Серия
Прелюдия към Дюна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dune: House Atreides, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Историята рядко е била добра с онези, които подлежат на наказание. А наказанията, наложени от Бене Гесерит, не се забравят никога.

Повеля на Бене Гесерит

Нова делегация на Сестринството, оглавявана от Гайъс Хелън Мохайъм, пристигна на Гайъди Прайм. Само година по-късно светата майка стъпваше отново на планетата.

Този път кацнаха през деня, но мазните облаци и стълбовете дим сякаш бяха запушили небето, лишавайки го дори от намек за слънчеви лъчи.

Совалката на светата майка се приземи със същото искане за „специално отношение“. Баронът обаче се бе зарекъл срещата му с вещицата да протече по съвсем различен начин.

Отбивайки в съвършен такт маршовата стъпка, на полето излезе цял полк от полицейските части на харконите. Щурмоваците мигом обкръжиха совалката. Бяха предостатъчно, за да накарат наглите жени да се замислят.

Бурсегът Крюби, бивш пилот от Аракис, а сега началник на личната охрана на барона, се изпружи надменно до наклонената рампа, две крачки пред първата редица на войниците си. Всички носеха сините си парадни униформи.

Мохайъм се появи на площадката горе в широката си безформена роба. Зад нея се скупчиха послушници, телохранители и други сестри от Бене Гесерит. Тя презрително сви вежди към бурсега и главорезите му.

— Що за посрещане е това? Къде е баронът? Крюби отметна глава.

— Не се опитвай да ми въздействаш с Гласа, защото ще подтикнеш подчинените ми към… опасна реакция. Получих заповед да отведа само теб при барона. Никакви придружителки и телохранители. Очаква те в приемната зала на крепостта. — Той кимна към групата зад Мохайъм.

— Никоя от тях няма да влезе.

— Неприемливо! — отсече светата майка. — Настоявам за спазване на дипломатическия протокол. Всяка една от придружителките ми ще бъде приета с дължимото й уважение.

Крюби изобщо не се впечатли. „Знам какво иска вещицата — бе му казал баронът. — И ако си мисли, че може да идва тук непрекъснато, за да й пълня корема, жестоко се лъже!“ Каквото и да означаваха тези думи, бурсегът срещна погледа й, без да трепне.

— Вашите искания се отхвърлят. — Боеше се далеч повече от вероятното наказание, отколкото от всичко, което тази жена би могла да му стори. — Ако не одобрявате поставените от нас условия, можете да напуснете веднага Гайъди Прайм.

Мохайъм изсумтя и се озърна за миг към спътничките си.

— При цялата си склонност към перверзии барон Владимир Харконен се оказва и твърде предвзет — изрече тя насмешливо, отправяйки подигравката по-скоро към щурмоваците. — Особено когато се касае за хетеросексуални отношения.

Крюби, който не беше особено наясно с положението, я изслуша с искрен интерес. И реши, че е добре за здравето му да не задълбава в някои теми.

— Кажете, бурсег — подхвана вещицата с дразнещ тон, — как изобщо бихте доловил, че ви въздействам с Гласа?

— Никой войник не разкрива докрай защитния си арсенал.

— Разбирам… — промълви този път успокояващо тя. Крюби не се почувства заплашен, но и не знаеше дали е успял да я заблуди.

Мохайъм също не би разкрила на този глупав войник, че е жрица на истината, способна да различава и най-незначителните оттенъци на лъжата и измамата. Позволи на самодоволния бурсег да я преведе по закрития надлез. Щом влязоха в крепостта, светата майка си придаде вид на отчуждено хладнокръвие.

Но подготвените й възприятия бяха в състояние да уловят всеки издайнически признак. Баронът я бе подтикнал към крайна подозрителност. Знаеше, че е намислил нещо ново.

 

 

Владимир Харконен крачеше нервно из голямата зала и се озърташе. Помещението беше много просторно и студено, а и твърде ярко заради изключените филтри на светоглобусите, скупчени на гроздове в ъглите и под тавана. Всяка стъпка отекваше кухо. Добро място за засада.

Макар че жилищната част на крепостта привидно изглеждаше пуста, баронът бе разположил живи и електронни наблюдатели в разни кътчета. Знаеше, че няма да заблуди задълго бене-гесеритската курва, но това не го безпокоеше особено. И да усетеше, че я дебнат, може би щеше да се позамисли, преди да започне с дяволските си номера. Надяваше се предпазливостта й да му даде предимство от няколко секунди.

