с маниакално увлечение загадките на цели светове. Но хората и до днес си оставаха недостъпна тайна за него… например тези гвардейци.

— Кайтен е много… уютен в сравнение със Салуса Секундус. Между другото, там отраснах. Бил съм и на Бела Тегойзе — почти същата унила картинка, мрачна планета с две слънца-джуджета. — Накрая се примири, загледа се напред и замърмори единствено на себе си: — Падишах-императорът ми заповяда да прекося половината галактика, за да дойда тук. Поне да знаех защо…

Никой не бе благоволил да му обясни досега.

Минаха под проядена от времето арка. Кайнс вдигна глава и опитът на геолог веднага му подсказа откъде е редкият червен вулканичен камък — опустошената Салуса Секундус. Учуди се, че някой е пожелал да съхрани реликва от почти недостъпната планета-затвор със съсипана екосистема. Изведнъж се почувства глупаво — ами да, Салуса е била имперското средище, макар и преди хилядолетия… преди катастрофата да промени всичко. Несъмнено династията Корино бе пренесла арката невредима чак дотук като спомен за миналото или пък, за да покаже на другите как императорският род се справя и с нещастия, погубващи цели планети.

Преди да пристъпи под украсените със скъпоценни камъни тавани на самия дворец, той погледна за миг чистата синева на небето. Докато пътуваше, усамотен в изолиран отсек на един хайлайнер на Сдружението, той отдели време да научи нещо повече за столичната планета. Досега не бе прилагал уменията си на планетолог към толкова цивилизовано място. Кайтен бе изискано планиран и усъвършенстван — с обрамчени от дървета булеварди, прекрасна архитектура, обилно напоявани градини, цъфтящи живи плетове… и какво ли не още.

Официалната императорска пропаганда твърдеше, че тук е винаги топло, климатът — неизменно умерен. Няма бури, никакви облаци не загрозяват небесата. Отначало се усъмни, че това е само реклама, но още докато изящната совалка на Сдружението се спускаше към повърхността, забеляза безбройните метеоспътници. Технологиите за климатичен контрол поддържаха спокойствието и уюта на Кайтен.

Знаеше, че инженерите по управление на климата лесно могат да бъдат вкарани в капана на нечия глупава заблуда кое е най-добро за хората. И те наистина го правеха… създавайки среда, която накрая сломяваше ума, духа и тялото. Императорският род никога не би могъл да забележи опасността. Членовете му продължаваха да се изнежват под слънчевото си небе, разхождаха се в добре напоените с вода паркове и дори не подозираха за екологичната катастрофа, която дебнеше съвсем близо до притворените им в наслада очи. Кайнс си помисли, че би било чудесно предизвикателство да остане тук и да проучи последиците, макар да не му се вярваше император Елруд IX да го е призовал, за да му възложи такава задача…

Ескортът навлизаше все по-навътре в ехтящия дворец, покрай безброй статуи и класически картини. Ширналата се зала за аудиенции би могла да послужи като арена за гладиаторски битки на древните. Подът представляваше шарено поле от каменни квадрати — всеки донесен от различна планета.

Подминаваха придворни в смайващи одежди от нишки на скъпи метали. Служители разнасяха всевъзможни документи и си шепнеха доверително, сякаш единствени те можеха да осъзнаят значението на поверените им дела. Кайнс се чувстваше като чуждо тяло в този свят на политиката. Предпочиташе своята дива пустош. Великолепието го смайваше, но жадуваше за самотата, за неизбродените земи и изненадите от непознати растения и животни. Чувстваше, че скоро ще го заболи глава от шетнята наоколо.

Сардаукарите го въведоха в продълговато фоайе под призматични светилници. Резките ритмични крачки звучаха като оръдейни изстрели, само неуверените стъпки на планетолога не бяха в съзвучие с тях.

Пред него на висок подиум от синьо-зелен кристал се издигаше Тронът на Златния лъв, издялан от един-единствен къс хагалски кварц. На този ослепителен шедьовър седеше Елруд Корино IX, император на Опознатата Вселена.

Кайнс се взря в човека отсреща. Императорът беше смущаващо слаб, превърнат почти в скелет от старостта, с тежка едра глава върху тънка шия. Сред такъв неимоверен разкош и драматично изтъкнато богатство твърде възрастният владетел изглеждаше някак незначителен. Но с едно незабележимо помръдване на показалеца с разкривени стави той имаше властта да обрече цели планети на унищожение, както и да изтреби милиардите им обитатели. Елруд заемаше Трона на Златния лъв почти век и половина. А колко ли планети обхващаше Империята? Повелител на колко живи същества беше този мъж? Кайнс се питаше дали някой изобщо би успял да осмисли такива смразяващи числа, дори и да ги знаеше.

Изправиха го пред подножието на подиума. Той се усмихна неуверено към Елруд, преглътна тежко, извърна се и направи дълбок поклон. Никому не хрумна да му подскаже как подобаваше да се държи, а планетологът не бе свикнал със светските обноски. Лек канелен дъх стигна до ноздрите му от халбата с меланжова бира, поставена на масичка до трона.

