Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Квизац хадерах: „скъсяване на пътя“. Това е изразът, с който в Бене Гесерит обозначават упорито търсеното генетично решение — бене-гесеритка, но от мъжки пол, чиито естествено присъщи психически сили ще преодолеят пространството и времето.

„Терминология на Империята“

Поредното студено утро. Малкото бяло-синьо слънце Лаоджин едва-едва надничаше над керемидените покриви през дъждеца.

Светата майка Анирул Садоу Тонкин вдигна още по-високо яката на черната си роба, за да се опази от наситения с влага вятър, който налиташе от юг и размяташе бронзово-кестенявите й къдрици. Забързаните й стъпки звучаха глухо по мокрите плочи и я водеха право към сводестия вход на административната сграда.

Закъсняваше, затова почти тичаше, макар да беше неприлично жена с нейното положение да бъде видяна как бърза подобно на изчервена от неудобство ученичка. Старшата майка и подбрани нейни съветнички я очакваха в залата на Ордена, и то за среща, която не можеше да започне без присъствието й. Само тя носеше у себе си пълните размножителни програми на Сестринството и съответстващото им от Другите Памети знание.

Разпрострелият се нашироко комплекс на училището за свети майки на Уалах IX беше и базата за операциите на Бене Гесерит из цялата Империя. Историческото първо убежище на Сестринството бе изградено тук още в дните след Бътлъровия джихад, в зората на великите школи, заели се с развитието на човешкото съзнание. Някои от сградите бяха на хиляди години и сякаш отекваха от духове и спомени. Стилът на издигнатите в по-късни векове грижливо наподобяваше първоначалния. Пасторалният вид на комплекса въплъщаваше едно от основните правила на Сестринството — минимална показност, максимално съдържание. Същото можеше да се каже и за външността на Анирул — удълженото й лице излъчваше кротостта на гълъбица, но големите очи таяха дълбините на хилядолетията.

Зданията бяха с вградени във външните си стени колони, измазани с хоросан, с мъх по керемидите и островърхи светоусилващи прозорци, събиращи лъчите и топлината на малкото слънце. Простичко разположените улици и алеи, както и старомодната архитектура с нищо не издаваха трудната за разгадаване плетеница и тежкото бреме на историята, която се преподаваше зад тези стени.

Всъщност навсякъде в Империята Сестринството внимаваше да не си вири много-много главата, макар да присъстваше на всички важни места; накланяше везните на политиката в решителните моменти, наблюдаваше, побутваше тук-там и обикновено постигаше собствените си цели. Беше добре, че другите ги подценяваха — така сестрите срещаха по-малко пречки по пътя си.

Въпреки трудностите и лишенията на живота тук Уалах IX си оставаше идеалното средище за развитие на духовните сили, необходими на светите майки. Сложно съчетаните структури от градежи и посветили се на своите дела труженици бяха прекалено ценни, прекалено наситени с история и традиции, за да бъдат лесно заменени с нещо друго. Е, да, имаше по-гостоприемни светове с мек климат, но ако една послушница не можеше да понесе условията на тази планета, значи нямаше да издържи и страданията, суровата среда и често болезнените решения, с които живееше истинската бене-гесеритка.

Контролирайки учестеното си дишане, светата майка Анирул пробяга нагоре по хлъзгавите от дъжда стъпала на административната сграда и се озърна за миг към площада. Макар винаги да ходеше гордо изправена, раменете й сякаш се огъваха под товара на миналото и паметта… впрочем за бене-гесеритките между двете почти нямаше разлика. Предишните поколения оставаха будни в Другите Памети — многогласие на мъдрост, опит и мнения, достъпно за всяка света майка; а тя, Анирул, го чуваше особено отчетливо.

Точно тук първата старша майка Ракела Бето-Анирул (бе наречена на нея!) изричала легендарните си слова към зараждащото се Сестринство. Ракела създала новата школа от група отчаяни и фанатични последователки, които още не можели да се отърсят от кошмарните столетия под игото на мислещите машини.

„Дали тогава си разбирала на какво даваш начало? — помисли Анирул. — Толкова кроежи, толкова планове… и си заложила всичко на една-единствена тайна надежда!“ Понякога заровеното дълбоко в паметта присъствие на старшата майка Ракела й отвръщаше. Не и днес.