Този път щеше да наложи господството си и искаше хората му да гледат. Уреждаше им великолепно представление, което да предъвкват с наслада години наред по казармите и бойните кораби. Още повече го радваше възможността да постави вещиците на подобаващото им се място. „Ще ме изнудват те!“

Пайтър дьо Врие се появи толкова бързо и тихо зад гърба му, че отново го стресна.

— Пайтър, колко пъти съм ти казвал да не изникваш така!

— Донесох ви каквото наредихте. — Извратеният ментат му подаде две малки запушалки за уши. Бяха излъчватели на бял шум. — Пъхнете ги дълбоко в ушните си канали. Ще чувате разговора, но нежеланите обертонове ще бъдат отстранени.

Баронът въздъхна с досада и стегна за миг мускулите си. Подготовката трябваше да бъде безупречна.

— Пайтър, ти се погрижи да изпълниш както трябва своята роля. Аз знам какво да правя!

Баронът пристъпи към плитка ниша в стената, сграбчи кристалната гарафа с бренди от кирана и отпи голяма глътка. Течността опари гърлото му. Вече бе погълнал повече алкохол, отколкото изглеждаше благоразумно преди наближаващото изпитание. Дьо Врие, който ясно долавяше безпокойството му, сякаш се смееше само с очи на господаря си. Харконен се озъби и надигна пак гарафата напук на ментата. Пайтър потри ръце от нетърпение.

— Господарю, може би вещицата идва отново, защото първата среща с вас й е харесала. — Ментатът се изкикоти. — Как мислите, дали не си е мечтала за същото оттогава?

Новата гримаса на барона накара Пайтър да се замисли не е ли прекалил. Все пак винаги успяваше да си спести наказанията с подходящи думи.

— Това ли е най-умното, което мога да очаквам от своя ментат? — изръмжа Харконен. — Напъни го този свой мозък, проклет да си! Защо Бене Гесерит иска още едно дете от мен? Нима се опитват да завъртят ножа по-навътре в раната, за да ги намразя повече?

Изпръхтя, но се зачуди дали случайно не е налучкал истината. „А може и наистина да имат нужда от две мои дъщери, дявол знае защо!“ Пълните му устни се извиха в усмивка. „Но това дете ще е последното…“

Бене-гесеритките вече не можеха да го тормозят. Меланжът беше скрит на Ланкивейл, под носа на Абулурд. Глупакът нямаше как да заподозре, че е прикритие за тайните на барона. И макар че беше мекушав празноглавец, все пак си оставаше Харконен. Дори да надушеше нещо, не би дръзнал да се разприказва, защото щеше да застраши благополучието на собственото си семейство.

Баронът се вторачи ядно в ментата, който надигна своето шишенце с тъмночервен сок от сафо.

— Готови ли сме вече, господарю? Онази чака отвън.

— Готови сме, Пайтър.

Харконен седна в креслото си. Острият поглед на вещицата нямаше да открие никакви видими оръжия под широката му пижама… поне не оръжия, каквито тя очакваше. Засмя се.

— Върви да я доведеш.

 

 

Когато Мохайъм влезе в залата, бурсегът Крюби и войниците му затвориха вратата и ключалките щракнаха. Светата майка се настрои още по-подозрително и забеляза веднага, че баронът се е погрижил за всяка дреболия на тяхната среща.

Наглед двамата бяха сами в дългото помещение, студено и неприятно осветено. Из цялата крепост се набиваха на очи правите ъгли и несмекчената от нищо суровост, които толкова допадаха на харконите. Това място приличаше повече на заседателна зала в някой промишлен концерн…

— Приветствам ви отново, барон Харконен. — Усмивката на Мохайъм забулваше с учтивост презрението й.

— Виждам, че сте се подготвили за срещата. Да не сте я очаквали с нетърпение? — Тя погледна за миг пръстите си.

— Този път бих могла да ви помогна да изпитате по-силно удоволствие.

— Защо пък не? — подхвърли той сговорчиво.

Отговорът не й хареса. „Каква игра е подхванал?“ Мохайъм се огледа, прецени разместването на въздуха, опита се да чуе недоловимите шумове от присъствието на други хора. Да, имаше още някой… но къде? Смятат да я убият ли? Биха ли посмели? Не позволи на пулса си да се ускори.