Един паж пристъпи напред, кимна на командира на ескорта и изрече гръмогласно на галах, общия галактически език:

— Планетологът Пардот Кайнс!

Споменатият изопна рамене и се постара да застане по-изпъчен, въпреки че се почуди защо ли беше нужно да го представят толкова надуто. Императорът явно знаеше кого са му довели, иначе би ли го повикал? Умуваше какво приветствие ще е подходящо, но реши да изчака.

— Кайнс. — Гласът на Елруд IX беше слабоват и дрезгав, сякаш преуморен от резките заповеди, изричани десетилетия наред. — Явяваш се пред мен с недвусмислени препоръки. Съветниците ни проучиха мнозина кандидати, но сред всички предпочетоха именно теб. Е, какво ще кажеш?

Пардот смънка неловко колко е поласкан, прокашля се и зададе въпроса, който не му даваше мира:

— Но, господарю, за какво всъщност съм бил избран?

Императорът се разсмя хрипкаво и се облегна на трона.

— Приятно разнообразие е да видя човек, който е по-загрижен да задоволи любопитството си, отколкото да каже само най-правилните за случая думи или да се умилква на тъпите угодници, с каквито съм заобиколен. — От усмивката лицето му се разтегна като гума и бръчките се проточиха още повече. Кожата имаше сивкавия оттенък на пергамент. — В досието ти е отбелязано, че си израснал на Салуса Секундус и си написал изчерпателни, дори неоспорими трудове за екологията на планетата.

— Да, повелителю… тоест Ваше величество. Родителите ми бяха административни служители, изпратени на работа в имперския затвор на Салуса. Аз бях още дете и те ме взеха със себе си.

От дочутите недомлъвки Кайнс се бе досетил, че майка му или баща му са разгневили с нещо Елруд и заради недоволството му са попаднали на планетата за наказания. Но там младият Пардот просто се бе захласнал по опустошените територии. Щом наставниците привършиха с обучението му, той почти не напускаше изтерзаните от катастрофата земи — събираше факти, изучаваше насекомите, бурените и издръжливите животни, успели да оцелеят след атомната буря, вилняла в древността.

— Да, да! — махна с ръка Елруд. — После са ги прехвърлили на друг свят.

— Така е, повелителю — кимна Кайнс. — На Хармонтеп.

— Но ти си се върнал на Салуса по собствено желание?

— Ами, ъ-ъ, имаше още много да се изследва там. Пардот се възпря навреме, преди да свие рамене от притеснение. Задълго оставаше съвсем сам в затънтената пустош, за да събере в съзнанието си цялата загадъчна картина на климата и екосистемите. Преживял бе много лишения и трудности, веднъж дори го подгониха лаза-тигри, но успя да се спаси. По-късно издаде обстоен трактат за годините си на Салуса, пълен със забележителни прозрения за някога прекрасния, а сега почти обезлюден бивш столичен свят на Империята.

— Дивата суровост на планетата изостри интереса ми към екологията. Несравнимо по-плодотворно е да се изследва… съсипан свят. Трудно ми е да науча нещо в място, което е прекалено цивилизовано.

Елруд се изкикоти и се озърна, затова всички придворни побързаха да последват примера му.

— Например Кайтен, така ли?

— Е… Сигурен съм, повелителю, че и тук се намират любопитни кътчета — промърмори Пардот с надеждата да не е сбъркал непростимо.

— Добре казано! — изведнъж отекна гласът на императора. — В твое лице, Кайнс, съветниците ми са направили точен избор.

Планетологът не измисли уместен отговор и само се поклони непохватно.

След десетте години на Салуса Секундус се бе прехвърлил в заблатения хаос на мъждиво осветената Бела Тегойзе. Откри и други светове, които му допаднаха. Навсякъде успяваше да се изхрани с каквото раждаше земята, не беше капризен. Най-важно винаги си оставаше натрупването на научни данни, надничането под камъните и търсенето на нови тайни, породени от природните процеси.

Любопитството му все повече растеше. Защо все пак го бяха довели пред височайшето присъствие?

— Ваше величество, ако позволявате да ви попитам отново… Какво точно смятате да ми възложите? — Спря за миг и добави припряно: — Разбира се, ще служа с радост на своя повелител където и да било!

— Ти, Кайнс, си всепризнат като човек, разчитащ книгата на непознатия свят. Способен си да подложиш на анализ и най-сложните екосистеми, за да бъде извлечена от тях полза за Империята. Избрахме те да отидеш на пустинната планета Аракис и там да приложиш магиите си.

— Аракис! — не сдържа изумлението си (и искрената си радост) Кайнс. — Мисля, че скитащите свободни я наричат Дюна.

— Каквото и да е името й — по-рязко изрече императорът, — тя е един от най-неприятните, но и най-важните светове в Империята. Разбира се, известно ти е, че е единственият източник на подправката меланж.