У Анирул гласовете на миналото говореха сякаш по-гръмко. Намираше утеха и опора в гъмжилото от спомени, а и съвет в труден момент. Така отбягваше глупавите грешки.

Ако не отидеше навреме на срещата, сигурно щяха да я обвинят, че се разсейва ненужно. Някои и без това подхвърляха, че е прекалено млада, за да бъде светата квизац майка, но тъй или иначе Другите Памети й разкриваха повече, отколкото на останалите. Всъщност бене-гесеритките от миналото й бяха открили всичко, докато огромното мнозинство от сестрите не достигаха до такива подробности. Идеята за квизац хадерах се бе зародила като мечта на Сестринството преди много хилядолетия — още по време на тайните сбирки, предшествали победоносния джихад. Бене Гесерит провеждаше разнообразни размножителни програми, за да подбере и усили различни способности на човечеството, и никой не можеше да ги обхване изцяло с мисълта си. А генетичните линии в проекта за създаването на новия месия бяха най-ревностно пазената тайна в цялата история на Империята. Дори гласовете от Другите Памети не я издаваха на носителките си.

На Анирул обаче разкриха цялата схема и значението й. От своето поколение тя бе избрана за светата квизац майка, която да ръководи напредъка към най-важната цел.

Все пак известността и влиянието й в Сестринството нямаше да я оправдаят, ако закъснее. Наистина доста голяма част от другите свети майки смятаха, че е недозряла и поривиста…

Отвори тежката врата, покрита с йероглифи на език, който само сестрите помнеха и разбираха. В преддверието я чакаха десет от тях, също облечени в грубовати закачулени черни роби. Тихите им разговори сякаш придаваха живот на невзрачното здание. „Съкровища могат да се крият и под грозна черупка“ — гласеше една от максимите на Бене Гесерит.

Отдръпнаха се, когато Анирул мина между тях — досущ плувец, порещ водата. Сетне влязоха след нея в осмоъгълната зала на Ордена. От прастари времена тук се събираха ръководителките на Сестринството.

Край стените на овехтялото от времето помещение бяха наредени скамейки от бяло елакско дърво. Старшата майка Харишка се настани на една от тях като обикновена послушница. Лицето й издаваше, че в нея се е смесила кръвта на няколко човешки раси. Беше възстара и прегърбена, но тесните извити очи надничаха зорко изпод качулката.

Другите свети майки също седнаха на свободните скамейки. Шумоленето на дрехите им стихна, смълчаха се. Отнякъде в древната сграда се чуваше тихо поскърцване.

— Анирул, очаквам доклада ти — най-сетне промълви старшата майка с едва доловим намек за недоволство от забавянето. Харишка заповядваше на цялото Сестринство, но Анирул имаше властта да взема окончателни решения за проекта. — Обеща да ни представиш генетичните обобщения и прогнози.

Светата майка застана в средата на залата. Над нея сводестият таван се разтваряше като цвете към готическите прозорци от пъстър стъклопласт. Около всеки от тях бяха наредени родовите гербове на велики предводителки в историята на Ордена.

Потисна напрежението, вдиша дълбоко и накара гълчавата в съзнанието си да секне. Много от сестрите в Бене Гесерит нямаше да харесат словата, които щеше да изрече след секунди. Гласовете от миналото я подкрепяха и успокояваха, но й предстоеше да защити собствените си съждения. Трябваше да бъде искрена докрай — старшата майка имаше изтънчен усет и за най-лекото отклонение от истината. По-точно казано, тя забелязваше всичко, а сега бадемовите й очи просветваха от нетърпеливо очакване.

Анирул се прокашля и закри с длан устата си. Заговори с насочен шепот, който стигаше единствено до ушите на седналите край стените. Нито звук не би попаднал в скрито устройство за подслушване. Събралите се тук знаеха достатъчно за работата й, но въпреки това изреждаше и подробностите, за да подчертае колко е важно съобщението.

— Хилядолетията на грижлив подбор ни приближиха повече от всякога до нашата цел. Вече деветдесет поколения осъществяваме плана, замислен още преди воините на Бътлъровия джихад да ни поведат към освобождение от робството на мислещите машини. В Сестринството създаваме собствено оръжие — свръхсъществото, което ще проникне през пространството и времето само със силата на съзнанието си…

Думите се редяха монотонно, другите бене-гесеритки не помръдваха, но явно им дотягаше с обичайното резюме на проекта. „Ами добре, сега ще пробудя надеждите.“

— Установих, че с играта на ДНК почти сме стигнали до целта. От нея ни делят най-много три поколения. — Пулсът й се ускори. — Скоро ще имаме нашия квизац хадерах.