Нямаше съмнение, че баронът не е настроен просто да изпълни искането им. Изобщо не бе очаквала да го подчини лесно. Предводителите на някои Малки династии можеха да бъдат смачкани или манипулирани — а бене-гесеритките знаеха как да правят това, — но харконите се поддаваха по-трудно.

Взря се във въгленочерните очи на барона, ала и усетът за истина не й подсказа какво крои той. За частица от секундата изпита дълбоко стаен страх. Докъде би могъл да стигне този мъж в наглостта си? Не би си позволил да им откаже, след като знаеше с каква информация разполага Сестринството. Нима ще рискува да стане жертва на жестоката мъст на императора?

И още по-важно — би ли дръзнал да понесе наказанието на Бене Гесерит?

При друг случай сигурно щеше да изпита своеобразно удоволствие от интелектуалното предизвикателство на сблъсъка със силен противник. Баронът беше достатъчно гъвкав и би намерил начин да се измъкне, вместо да й позволи да го пречупи. Но в момента бе се настроила пренебрежително към него — той трябваше да й послужи само като разплоден мъжкар, чиито гени са необходими на Сестринството. Мохайъм не знаеше колко важна може да е тази дъщеря, но ако се върнеше на Уалах IX, без да е изпълнила задачата си, по-старшите от нея свети майки щяха да я скастрят сурово.

Реши да не губи време. Съсредоточи се, за да придаде пълната мощ на Гласа — изкусния подбор на думите и интонациите, срещу който необученият човек не можеше да противостои.

— Трябва да изпълните желанията ни.

Баронът се подсмихна. Не помръдна, само погледът му се стрелна встрани. Мохайъм толкова се слиса от неуспеха си, че не прозря навреме другия капан, който Харконен бе заложил. Пайтър дьо Врие вече изскачаше от замаскираната ниша. Тя се извъртя, готова за схватка, ала ментатът можеше да се мери по бързина с всяка бене-гесеритка.

Баронът се наслаждаваше на зрелището.

Дьо Врие държеше грубо, но твърде действено оръжие. Старомодният неврозаглушител щеше да подейства като изключително широкоспектърен и мощен зашеметител. Натисна спусъка, преди Мохайъм да отскочи. Вълните проникнаха в нея, прекъсвайки напълно връзката между съзнанието и мускулите.

Просна се по гръб в болезнени гърчове, а навсякъде по кожата й сякаш пъплеха хапещи мравки.

„Каква прелест!…“ — възхити се баронът.

Ръцете и краката й се бяха разперили, все едно я е стъпкал крак на великан. Главата й се удари силно в плочките и ушите й писнаха от сътресението. Очите й се вторачиха немигащо в тавана. Въпреки съвършения си прана-бинду контрол над мускулите, не можеше да шавне.

След малко преливащото от злорадство лице на Владимир Харконен се появи в стесненото й зрително поле. Крайниците й подскачаха от хаотични нервни импулси. Усети влажна топлина — пикочният й мехур се изпразни самоволно. Тънка лигава струйка се проточи по бузата към ухото й.

— Сега ме чуй, вещице — започна баронът. — Зашеметителят няма да те повреди завинаги. Само след двайсетина минути ще владееш отново тялото си. Но времето ще ни стигне да се опознаем по-интимно. — Той повиши глас заради скритите зрители. — Знам какви фалшификати сте скалъпили срещу династията ми, за да ме изнудвате, но моите правници са готови да ви разгромят във всяка съдебна инстанция на Империята. Заплашихте ме с разобличение, ако не ви дам още едно дете. Жалки приказки от устите на беззъби вещици! — Помълча и се засмя, сякаш го споходи ново хрумване. — Но нямам нищо против да ви снабдя с втора дъщеря, щом толкова настоявате. Наистина! Само че ти, вещице, ще отнесеш на Сестринството си научения от теб урок — не можете да злоупотребявате с барон Владимир Харконен за своите цели, без да си платите.

Мохайъм трябваше да изчерпи способностите си докрай, за да постигне ограничено възстановяване на някои нерви и мускули. Поне можеше да движи очите си. Иначе все още нямаше власт над тялото — зарядът от неврозаглушителя беше прекалено силен дори за нея.

Баронът преодоля отвращението си и запретна робата й. Ама че гадни телеса! Напълно липсваха релефните мъжки мускули, които обожаваше и жадуваше…

— Ау… Май сме имали малко произшествие — смръщи се той при вида на мокрия от урина плат.