— Отдавна се питам — кимна планетологът — защо никой от търсачите не намери тази подправка другаде… а и защо досега не проумяхме как тя възниква и се натрупва.

— Желанието ни е ти да откриеш това! — натърти Елруд. — Крайно време е.

Пардот внезапно се запита дали не е прекалил със свободното си държание и малко се стресна. Намираше се в най-величествената тронна зала сред цял милион планети и дори разговаряше с император Елруд IX. Някои придворни го гледаха с неприязън, други с ужас, а трети — злорадо, в очакване да си навлече жестоко наказание. Но още в следващия миг той се замисли за просторите от нажежен пясък, за величествените дюни и чудовищните пясъчни червеи. Досега бе ги виждал само във филмокнигите. Забравил неучтивостта си, затаи дъх, за да вникне в подробностите.

— Жизнено важно за бъдещето на Империята е да разкрием тайната на меланжа — подхвана пак Елруд. — И до днес никой не е отделил за това достатъчно време и усилия. Хората смятат Аракис за неизчерпаем извор на богатство и не ги интересува защо е така. Недалновидно мислене! Ето го предизвикателството пред теб, Пардот Кайнс. Назначаваме те за официален имперски планетолог на Аракис.

Докато изричаше решението си, императорът се вглеждаше в обветреното лице на този мъж на средна възраст и отново се опитваше да го прецени. Убеди се веднага, че Кайнс не е потаен човек — чувствата и пристрастията му тутакси проличаваха. Съветниците също изтъкваха, че планетологът няма никакви политически амбиции или обвързаност. Интересувала го само работата му… и стремежът да разбере естественото устройство на Вселената. Имал почти детинско влечение към враждебни и сурови природни системи. Ще се заеме със задачата си с безгранично въодушевление и ще изразява мнението си откровено.

Елруд бе прекарал твърде голяма част от живота си сред престорено засмени блюдолизци, безмозъчни усти, вечно изричащи „да“. Но този корав мъж с грубовати обноски по нищо не приличаше на тях.

Беше извънредно важно да проникнат отвъд известните факти за подправката, за да подобрят добива й. Некадърното управление на Абулурд Харконен, последвано от грешките и произшествията заради прекомерното настървение на по-младия барон Владимир, можеха да доведат до безизходица. А притокът на подправката не биваше да секва.

Сдружението имаше нужда от огромни количества, за да запълва контейнерите на своите мутирали навигатори. Самият той, както всички от висшите съсловия на Империята, употребяваше всекидневно нарастващи дози, за да се поддържа бодър и да удължи живота си. Школата Бене Гесерит използваше подправката, за да подготвя още свети майки. Ментатите също съсредоточаваха умовете си с нейна помощ.

Макар да не одобряваше много от скорошните безмилостни промени, извършени от младия барон, Елруд не можеше просто да поеме сам управлението на Аракис. Благодарение на десетилетия политически интриги родът Харконен бе получил планетата след отнемането й от рода Ричиз.

От цяло хилядолетие губернаторството на Аракис беше истински дар на Империята за подбран род, който изтръгваше богатствата от пясъците й не по-дълго от век. Всеки път, когато владението трябваше да премине от едни ръце в други, се надигаше същинска буря от молби и настоявания за връщане на услуги. Подкрепата на Ландсрада винаги се получаваше с множество прикачени за нея връзки и някои от тях Елруд усещаше по-задушаващи от примка.

Вярно, беше император, но властта му зависеше от внимателно поддържаното и неустойчиво равновесие на съюзите с множество сили, сред тях Великите и Малките династии в Ландсрада, Космическото сдружение и всеобхватните търговски конгломерати като ПОСИТ. Още по-трудно му беше да се справя с другите сили, които предпочитаха да не излизат на сцената.

„Трябва да наруша равновесието. Тази история с Аракис се проточи прекалено.“

Императорът се приведе напред и внезапно прозря, че Кайнс направо ще се пръсне от радост и нетърпение. Най-искрено желаеше да отиде на пустинния свят. Толкова по-добре!

— Научи всичко възможно за Аракис и ми изпращай редовно доклади. На рода Харконен ще бъде наредено да ти съдейства и да те подкрепя с необходимото. — „Дори изобщо да не им харесва, че имперски наблюдател ще се вре навсякъде.“ Барон Харконен отскоро управляваше планетата и засега императорът можеше да го върти на пръста си. — Ние ще ти осигурим всичко, от което се нуждаеш за пътуването. Състави списъка си и го предай на моя камерхер. А пък на Аракис Харконен ще ти осигурят останалото.

— Нямам големи потребности — отвърна Кайнс. — Изглежда се нуждая само от мозъка и очите си.

— Разбирам, но все пак помисли дали баронът няма да ти е полезен с нещо!

Елруд отново се усмихна и отпрати планетолога. Забеляза, че на излизане походката на Кайнс бе много по-енергична.