— Внимавай, когато говориш за тайната на тайните! — предупреди я старшата майка, но не можа да скрие радостта си под обичайната маска на строгост.

— Внимавам с всяка подробност от нашата програма, старша майко — отвърна Анирул.

Усети се бързо и изтри високомерното изражение от лицето си, но другите доловиха грешката. Отново щяха да мърморят за нейната припряност, младост и неподготвеност за отговорната роля…

— Затова съм уверена какво ни предстои да направим. Гениите проби са анализирани, всички вероятности са разгледани и пресметнати. Пътят е по-ясен от когато и да било. Разполагам с имената на последните генетични двойки — обяви Анирул. — Според указателя на възможните съчетания те дават най-висока вероятност за успех.

Млъкна и се наслади на съсредоточеното им внимание. За всеки външен наблюдател тя би била просто една от многото свети майки, неразличима от сестрите си, а и не особено надарена в някоя област. В Бене Гесерит умееха да пазят тайна, пък и светата квизац майка трябваше да бъде скрита най-добре.

— Необходима ни е конкретна кръвна линия от древна династия. Ще се роди дъщеря — нашето съответствие на майката на Дева Мария, на която впоследствие ще подберем партньор. Те двамата ще бъдат бабата и дядото. Тяхното дете, също дъщеря, ще бъде подготвено на Уалах IX. И именно тази бене-гесеритка ще стане майката на квизац хадераха — отгледано от нас и изцяло под наш контрол момче.

Анирул изрече последните думи с бавна въздишка. Осъзнаваше съдбовното им значение. Само няколко десетилетия и… Може би тя самата ще е още жива! Връщаше се назад по тунелите на Другите Памети и разстилаше тъканта на времето, подготвила основата за събитието. Ясно й беше какъв шанс има, че живее тъкмо сега. Нейните предшественички сякаш се редяха на призрачна опашка в съзнанието й, жадно наблюдаваха и очакваха.

Когато безподобната размножителна програма даде своя плод, Бене Гесерит ще се отърси от принудата да бъде само ненатрапчиво, манипулативно присъствие в политиката на Империята. Всичко вече ще принадлежи на тях, а отдавна остарялата галактическа феодална система ще рухне.

Другите не продумваха, но Анирул виждаше угрижените проницателни очи на сестрите си — явно ги измъчваха съмнения, които никоя не се осмеляваше да сподели.

— Коя е тази кръвна линия? — попита старшата майка. Анирул не се поколеба, само се изопна още повече.

— Трябва да имаме дъщеря от… барон Владимир Харконен.

Лесно разчиташе изненадата им. Харконите ли? Разбира се, тази династия също беше част от цялостния процес на генетичен подбор. Но на никоя бене-гесеритка не би й хрумнало, че мечтаният спасител ще се роди от семето на такъв човек. Какво ли предвещаваше подобен произход за техния квизац хадерах? Ако свръхчовекът има и гени от харконите, ще успеят ли да го контролират напълно?

Тези въпроси, както и много друга прехвърчаха между сестрите беззвучно, но съвсем явно за Анирул.

— Както всички вие знаете — продължи тя след малко, — барон Харконен е опасно лукав интригант. Съвсем сигурно е, че поне в общи черти е осведомен за многобройните размножителни програми на Бене Гесерит, но е немислимо да му разкрием основния си замисъл. И все пак е задължително да измислим как определена сестра да зачене от него, без да му обясняваме защо искаме това.

Старшата майка сви съсухрените си устни.

— Сексуалните желания на барона са насочени изцяло към момчета и млади мъже. Не би проявил никакъв интерес към любовница, особено пък ако му е натрапена от нас.

Анирул кимна.

— Нашите умения в съблазняването ще бъдат подложени на нечувано изпитание. — Изгледа предизвикателно всевластните свети майки в залата. — Има обаче и по-лесни способи. Не се съмнявам, че със средствата, събрани в ръцете на Бене Гесерит, ще открием начин да постигнем целта си.