Пайтър дьо Врие стоеше над главата й и поглъщаше с поглед нейното отпуснато лице. Тя пък се взираше в обагрените от сока на сафо устни и полубезумния блясък в очите му. Баронът подритна глезените й, за да я разкрачи, и развърза коприненото шнурче на пижамата си.

Мохайъм не го виждаше какво прави, а и не искаше.

Замаян от успеха на замисъла си, Владимир Харконен нямаше никакви проблеми с ерекцията. Разгорещен от изпитото бренди, той си представяше как осъжда тази скучна жена на сигурна гибел в най-ужасната си робска тъмница. Бе си въобразявала, че е велика и непобедима, а сега лежеше напълно безпомощна в нозете му… и в негова власт!

Изпита огромно удоволствие от изнасилването. За пръв път се забавляваше така с жена, макар и превърната в безпомощна купчина плът.

Мохайъм лежеше по гръб разярена, но лишена от всякаква възможност за съпротива. Усещаше болезнено всяко движение на барона, ала мускулите не й се подчиняваха.

Вместо да хаби енергия в напразни усилия, тя потъна мислено в лабиринта на своята биохимия и се зае да я променя. Неврозаглушителят не можеше да я лиши от контрол над тези процеси, без да я убие мигновено. Барон Владимир Харконен щеше горчиво да съжалява…

Вече бе настроила овулацията си максимално благоприятно за зачеване точно в тези часове. И изнасилването не би попречило спермата на барона да оплоди яйцеклетката й с необходимата на Сестринството дъщеря.

Друго не се и искаше от този окаян мръсник. Но светата майка Гайъс Хелън Мохайъм имаше намерение да му се отплати — с бавно възмездие, което щеше да съсипе остатъка от живота му.

Никой никога не биваше да забравя наказанието, наложено му от Бене Гесерит. Нямаше значение, че е парализирана. Самият й организъм съдържаше твърде необичайни оръжия, с които можеше да борави дори в този момент. Той умееше да синтезира противоотрови срещу всяко вещество, да обезсили и най-заразните болести, да унищожи патогенните бацили… или да ги съхрани в латентна форма за бъдеща употреба. Мохайъм носеше в себе си и няколко латентни щама, способна да ги активира чрез собствените си биохимични процеси.

Баронът ръмжеше и пъшкаше като животно над нея, стиснал челюсти и изопнал устни. Капчици пот избиваха по зачервеното му лице. Погледите им се срещнаха, той се ухили и започна да напъва още по-усърдно.

В тази секунда Мохайъм направи избора си — микроб, който ще порази нервната му система и ще го лиши от прекрасното му тяло. Очевидно се радваше и гордееше с външността си! Би могла да го зарази със смъртоносни болести, от които да изгние жив… но не, тази напаст щеше да бъде по-страшен удар за него. Нека всеки ден наблюдава как губи сили и трупа тлъстини. Мускулите му ще атрофират, обмяната на веществата му ще се обърка безвъзвратно. След няколко години не би могъл дори да ходи без помощни приспособления.

Щом се изпразни в нея, Владимир Харконен се надигна предоволен, показал на вещицата кой от двамата е по-силният.

— Пайтър, дай ми кърпа да избърша тези гнусотии…

Ментатът изприпка с кикот от залата. Влязоха мнозина униформени стражи, които нагло гледаха как светата майка полека-лека овладява тялото си.

— Предай на приятелките си от Сестринството никога повече да не ми досаждат с генетичните си игрички — заяви баронът със зла усмивка.

Тя оправи с мъка дрехите си и стана почти без да се олюлява. Вирна гордо глава, но не можеше да скрие напълно унижението си. Нито пък баронът прикриваше задоволството си от гледката.

„Мислиш, че победи? — каза си Мохайъм. — Тепърва ще разбереш…“

Излезе от харконската крепост доволна от постигнатото и от страшното отмъщение. Бурсегът я съпроводи до изхода и я пусна да прекоси площадката на космодрума сама като натирено куче. Охраната около совалката дори не я погледна.

Мохайъм си възвърна хладнокръвието още преди да доближи наклонената рампа. Най-сетне си позволи крива усмивка. Каквото и да се бе случило, носеше в утробата си втората дъщеря с кръвната линия на династията Харконен. Нали тъкмо това беше целта на Бене Гесерит…